Дюнер ли е туй…

Сподели тази публикация:

Доскоро смятах Пловдив за национална, а може би и международна столица на вкусните дюнери… Не знам на какво се дължеше страхотния вкус на пловдивския специалитет (подозирам, че ги правеха от специална порода кучета), но все си мисля, че тайната беше в чесновия сос.
На няколкостотин метра от офиса обаче има двама турци, които преобърнаха представите ми за добър дюнер и благодарение на тях София получава дюнерския ми приз… Месото е наистина много, много вкусно, а сосът е един път. Пичовете са изключително разтропани през цялото време и правят истинско шоу – само докато ги гледаш, ти се прияжда като за световно…
– Пичове, страшни сте – казвам. – Може ли да ви снимам?
– Да не ни пуснеш в Интернет?
– Що, не може ли?
– Абе ще станем много известни, ние и сега едва насмогваме…
Ето защо няма да ви кажа къде точно са страхотните дюнери, но пък ако ме вземете в някоя обедна почивка, с удоволствие ще ви заведа да хапнем. Трите лева за голям дюнер си струват отвсякъде!

Сподели тази публикация:

19 мнения за “Дюнер ли е туй…”

  1. Приемам поканата за дюнер.Пък може да ти върна жеста.
    🙂
    Лиса

  2. Докато не кажеш кои са тия майстори, продължавам да смятам Пловдив за града на дюнерите 🙂 Вече изцяло спрях да ям дюнери в София. И всеки пък като си ходя всички знаят, че събота на обяд аз съм на едни специални дюнери до Джумаята 🙂

  3. Лиса, знаеш как да ме намериш – координатите ми са отдясно.
    Ирина, четири години съм бил в Пловдив, последно опитах дюнер на Килъра преди две седмици… Тия са в пъти по-добри, свържи се с мен и ще ти кажа подробности.

  4. Точно за тези на Килъра говоря!! Преди бяха в самата Джамия преди години, после се преместиха в сладкарница на ъгъла на Джумаята – където сега има книжарница. От няколко години се установиха в една от отбивките на Железарска. И станаха „Килър“.

    Е няма друг дюнер като техния телешки!!

  5. Най-стабилните дюнери в Пловдив не са на Killer-а, обаче 🙂 Тези отляво на входа на Халите са в пъти по-добри. Май се казваха нещо от сорта на Yogi (или подобно), но са водещи в класацията за всички времена 😀

  6. @Никола:
    Тези ги ям само ако са изкарали запечен лук! Това обаче май става само сутрин – изсипват цяла тава наситнен запечен (или запържен – не знам) лук, и слагат от него по желание в дюнера.

  7. Ерко, тъй като обещах да не публикувам къде са майсторите, се наложи да премахна коментара ти… Иначе и сам щях да кажа къде са. Съжалявам.

  8. Дюнерите, смятани за турски или арабски специалитет, всъщност са „изобретени“ от първите турски гаст-арбайтери в Германия през 70-те. В София аз си държа на Мимас-а (предполагам съм малцинство) и най-вече на безотказно омазващия им сандвич с яйце (или както казва ъъъ, готвачът им – „еце“). Иначе Пешо като дойдеш в Брюксел ще те заведа в Азия (кварталът, населен с имигранти от Турция и арабските страни) за да пробваш местните версии – струва си 🙂

  9. Хубаво е, че живея наблизо и ги знам колко за хубави дюнерите им 🙂

  10. Септември ще напиша репортаж за дюнерите в Германия. Нямат нищо общо с тези в България, защото нашите са арабски, а немските – турски. Ммм как ми се яде сега един от Гюл имбис на гарата във В(ф)егезак с пиле и „люто“ (а те тия хора не се шегуват с лютото). 3,50 евро, ама си струва, защото е огромно това животно и е пълно с месо.

  11. Съгласен съм с тафрикански. Живял съм в Берлин и това там просто е съвсем друга бира ако може така да се изразя. Велики са. Тук в БГ уви твърде често ме отблъсква липсата на хигиена…

  12. Имах удоволствие да пробвам „германски“ дюнери във Франкфурт преди няколко години. Още ми държи топъл спомена за тях. Такива животни просто нема тук. Единствено в Плевен (не помня името на заведението) малко се доближаваха като големина, но пак има какво да се желае 😉

  13. Тези двамата ги познавам :))) също работят на няколко метра от офиса ми . Страхотни ца

  14. Да не би да работим в един и същ офис? 🙂

  15. Вие не знаете къде да се храните. Отново са открили дюнери Андре в Пловдив на бул. Христо Ботев 130 отсрещната страна на военна болница. Там правя страшно вкусни и страшно наяждащи дюнери. Един среден в катма за 2.5лв направо преяждам. Пробвайте там. Препоръчвам ви ги.

  16. а, знам ги тия момчета, много са печени. А и знам, че като ям дюнер се боря със световния тероризъм.

  17. Години наред закусвахме в гимназията с дюнерите на тези пичове!
    Статията е 100% вярна! С дюнерите в Пловдив могат да се мерят само тези двамата апаши!
    Намират се на пазарчето Иван Вазов :Ь

  18. Сега се връщам оттам. Дюнер за 4.5 лв. Беше пълен с картофи. Месото едва се забелязваше. Колегата си взе дюнер от входа на бензиностанцията на Петрол срещу КАТ и имаше 3 пъти повече месо за същите пари. Този на Иван Вазов, на входа на пазара ми го препоръча служителка от моя офис. Отидох специално да проверя и бях разочарован. Да бях си купил две пилешки пържоли за тези пари! Ама другият път ще знам. Не стига друго, ами купих и един малък. Е, наистина месото трябваше да го търси вътре граничарско куче. Абе прекарах се отвсякъде.

  19. Сигурен ли си, че говорим за The Right One? 🙂
    Има 4-5 дюнерджийници в района, така че „Иван Вазов“ не е достатъчна дестинация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.