Чипс от домати

Не хвърляйте корите от филетираните (обелени) домати. Направете си чипс!

Обелениите домати за салата или пюре са уникален продукт. А какво правите с техните люспи? Хвърляте ги? Недейте!
Ако обичате чипс, можете да си направите здравословен доматен такъв в домашни условия много лесно и бързо!

tomatoes

Нужно е само да сложите обелките с тавичка с хартия, да поръсите леко зехтин и сол на вкус и да оставите на около 160 градуса за около 40 мин. в печката на програма с вентилатор да изсъхнат и да се запекат с коричка!

tomatoes1

Добавете за приятна компания към чипса сос с извара, розмарин, малко куркума, лимонов сок, черен пипер и сол, и ще си оближете пръстите!

tomatoes2

Приятен апетит!

Карта на ИТ компаниите в София

С група колеги решихме да вкараме ИТ фирмите в София и само за няколко дни успяхме да отбележим 113 ИТ компании на картата.
Съобразявайки се с големината на компаниите (според БАССКОМ и Computerworld), направих т. нар. heatmap, с който картата изглеждаше така:
IT-Map-Sofia

Както ясно се вижда и на картата, южна, югозападна и в някаква степен централна София са предпочитаните места за офис на ИТ компании.
Абсолютният средноаритметичен ИТ център се пада близо до кръстовището на Семинарията, където Симеоновско шосе се пресича с бул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Пейо Яворов“. Ако zoom-нем, може да видим следната картинка:
IT_Companies_Heatmap_Sofia_Zoom
Най-много ИТ компании са съсредоточени около метростанция „Жолио Кюри“, близо до Интерпред. Освен това се образуват няколко вторични ИТ центрове около моловете The Mall, Mall Bulgaria, Paradise Center и в по-слаба степен Galaxy и Serdika.
Накратко, предпочитаният ИТ офис е:

  • В южна София;
  • Близо до метростанция;
  • Близо до голяма пътна артерия (булеварди като „България“ и „Цариградско шосе“) с добър обществен транспорт;
  • Близо до мол;
  • В по-ниска степен: близо до летището;
  • В по-ниска степен: близо до Витоша.

Като съберем всички тези фактори, ясно е защо получилата се картинка е такава. Тоест, с изграждането на новите метростанции, можем да очакваме повече фирми близо до Paradise Center, бизнес парка в Младост и Софийска Света гора, като за последния район си мисля, че има голям потенциал за инвестиране и развитие… Ще видим след някоя-друга година.

Не ми пука…

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).