За и против UK

Ето, вече съм в Кардиф за трети ден и вече дори имам кирилица! Както и някои първи впечатления от Обединеното Кралство… Реших да напиша 10 неща за UK и 10 – против UK. Не претендирам за обективност, а за лично мое мнение:

За UK
1. Езикът. Тук всички знаят английски! Наистина! Въпреки, че на повечето места го говорят по-зле от българите, дори и децата се справят с езика… и целият свят ги разбира! Баси якото…
2. Пътищата. Улиците са чисти, широки и без дупки. Нищо, че шофьорите са не по-малко недисциплинирани от българските, карат с превишена скорост и не слагат колани.
3. Футболът. Срещи като Манчестър-Арсенал са често събитие и качествения футбол си е нещо нормално.
4. Заплатите. Допада ми някакси идеята за средна месечна заплата от 5000 лв.
5. Разстоянията. Тук 300 км не се считат за огромно разстояние. А при нас това си е „чак на другия край на България“.
6. Усмихнатите хора. В магазините, в заведенията, в службата… Винаги, без значение как си облечен и колко мрачно и зловещо гледаш.
7. Отношението към инвалидите. Не е проблем да си инвалид тук и да се придвижиш от точка А до точка Б безпроблемно: навсякъде има специални рампи, асансьори и тоалетни за инвалиди.
8. Необвързаността с работата. Работиш от 9:00 до 17:00 и си тръгваш. При това без да ти пука колко проекти или работа са останали в 17:01.
9. Такситата. Таксиджиите винаги имат дребни и не се тарикатят. Издават много странни касови бележки – просто попълват сумата в нещо като визитна картичка и се подписват (няма фискални апарати, печати и т. н.). А когато натискат рязко спирачката (и това се случва, прочети края на точка 2), изпъват ръката си пред теб, така че да те хванат, за да не се забиеш в предното стъкло!
10. Просяците. И тук има просяци… но техните са стилни, не досаждат и дори си носят мобилните телефони… или са българи 🙂

Против UK
1. Времето. Някакси не мога да свикна с идеята за постоянни валежи, мрачни облаци и мили хора, ходещи навсякъде с чадър и гумени ботушки в ръка, в случай че завали.
2. Цените. Какво да кажа за държава, в която не можеш да си намериш чаша кафе за под 5 лв.
3. Драконовските мерки против пушачите. Трябва ли да вървиш два километра, за да стигнеш до най-близкото място, където пушенето не е жестоко престъпление против Кралицата и Закона? Добре, че не съм пушач.
4. Плащането с кредитни карти. Тук не те считат за нормален човек, ако плащаш в брой! Хората си купуват и дъвки с кредитната карта!
5. Работното време на магазините. Не можеш да намериш отворен магазин след 17:00. Мри от глад, псувай, че си бил на работа, но не можеш да намериш! В 17:10 магазините по цялата главна улица на Кардиф са заключени.
6. Храната и напитките. Млякото има вкус на чай, чаят има вкус на нафта, а нафтата има вкус на… Добре, де, нафтата не съм я опитвал още! Но пък ябълките и доматите са по-безвкусни от автомобилни гуми!
7. Жените. Повечето жени тук имат лице на готин мравояд и тяло на красив носорог… Но държа да подчертая, че и доста красиви британки се появяват тук-таме (при това – руси!!!).
8. Правилата за движение. И в България има хора, дето карат в насрещното, ама не всички!
9. Тесните специалисти. Българските ми колеги не изпадат в екстаз, когато им покажеш какви „чудеса“ прави Windows, ако натиснеш Alt+Tab. Тук обаче не знаят нищо повече освен това, което са задължени да знаят. И не се интересуват, дори и да имат възможност да го научат…
10. Канализацията. Хммм, не знам как да го кажа, ама при цялото кралско и джентълменско излъчване на UK, каналите на тия хора вонят ужасно! Миризмата се промъква в бани и тоалетни, без значение колко освежители и ароматизатори ползваш… Добре, че костенурките нинджа не са в UK.
Засега – толкова…