За трамваите и тревата…

Спомням си първия път, когато дойдох в София като дете и татко ме качи на трамвай… Днес ежедневно ми се налага да ползвам този транспорт. Преди два месеца направих снимка на трамвайна спирка „Нишава“:

tram1Сива, мрачна картинка, десетки сиви стълбове, криви бордюри, остри камъни и ръждясали релси върху траверси от камък – както един от коментиращите ми приятели във Фейсбук каза: „В ляво четворката… издънен до последно. Сякаш казва на хората още от Централна гара – „Не сте добре дошли в София“… Еххх…“
А какво би станало, ако само за момент си представим, че София, подобно на другите европейски градове се сдобие с тревни площи по протежение на трамвайните линии. Така, вместо сив бетон и очукани траверси, чакащите по спирките ще се чувстват почти като в парк, а визията на града ще е модерна. Изкючително успокояващо и  приятно е да се гледа как трамваи се плъзгат по морава. В много европейски градове вече могат да се видят тези зелени пътища – Париж, Барселона, Ница, Франкфурт, Дрезден, Торонто, Амстердам, Страсбург, Дюселдорф, Сент Етиен и много други. Идеята въобще не е нова – за първи път е приложена в Ливърпул още през 1925 г. Естествено, има си тънкости като специален сорт трева, редовно косене и евентуално напояване. Но има и редица преимущества като намаляване на градския топлинен ефект, предоставяне на пропускливи площи за дъждовната вода и намаляване на замърсяването като цяло. И най-важното: тревата изглежда далеч по-красиво от бетон или асфалт!
Представете си колко по-различно би изглеждал градът ни с малко повече зеленина… Представете си, че следващия път чакате трамвая да дойде по ей такова късче зеленина…tram2Това не е напълно различна снимка, на напълно различно място. Това е същата снимка от горе с малко Photoshop… Искам да пътувам от работа до офиса и обратно сред зеленина! Много искам! И не знам защо, но си мисля, че подобно нещо е напълно финансово постижимо и просто трябва да достигне до правилните хора… А вие?

И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава

20 позабравени песни на Слави Трифонов

Слави – може би най-известната медийна личност в България, шоумен, певец и един „от най-мощните двигатели на алиенацията на медиите от властта“, както пишат в официалния сайт на шоуто. Обичан и отричан, вече 18 години Дългият всяка вечер излиза пред една трета от българския народ, издал е общо цели 20 албума и няма да е пресилено, ако кажа, че вече е идол и любимец на последните две-три поколения…

Колкото до музикалната му кариера, едва ли има българин, който да не е чувал поне една от песните му. Аз обаче искам да наблегна на онези парчета, които са сравнително добри, но поради една или друга причина остават на заден план…

Ето защо направих компилация от 20 такива позабравени песни – възможно е някои от тях никога да не сте чували, за други да се плеснете по челото и да кажете „ей, вярно, че имаше такава песен“, а за трети може и да кажете: „Събев, какви глупости пишеш, тази песен му е супер известна….“

Все пак, нека кажа правилата:

  1. Избрани са минимум една и максимум две песни от албум.
  2. Сборните албуми не се броят.
  3. Субективно са избрани възможно най-неизвестните, но все пак достатъчно добри парчета.
  4. Не се включват песни, изцяло изпълнени от други изпълнители (напр. Виктор Калев, Нели Петкова, Борис Солтарийски, Камен Воденичаров, Зуека).

