Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

SEETEST

Бях на SEETEST – първата международна конференция за качество на софтуера в Югоизточна Европа. Събитието беше чудесно организирано, като се проведе (поне в по-голямата си част) в хотел „Кемпински“…
Конференцията включваше двe речи (keynotes), шест обучения (tutorials) и много презентации на различни участници от 27 различни държави.
За хората от бранша конференцията определено беше стойностна, а сред участниците бяха и светила като Патриция МакКуейд (Председател на ASTQB) и Биджей Робинсън Ролисън (Тестов архитект в Microsoft).

Биджей Ролисън на SEETEST

Освен добре подготвената културна част, имаше и не по-лоша масова такава: кафе-паузите бяха достатъчно дълги, за да създадеш нови контакти и да обсъдиш поредната лекция, а кетърингът определено бе на ниво…

Това, което изкърти отвсякъде обаче е, че официалната вечеря се проведе в резиденция „Лозенец“… Много добро, браво на организаторите!

Дюнер ли е туй…

Доскоро смятах Пловдив за национална, а може би и международна столица на вкусните дюнери… Не знам на какво се дължеше страхотния вкус на пловдивския специалитет (подозирам, че ги правеха от специална порода кучета), но все си мисля, че тайната беше в чесновия сос.
На няколкостотин метра от офиса обаче има двама турци, които преобърнаха представите ми за добър дюнер и благодарение на тях София получава дюнерския ми приз… Месото е наистина много, много вкусно, а сосът е един път. Пичовете са изключително разтропани през цялото време и правят истинско шоу – само докато ги гледаш, ти се прияжда като за световно…
– Пичове, страшни сте – казвам. – Може ли да ви снимам?
– Да не ни пуснеш в Интернет?
– Що, не може ли?
– Абе ще станем много известни, ние и сега едва насмогваме…
Ето защо няма да ви кажа къде точно са страхотните дюнери, но пък ако ме вземете в някоя обедна почивка, с удоволствие ще ви заведа да хапнем. Трите лева за голям дюнер си струват отвсякъде!