„Ей, не се научихте да пишете кратки постове!“
– неизвестен посетител
Рано сутринта е. София постепенно се превръща от черна в синьо-сива… Паля мотора и включвам уредбата… Тези, които ме познават, знаят, че съм музикален помияр.
„Сутрин – светло синя,
сутрин – детски чиста“
Колата спокойно излиза от още спящите улици на столицата и преди слънцето да е изгряло, вече поря гъстата мъгла… Дърветата са обагрени в есенни цветове и обграждат завоите така, че се чувствам като в огромна жълто-червена раковина.
Минавам Пирдоп и се сещам за Дидка… Сигурно не се е събудила след партито по случай именния й ден, така че не я будя… Завоите и правите участъци се редуват, а аз си спомням за времето когато си тананиках Dire Straits на връщане от София към Русе. И изрових песента, за да си я пусна в колата…
„These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be
Some day youll return to
Your valleys and your farms…“
Не съм пътувал по този път… По табелите все по-често се появяват надписи на български градове с огромна значение в историята на България: Копривщица, Панагюрище, Сопот, Карлово…
„Кой уши байрака,
кой му тури знака…“
След Карлово отбивам до Баня, за да видя родителите ми, които са на лечение там…
„Ох, баня, ох, кеф!
Селската баня голям кеф!“
Нали ви казах, че съм музикален помияр…
На връщане обаче съм в далеч по-различно настроение… Настъпвам газта и – към Шипка!
Минавам през Казанлък и се сещам за Мики, можеше да пътуваме заедно… Както и да е – газ!
„A ella le gusta la gasolina
Dame mas gasolina!
Como le encanta la gasolina
Dame mas gasolina!“
Обожавам да карам по тесни планински пътища… А какъв по-тесен и по-планински път от Шипченският проход… Колата ми прилича на малка метална мравка, пълзяща по гърба на огромната планина. Следи всяка нейна извивка и с лек дрифт влиза стабилно на острите завои… От друга страна, не е зле, когато си сам в колата и можеш да си позволиш неща, за които спътниците ти биха казали „Абе какво правиш, бе?“
Моментът на бързото и леко преминаване на прохода обаче бързо секва… пред мен е цяла колона от автомобили, тирове и микробуси. Някои са услужливи и те пускат при първа възможност… Други решават да се правят на гадняри в прохода… Рядко се ядосвам на пътя, ама един шофьор на автобус направо нервичките ми изпили…
I’m so tired of being here
Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave’
Cause your presence still lingers here
And it won’t leave me alone
След като излязох от прохода (имаше и катастрофа за капак), на един дъх се озовах в Търново, където пък се видях с Миленчето и съквартирантките й. Уговорих ги да ми дойдат на гости.
Пуснах си един „антирадар“ (Това значи да пуснете някой „състезател“ с превишена скорост и да се движите на 200-250 м зад него) и на един дъх ги докарах до Русе.
My music so loud
I’m swangin
They hopin that they gon catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Направихме си едно китара парти за изпроводяк… и утре пътувам до София, от там летя до Прага, а от там – до Манчестър. Време е да го обявя и официално:
През следващия месец не съм в страната и ще имам ограничен (а може би и никакъв) интернет-достъп. Поради тази причина не очаквайте постовете да се появяват със същата честота, с която това се случваше досега…