Започваме от далечната 1993 г., когато музикантите от бъдещия „Ку-ку бенд“ за първи път се събират, за да създадат първия албум с участието на Слави Трифонов (и единственият с Август Попов) – „Ръгай чушки в боба“. Албумът става тотален хит с песни като „Вчера в детската градина„, „Под мостовете съм сложил тротил“ и „Ще ти скъсам гъза„. Аз обаче ви избрах

Градил Илия Килия
Ръгай чушки в боба (1993)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:9c8ab41b

Втората песен, която избрах от този албум всъщност вдъхнови група ФМИ да направи кавъра „Два гигабайта“. Ето я и нея:
Don’t Kill My Mother
Ръгай чушки в боба (1993)

За разлика от много групи със „синдром на втория албум“, издаденият през 1994 г. „Шат! – на патката главата“ е много, много силен! Може да видите колко млад е бил Слави в „Дулсинея„, Камен – в обновената версия на „Вървят ли двама“, а хитове като едноименния „Шат! – на патката главата„, „Малка антиполитическа„, „Шъ тъ праа да умиргаш“ и „Зима е“ звучат в главата ми и до днес. Избрах
Тупан Техно
Шат на патката главата (1994)

След като сте изгледали клипа, може да го сравните с един от последните хитове на Слави („Пружината“) и сами да прецените „как нещата се повтарят“. Иначе тогавашното студентско предаване „Ку-ку“ издават още един албум, в който Слави Трифонов заема основна роля в музикалното оформление – Roma TV с хитовете „Червената шапчица„, „Sweet chalga in time“ и може би най-известната и записвана в най-много варианти след това песен „Гергьовден„. Ето и какво избрах за вас:

Сълзите си събирам в капачка от ракия
Roma TV (1994)

През 1995 г. предаването „Ку-Ку“ бива спряно, но за сметка на това се появява „Каналето“ и техният албум „Жълта книжка“. Започвам веднага с една позабравена песен, която ми напомня за ученическите години и приятелите от гимназията. Песен, с която не един от концертите на Слави и компания приключваха. Песен, с която често завършвахме и концертите в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Много, много любима песен, специален поздрав за всички съученици и най-специален за Влади, Гoшeтo и Митко:

Приятели
Жълта книжка (1995)

Въобще „Жълта книжка“ беше един необикновен албум. Още си спомням обложката му, където всеки можеше да си попълни собственоръчно „жълтата книжка“. Създаден изцяло по новогодишен спектакъл, той включваше цял човешки живот от „Раждане“-то, през „Наричане“-то, казармата („Не ме изпращай„), любовта във всичките и форми с уникалната „Сватба“, баладичната „Малка блудна жена“ и носталгичната „Ала нямаш мен“ (няма как да я вкарам в категория „позабравени“, при условие, че влезе в Топ-500 на българските песни по БГ Радио за всички времена, нали?)… И стигаме чак до смъртта, позната като „Реквием“ или „Балканско болеро“. Именно нея ви споделям:

Реквием (Балканско болеро)
Жълта книжка (1995)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:15a8859c2b

„Жълта книжка“ поставя началото, а „Хъшове“ дава тласък на протестите срещу тогавашното правителство на Жан Виденов. Цяла България пее „Боят настана„, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти любов народна“ и „Не съм избягал„. Именно след излизането на „Хъшове“ Слави се разделя с косата си и прословутата си опашка… В светлината на всички тези песни и тогавашния хит „Комбайнеро-интелигентска“ избрах цели две песни от този албум. Първата:

Приспивна
Хъшове (1996)

Мелодията на втората май е толкова неизвестна, че мотивът й беше използват в рап-войната между Цеко Сифона и MC Фараона години по-късно:

Любов на прах
Хъшове (1996)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:751076de

През 1997 г. излиза първият сборен албум „Каналето – The Best“ и първият самостоятелен албум на Слави – „Едно Ферари в цвят червен“ – знак, предвещаващ бъдещото разцепване на „Каналето“. Ето и какво избрах от този албум:

Тъжни зелени очи
Едно ферари с цвят червен (1997)

През 1998 г. се случват доста неща – предстои Световно първенство по футбол, за което „Каналето“ издават последния си съвместен албум със Слави – „Франция, здравей!“. Ето нещо, с което да ви припомня спортните страсти от този албум:

Съдията
Франция, здравей! (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:aa32ed34

