Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

RuseConf 2014 – Безплатна ИТ конференция в Русе

idea1

Септември премина с много случки и промени… Бяхме кумове на сватбата на едни прекрасни хора (Краси и Пламен), оженихме други двама мои колеги (Дени и Дими), самите ние с Биляна направихме 5 години брак, двамата започнахме нова работа и на всичкото отгоре ми се наложи да хвърля доста усилия за RuseConf.

RuseConf (www.ruseconf.com) е безплатна ИТ конференция, насочена предимно към ученици и студенти със силен интерес към информатика, информационни технологии, математика и компютърна лингвистика. Тя е част от ИТ турнето и в Русе се провежда за първи път. Аз лично ще говоря за изграждането и сплотяването на екипи, така че ако имате време, възможност и желание, заповядайте…

Плет от сутиени

Срещу фонтана „Ди Треви“ в Рим, на оградата на църквата „Св. Викентий и Св. Анастасий“, съществува плет от малки катинарчета с инициалите на влюбени двойки, „заключили“ любовта си. Имахме щастието и ние с Петър да закичим нашето любовно катинарче във вечния град. Освен това съм завързвала и свое написано желание  на плет до къщата на Дева Мария в Турция.

За първи път чух обаче за плет от сутиени…

Плетът се намира по земите на фермера Джон Лий в района „Кардона Вали“, Нова Зеландия и се появява през 1999 г. между Коледа и Нова година със закичени четири сутиени на него. Не е известно кой ги е сложил там, но се говори, че е дело на група дами от местността. Идеята им вероятно е възникнала след като били извършени кражби на ситуени именно в този регион. Пет години по-късно се разпространяват слухове, че плетът е изграден за забавление по случай настъпването на новия век.

В края на февруари 2000 година плетът достига до 60 сутиена, но неизвестен извършител ги нарязал всичките в знак на протест. Следващият октомври броят им достига 200,  когато отново е бил извършен втори пристъп на вандализъм от непознат човек. Целият плет е бил унищожен – с пръснати и нарязани на парчета ситуени наоколо. Именно това е привлякло вниманието на международните медии.

Въпреки че някои от местните жители приветстват новия облик на плета и го разглеждат като туристическа атракция, други виждат в него както грозна гледка, така и потенциална опасност за водачите по пътищата. На 28 април 2006 г.,  Общинският съвет определя плета от сутиени като „грозно нещо“ и заповядал да бъдат премахнати. На 9 септември 2006 г. на Общинско заседание съветът стига до заключението, че този плет би довел до опит да се направи най-дългата верига от сутиени в света на годишния фестивал  по-късно същата година. Малко по-късно това става реалност.

Плетът бързо се превръща в голям хит сред преминаващите от там минувачи, като представителките от женски пол и до днес оставят на плета своето горно бельо и продължават по пътя си.  Неведнъж фермерът Джон Лий от  Нова Зеландия е получавал по пощата сутиени на жени от цял свят, които нямат възможност да отидат намясто, с молбата той да ги закичи на оградата.

Днес „Плетът от сутиени“ е една от най-големите атракции в Нова Зеландия със закичените хиляди по цвят, модел и форма сутиени.