Записки по българската чалга през отминалия век

Съвет: За да се насладите максимално на поста, съветвам ви да кликвате върху отделните линкове. Постът би бил прекалено претоварен, ако бях включил всички избрани песни като клипове… А върлите чалга-фенове да си осигурят и място за танцуване!

Преди всичко, ще започна с това, че никога не съм бил фен на поп-фолка. Израстнах с песните на Deep Purple, Scorpions, Сигнал, Щурците, Васил Найденов, Тангра, Metallica, Iron Maiden… но покрай тях неизбежно вървяха и балканските чака-рака ритми. Вчера с Биляна си говорехме за старите парчета, смешните видеоклипове и тайната ми компилация „150 златни чалга хита за блек-метълисти“…

И днес, почти 20 години след първите чалги, се замислих да направя мини-антология на чалгите от отминалия век. Веднага се уговаряме, че няма как да включа всички и всичко – по-скоро идеята ми е да ви припомня 90-те и времената, в които живеехме тогава. Но преди това…

Предисторията

И така, как се появи чалгата в България? Предполагам, че първите наченки започват в началото на 80-те. Кой каквото ще да казва, но за мен Тодор Колев е един от главните виновници – помните ли „Камион ме блъсна„, „Сто кила ракия„, „Черно море„… Бил съм на две годинки, когато съм слушал тези плочи. Определено повлияха и съседите ни (и особено Лепа Брена, но това е друга тема). Като пример ще дам Хисарския поп с „Дай си сърцето“ (от гръцки) и Мустафа Чаушев с „А ти си ме чакала“ (от сръбски):

По мое лично мнение обаче първата баш най-истинска чалга е „Камъните падат“ на Андон Събев (1988 г.)

А ето в какви времена живяхме и какви песни слушахме до края на XX век…

1991 г.

По света: Приключва войната в Персийския залив

У нас: Създава се групировката „ВИС“. Дъвките-цигари и турските дъвки „Турбо“ с картинки току-що са изместили доскоро единствените на пазара български дъвки „Идеал“.

Поп-фолкът в България: Компанията „Пайнер“ е току-що създадена. Тони Дачева започва с оркестър „Кристал“ от гр. Ямбол. Една от най-известните песни по това време е „Звезди ли искаш да ти свалям“. На концерти е модерно да се ходи по анцуг:

1992 г.

По света: Югославия се разпада, Бил Клинтън става президент на САЩ.

У нас: В България се появява Ефир 2 и вече има две телевизионни програми! Всички българи мечтаят за западна кола, но малцина имат.

Поп-фолкът в България: Бум на дискотеките! Анцузите са изместени от дънки и раздърпани тениски и карирани ризи. Появява се култовият хит на Тошко Тодоров – „Радка Пиратка“:

1993 г.

По света: НАСА изстрелва совалка, която да поправи телескопа „Хъбъл“.

У нас: Появява се първото комерсиално забавно предаване “Супершоу Невада”, първият американски комедиен сериал („Алф“), първите сапунки („Пътеводна светлина“ и „Докато свят светува“), както и „Доктор Куин – лечителката“.

Поп-фолкът в България: Почти няма изпълнители, които да издават албуми на грамофонни плочи, особено пък сред чалга-изпълнителите всичко излиза на аудио касети. Все още почти всички певици са част от някой оркестър и повечето пеят в кръчми. Типичен пример – Нели Николова (а.к.а. Нелина) и Еми Стамболова с формация „Фаворит“ и песни като „Има ли Господ“:

1994 г.

По света: Сърбия удря Сараево, Руснаците атакуват Чечня, САЩ изпраща военна сила в Персийския залив.

У нас: България е четвърта на световното първенство по футбол. Нищо друго няма значение.

Поп-фолкът в България: Първото голямо раздвижване в поп-фолка започва. Ку-ку издават албума „Рома ТВ“ и парчето „Sweet Chalga in time„. Всяка българска дама мечтае да кара „Тико“ и Тони Дачева прави песен за това. Дори и малките деца знаят за борчетата и мутрите. За голяма част от мъжете девизът „секс, наркотици и рокендрол“ се превръща в „пиене, пари и мацки“, както пее Илиян Михов в песента си „Баровец„. Абсолютният хит на годината обаче става „Тигре, Тигре“ на Попа и Белите шишарки:

1995 г.