Въпреки чудесният албум обаче, слуховете, че Слави и Камен се разделят плъзват още в началото на 1998 г. и съвсем скоро след това стават истина. Цяла България следи развръзката месеци наред и в крайна сметка Камен, Тончо и Мартина си остават в „Каналето“ по БНТ, а Слави, Стефан Рядков и бенда остават в немилост, излъчвани по частна телевизия с много по-малка аудитория („7 дни“) и предаването „Хъшове“, от което излиза един от най-добрите албуми на Дългия (благодарение и на Нина Николина, разбира се) – „Девети трагичен“ с „Ад и Рай„, „Назад, назад, моме Калино„, „Студио Хъ„, „Имала майка„, „Блус No. 16„, „По пътищата вечни на България“ и „Цвете мое„. Ето какво избрах и аз от този албум:

Звездице
Девети трагичен (1998)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:10247cf0

В края на 1998 г. излиза албумът „Вавилон“, с което Слави поставя рекорд за три издадени албума в една година. Измежду известните „Френската гимназия“ и „Петко льо, капитанине“ избрах една народна песен:

Невесто мори хубава
Вавилон (1998)

През 1999 г. „Хъшове“ е едно от малкото предавания в България, които се излъчват по Интернет. По това време излиза и единадесетия албум на Слави – „Няма не искам“. Освен едноименният хит, популярни стават и „Камикадзе„, „Вземи огън, запали ме“ и „Темна ли е мъгла паднала„. Аз пък избрах превода на „Brothers in Arms„, една също много любима моя песен…

Братя по съдба
Няма не искам (1999)

През 2000 г. основни идеолози в предаването „Хъшове“ са сценаристите (Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов), както и бендът. Ето как постепенно Годжи и Маестрото стават основни фигури в шоуто и в края на годината излиза дискът „Часът на бенда“, а Слави заедно с гостите си пее „Светът е за двама“, както и по-компроментиращи парчета като „Шу-шу-шу“ и

Доко-Доко
Часът на бенда (2000)

В края на годината нещата изведнъж се обръщат – а 27 ноември 2000 г. за първи път се появява „Шоуто на Слави Трифонов“ по новата частна национална телевизия bTV. Слави най-накрая има национален ефир, бюджет и реклама. С това той бързо успява да накара хората да включват втора вместо първа програма и предаването му получава най-високият рейтин в България за всички времена, а самият Слави – призът „Мъж на годината“ за 2001 г. Нина Николина напуска шоуто и на нейно място идват Деси Добрева (най-добрата му вокалистка до този момент по мое мнение) и Алекс Раева. Излиза и албумът му „Новите варвари“ с хитовете „В джаза„, „Жива рана„, „Бедните не могат да скачат“ и „Охридското езеро„. А аз поздравявам всички фенове на руската музика с кавъра на „Земля в илюминаторе

Земята на дедите ни
Новите варвари (2001)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:5955878a

През 2002 г. излиза още един сборен албум на Слави и първият албум, обвързан с покупка на предплатена карта – „Vox populi“. Като цяло това е един от най-сполучливите му албуми, в който почти няма песен, която да не е хит – „Реквием за една мръсница„, „Йовано, Йованке„, „Катерино моме„, „Лудо Младо„, „Няма любов„, „Кой уши байрака„, „Един приятел„…

И обичам
Vox Populi (2002)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:7d071ad7

След големия успех на албума и пълни по шевовете стадиони в цяла България от хора, дошли да гледат „Великото отечествено турне“, 2003 г. остава единствената до този момент без издаден албум на Слави. Партньорството между Мтел и Слави обаче е подновено през 2004 г., когато излиза и вторият му албум с предплатена карта – „Прима патриот“. Хитовете в този албум: „Домачине„, „Ах, къде е мойто либе„, „Българи Юнаци„, „Вечерай, Радо“ и „Толкова„. А аз ви избрах едно много тъжно парче (с тъжния звук на флюгелхорн), с което поздравявам всички, които са изгубили любовта си, чувстват се самотни и си режат вените в момента:

