Костенурките нинджа…

Сподели тази публикация:

… по-триизмерни, порастнали, но все така зелени 🙂

„Костенурките нинджа в града
спазват реда и закона.
На злото ще смачкат фасона,
за да е весел и с песен денят“

 

Когато бях в първи клас, любимият ми сериал беше „Костенурките нинджа“.

 

Костенурките нинджа 1990 г.

Нещо в сърцето ми и сега подскача, когато чуя този сигнал. Най-голямата ми мъка беше, когато не можех да гледам филмчето, защото имаше режим на тока. Най-голямата ми радост – да хапнем пица след училище, досущ като костенурките. Рисувах ги в час, биех се с въображаеми противници, карах се със съучениците си кой коя костенурка да бъде…

 

Костенурките нинджа 2007 г.

18 години по-късно, реших да отида и да гледам костенурките отново. Триизмерните зеленокожи са по-реалистични, по-страшни и по-изкуствени от комикс-варианта си… Знам, че „реалистичен“ и „изкуствен“ не вървят заедно, но в случая аз го почувствах така… Април О’Нийл изненадващо ми изглежда по-млада, а дори има невръстен син… Всъщност, филмът започва от Латинска Америка, където се подвизава Леонардо… изглеждащ доста по-зрял. Така е и с останалите костенурки – Донатело работи като техническа поддръжка и по цял ден кара хората да си рестартират компютрите. Микеланджело се занимава с доставка на пици и забавляване на малки деца, а Рафаело е самотник в нощта, яхнал мощен мотор… Славните костенурки не са вече толкова славни… Но, естествено се случва нещо, нинджите спасяват света и т. н. и т. н. – всички неща, които сега ми изглеждат банални, а преди ми се струваха като нещо супер готино и невероятно! Филмчето е озвучено на български и то от Ъпсурт… липсва им правилната дикция в стил „говорител от Канал 1“, но пък костенурките звучат естествено с техните гласове… Като цяло, останах със смесени чувства от филма.

Остарявам, какво да се прави… А с мен остаряват и онези добри стари двуизмерни анимации… Е, не съвсем, както можете да видите от този адски забавен линк относно едно друго филмче!


Сподели тази публикация:

4 мнения за “Костенурките нинджа…”

  1. хм… чета и все едно слушам за своето детство. Днес момичетата гледат Малкото пони (може би и то вече не е актуално, незнам…), а ние гледахме Костенурките и си „заплювахме“ кой искаме да бъдем… Микеланджело естествено ми беше любимец, ха ха …
    А този сигнал, който веднага предизвиква усмивка, ни изтрелваше като катапулт към телевизора, …. наистина само когато имаше ток :-))
    Детството ни беше по-„простичко“, по-обикновено… Радостите ни се въртяха около Костенурките, дъвка Идеал и сладолед Ескимо, който продаваха само в 4 часа в кварталната сладкарница!
    Днес костенурките са различни и ние също. Понеже съм от тези, които не искат да „човъркат“ миналите, хубави спомени едва ли ще гледам „новите“ костенурки… а може би трябва….

  2. тва е най-готиното анимационно филмче което съм гледала , а аз гледам много анимация.любимата ми костенурка е Леонардо , нищо че някои го смятат за скучен.но харесвам и другико костенурки . абе с две думи „нямат равни „.

  3. супер и мене много ме кефят костенурките нинджа!Особено Раф!!! 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.