„Костенурките нинджа в градаспазват реда и закона.На злото ще смачкат фасона,за да е весел и с песен денят“
Костенурките нинджа 1990 г.
Костенурките нинджа 2007 г.
18 години по-късно, реших да отида и да гледам костенурките отново. Триизмерните зеленокожи са по-реалистични, по-страшни и по-изкуствени от комикс-варианта си… Знам, че „реалистичен“ и „изкуствен“ не вървят заедно, но в случая аз го почувствах така… Април О’Нийл изненадващо ми изглежда по-млада, а дори има невръстен син… Всъщност, филмът започва от Латинска Америка, където се подвизава Леонардо… изглеждащ доста по-зрял. Така е и с останалите костенурки – Донатело работи като техническа поддръжка и по цял ден кара хората да си рестартират компютрите. Микеланджело се занимава с доставка на пици и забавляване на малки деца, а Рафаело е самотник в нощта, яхнал мощен мотор… Славните костенурки не са вече толкова славни… Но, естествено се случва нещо, нинджите спасяват света и т. н. и т. н. – всички неща, които сега ми изглеждат банални, а преди ми се струваха като нещо супер готино и невероятно! Филмчето е озвучено на български и то от Ъпсурт… липсва им правилната дикция в стил „говорител от Канал 1“, но пък костенурките звучат естествено с техните гласове… Като цяло, останах със смесени чувства от филма.
Остарявам, какво да се прави… А с мен остаряват и онези добри стари двуизмерни анимации… Е, не съвсем, както можете да видите от този адски забавен линк относно едно друго филмче!