Без слънце за теб и за мен
Прима Патриот (2004)
Алтернативен линк (youtube): http://www.youtube.com/watch?v=p9LpBB9z0jA

С времето Слави явно открива, че албумите по-добре се продават като промоция към проекти и от предплатените карти се прехвърля на бирите. Така през 2005 г. излиза албума му „И оркестъра да свири“, който може да се купи само с четири бутилки „Шуменско“. Самият албум съдържа дуета му „Единствени“ със Софи Маринова, станал скандален на тогавашната Евровизия – още настръхвам, когато видя това видео от конкурса „Евровизия“. Но да се върнем на албума – освен „Единствени„, сред хитовете са „Ethno Fighter„, „И без тебе“ (говори се, че е посветена на наскоро напусналата Деси Добрева, раздялата с която Слави преживя много тежко) и „100 SMS-a„. Избрах една много нежна интерпретация на родопска народна песен, с която специално поздравявам любимата си съпруга Биляна:

Росни ми, росни, Росице
И оркестъра да свири (2005)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:11099b33

След като и Алекс напуска Слави, 2006 г. остава без издаден албум, след което Борис Солтарийски и Нели Петкова идват в шоуто, а България влиза в ЕС 🙂 През април 2007 г., точно по време на конкурсите, поради проблеми със зрението Слави напуска шоуто с опасност напълно да ослепее. Три месеца по-късно се завръща и създава албума „Ние продължаваме“, като най-известните му хитове са дуети с жени – „Жестока“ (с Невена Цонева), „Любовта е отрова“ (със Софи Маринова) и „Само мен“ (с Нели Петкова). Две от тях дори размених и то доста сполучливо 🙂 В допълнение „Едно ченге“ и „Мое щастие„, заедно с „Егати пича“ на Краси Радков вкараха „Ние продължаваме“ в категория „сравнително добри албуми на Слави“. Аз избрах песента „Нещо лично“, защото много силно показва начинът, по който се е чувствал Дългият през тези три месеца, а като че ли остана на заден план в албума…

Нещо лично
Ние продължаваме (2007)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:8316af69

В началото на 2008 г. излиза и безмилостният албум „No Mercy“. Тъй като е доста нов, ми беше много трудно да определя коя песен му е най-малко известна. Оставих настрана песни като „Буболечка„, „Цветове„, „Завинаги“ (отново поздрав за Биляна) и „Защо“ (любима на татко, между другото)… Защо ли? Ами защото не се изпълняват от Слави. И то почти не останаха – „No Mercy„, „Дявол„, „Малко сръбско„, „Толкова хубава“ и…

Минах ли те
No Mercy (2008)
Алтернативен линк (vbox7): http://vbox7.com/play:96954c52

Следват десетки реалити шоута, конкурси и предавания, които Слави продуцира. Следват и редица скандали, за които не виждам смисъл да говоря – знаете си ги и сами… Но като изключим сборният „Македония“ (2010) – юбилеен албум, продаван заедно с наденица (на мен ми звучи най-малкото несериозно), гореспоменатият сингъл „Пружината“ и кавъра на „No Mercy“ – „Нема такава държава„, Слави практически три години не е издавал албум с нови песни!

След дълга ваканция, шоуто се завръща на екран тази вечер… Говори се, че Дългият щял да се жени, да напуска шоуто като водещ завинаги… Говори се много… За Слави винаги се е говорело много. А той пее ли – пее!

Една тъжна коледна приказка

Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…

Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!

В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.

Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…

Снимка: Facebook-група

Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…

След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…

И медиите тръбяли

Тръбяли

Тръбяли

И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“

Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:

И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:

116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.

Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.

И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…

Какво може да се направи?

За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.

Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.

А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе –  да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.

Весели празници!