www.FaceInHole.com

Ако ви е скучно и обичате да си врете носа там, където не ви е работа, предлагаме ви да посетите www.faceinhole.com (за който научих от Майк Рам, всъщност). Идеята е проста – избирате си фон (имате най-различни категории – филми, костюми, корици на списания), след което включвате уебкамерата или пък качвате снимка. Правите няколко фини настройки на цвят, контраст, светлина, тонове, ротация и т. н., след което получавате забавен колаж като тези горе! Яко, а? Има интеграция със социални мрежи, както и търсене по име на филм, списание или каквото още се сетите…

13 октомври – International Suit Up Day

Феновете на „Как се запознах с майка ви“ вече може би знаят, но аз да напомня – утре е Международен ден на костюмарите, така че е време да си спомните една от любимите фрази на Барни, да извадите отдавна закътания костюм от абитуриентския бал, сватбата или за каквото там последно сте го ползвали, да лъснете официалните обувки и да се пръкнете на училище, в офиса или в кварталната кръчма с костюм… То е ясно, че ще утрепете рибата 🙂

Повече за събитието – тук:

http://internationalsuitupday.com/

Ева

Историята, която ще разкажа е измислена… Или може би ми се иска да беше… Не вярвайте на нищо от написаното… или пък вярвайте на всичко, но на своя отговорност…
Падне ли нощта, Кардиф като всеки голям град започва да се променя… Макар че се палят все повече светлини, навън става все по-тъмно, офисите и служебните паркинги се опразват, а официалните костюми на минувачите постепенно са изместени от дънки и алкохолен дъх… В една толкова обикновена вечер на Острова, реших да изляза и да направя малко нощни снимки на града…
Излязох от хотела и докато пресичах, чифт дълги блестящи крака привлякоха погледа ми. Притежателката им беше красиво русо момиче, на около 20 години, с доста къса дънкова пола… накратко: най-красивото момиче, което съм виждал в Уелс.
И преди да ми увисне долната челюст от зяпане, мацката се приближи до мен и ме заговори, но не на местния диалект, а на съвсем книжовен и правилен английски:
– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша.
– Нито пък аз… Просто си търсех повод за разговор…
Чак сега зацепих, че момичето е проститутка… Може би защото нашите „магистрални жрици“ изглеждат така, че трябва много, ама много да си я закъсал, за да се възползваш от услугите им… Но това момиче беше УЖАСНО красиво!
Въпреки това отговорих:
– Хммм… мисля, че не си попаднала на точния човек.
– Ти ще кажеш…
– Ами със сигурност не си попаднала на точния човек…
И все пак добавих:
– … но ако си търсиш компания за разговор, ще се радвам да се разходим заедно. Аз отивам до центъра да правя нощни снимки…
– Не, ще остана тук. Но ще се радвам да си поговорим, ако нямаш нищо против ти да останеш за малко.
Останах.
Казваше се Ева. От Полша е. Наистина работи като проститутка… През цялото време стоях на около два-три метра от нея – тя ме помоли за това: вероятно в случай, че се появи клиент… През цялото време се изкушавах да я питам за тарифата й, но реших, че е по-добре да говорим за това как е вместо колко взима на вечер…
Ева извади цигара… и запалка…
– Хей, нали не пушеше – попитах.
– Хей, нали щеше да снимаш из центъра на града…?
– Ще отида… по-късно!
– И аз ще спра да пуша… по-късно!
Ева е нелегален емигрант. Няма документи, няма кредитна карта… Работи само през нощта, никога не е имала проблеми досега… или поне не признава да е имала… Била е отличничка в гимназията, след което дошла на студентска бригада тук… и останала! От две години е в нелегалност… и от две години работи така. Не се оплаква, всъщност, даже е щастлива…
В джоба ми беше останало сувенирче от България… От ония дървените мускалчета с аромат на роза. Щях да го подаря на някой костюмиран шеф, но го дадох на Ева… Една българска роза от мен, да й напомня за Балкана, за морето и за всички нас… всички нас…
Говорехме си около половин час, когато едно черно „Ауди“ отби отдалече… с ляв мигач. Ева ми се усмихна, благодари ми и се завтече към колата…
И докато „Ауди“-то се отдалечаваше, аз се чудих защо Ева е щастлива и доволна от живота си, а аз съм нещастен и си мисля:
Как срещу няколко паунда можеш да прекараш нощта с ебаси-мацката…?
И колко ли такива Еви има по света?
И колко ли гъзари с черни „Ауди“-та си мислят, че всичко се купува с пари?
И дали не са прави…?