Местенето…

Сподели тази публикация:

Апартаментът е отново нагоре с краката, наоколо е пълно с джунджурии, дрехи, празни кашони…
– Подай ми нещо за писане – казва мама.
Подавам й DVD-записвачката… Ами за писане е, нали?
Най-мразя моментът преди да се преместя. Първо ровичкаш и намираш стари дрехи, стари книги, стари любовни писма, стари спомени, стари рани… Спомняш си за хора, които не си виждал много отдавна… Спомняш си и за тези, които са били на една крачка от теб и не си намирал достатъчно време за тях… Спомени, спомени… И всеки спомен си отива в съответния кашон… Някои спомени оставяш в някоя прашна ракла, в дома на родителите си… а други просто изхвърляш. Спомени, дрехи, тиган, чаршафи, паста за зъби и още спомени…
Вече седма година се местя от град на град. Срещам стари приятели, създавам нови… Някои са част от мен, други са „просто познати“, но винаги има момент, в който искам да ги видя… да си поговоря с тях… да пием по бира… а животът е толкова кратък и забързан…
Вече седма година не знам къде е домът ми… Седма година се боря с общежития, квартири, съквартиранти, хазяи, местене, кашони, дрехи и… разбира се, спомени.
Вече седма година не знам какво е любимото ти същество да е на по-малко от 300 км от теб… Приятелите вече ме бъзикат, че сега като отида в София, няма начин да не си хвана гадже от Варна или Бургас… Мичурин! Казал съм: Ми-чу-рин! Готино звучи просто…
Сега сериозно: тази нощ ми е страшно мъчно. Пиша този пост, докато архивирам информацията от русенския компютър на DVD-та… Снимки, документи, статии, мейли и… спомени! И ми става страшно тъжно, че в близко бъдеще няма да имам много свободно време и ще съм далеч от много любими хора… Може би сериозно трябва да помисля по откриването на телепорта… Но дотогава искам да кажа по едно нещо на тези, които ще са близо до мен и тези, които ще са далече…
Далечните, не ме забравяйте съвсем… И ми идвайте на гости, когато можете… И аз ще идвам, когато мога…
Близките, надявам се, че големият сив град няма да ви направи „големи“ и „сиви“ към мен… Имам нужда от вас!
Това е… След около четири часа тръгвам към София… за дълго, може би и за много дълго. Добре поне, че има Интернет, за да сте ми на „един“ клик разстояние, където и да съм…

Сподели тази публикация:

4 мнения за “Местенето…”

  1. Стига бе. Големия сив град, не е чак толкова голям и сив. А и … ей го другия край на България на една нощ и 20 лева път. От мен да знаеш – не е толкоз трудно да се ходи по 1-2 пъти на месец от София, до Варна 😉 А ако дестинацията е по-близо – още по-лесно 🙂

    Успех с местенето и с нанасянето и със започването на работата и … абе просто успех 🙂

  2. успех и от мен!
    Вярвам, че нищо не може да те направи сив, а ти тъй или иначе си голям! (но в добрия смисъл на думата:) )

  3. Това звучи толкова искрено и тъжно…
    Със спомените и всичко останало…
    Никой няма да те забрави, защото си страхотен човек и ще липсваш страшно много на всички и защото те обичаме адски много, но надявам се по празници и от време на време по почивки, да се събираме отново на по бира 🙂 Усмихни се и погледни ведро напред! Желая ти успех във всичко: работа, гаджета, много нови и стари приятели, познати и всичко останало 🙂 ии вече ще сме на един клик разстояние както се изразяваш 🙂 !!!УСПЕХ!!!

Вашият коментар

Specify Facebook App ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for Facebook Login to work

Specify LinkedIn Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for LinkedIn Login to work

Specify GooglePlus Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for GooglePlus Login to work

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.