По света: Космонавтът Валери Поляков се завръща след година и половина, прекарана в Космоса. Създаден е езикът за програмиране Java.

У нас: Появяват се апаратите и фонокартите на Булфон и Бетком, всеки българин мечтае да има мобилен телефон.

Поп-фолкът в България: Стотици българи са измамени от финансови пирамиди. Володя Стоянов прохожда в поп-фолка с песента „Пирамиди-фараони„. Глория е прилапана от „Пайнер“ и от местна русенска певица се превръща в най-популярната поп-фолк изпълнителка. Авторската й песен „Оставете ме на мира“ се пее от всяка тийнейджърка:

1996 г.

По света: Талибаните превземат Кабул, столицата на Афганистан. САЩ напада Ирак.

У нас: Средната заплата в България е под 50 долара. 15 български банки фалират.

Поп-фолкът в България: Всички българи следят курса на долара и германската марка. Сашка Васева записва хита си „Левовете в марки„. Момиченцата са луди по прическа „Чоки“, клинове и вафла „Серената“, възпята от Руси Русев в песента му „На бургаската гара“. Западните коли навлизат все повече в България, като „Мерцедес“ е най-желаната марка – Нелина записва „Бял мерцедес“:

1997 г.

По света: Принцеса Даяна загива в автокатастрофа. Майка Тереза умира.  За първи път са направени близки снимки от повърхността на Марс.

У нас: Магазините са празни, портфейлите – също. Започват улични протести, които довеждат до смяна на правителството, въвежда се и валутен борд.

Поп-фолкът в България: Нещата от 1996 г. не се променят особено в чалга-културата. Хората продължават да пеят за коли (Цветелина – „100 мерцедеса“, Слави Трифонов – „Едно ферари с цвят червен„) и пари (Симпатяги – „За милиони няма закони„). Световното по футбол във Франция наближава, българите са с големи очаквания и Кали пуска култовата „4-4-2“ (всъщност, оттогава България няма реален футболен успех, може би именно заради песента):

1998 г.

По света: На пазара се пуска хапчето „Виагра“. Появява се „Google“.

У нас: България дава въздушен коридор на НАТО за бомбардировките над Белград.

Поп-фолкът в България: Обстановката в България леко се поуспокоява, а пазарът е буквално залят от чалга-изпълнители. Появяват се и подразделения на чалгата – пълни чалга кретении тип „Мъни, мъни“ на Кондьо, „Рибна фиеста“ на Валдес (а.к.а. „И ловец съм, и рибар съм“) или направо цигании (навлизането на Софи Маринова със „Стари рани„), както и т. нар. стил „чалга за тийнейджърки“, обикновено изпълняван от цицорести какички за радост и на татковците. Типичен пример от последната категория са „Да, да, да“ на ДесиСлава и „Огън момиче“ на Камелия:

1999 г.

По света: Направен е първият околосветски полет с въздушен балон. Световното население достига 6 милиарда души.

У нас: Подписан е меморандум с Европейската комисия за сроковете за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй, разрушен е и Мавзолеят на Георги Димитров.

Поп-фолкът в България: Устремното разрастване на поп-фолка в България продължава. Въдят се нови и нови изпълнители. Появяват  се Кати с „Волна пеперуда“ и Азис с „Напипай го„. Кретениите тип „Педагогическа поема“ (а.к.а. „Три по три равно на девет“) на формация „Ромски перли“ отстъпват за сметка на цицорестите каки. Поп-фолкът става най-популярният жанр в България и определено е доходоносен. Започват да се появят сравнително професионални клипове с компютърна обработка, какъвто е „Палаво око“ на Весела например:

2000 г.

По света: Масова психоза, че всички компютри ще блокират през новата година. Появява се болестта „Луда крава“. Човешкият геном е успешно дешифриран.

У нас: Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък.

Поп-фолкът в България: Пиковият момент за българския поп-фолк. Темите за пари, коли, мадами и мобифони се поизчерпват, но продължават да се експлоатират от ентусиасти като новопоявилия се Милко Калайджиев („GSM„). Най-много песни обаче започват да се пишат за любов, изневери, човешки взаимоотношения – от Руслан Мъйнов („Що така, бе, Миме„) до навлизането на Ивана на поп-фолк сцената с песента „100 патрона„. Темата за предстоящото свободно пътуване в Европа също е силно експонирана (естествено, готините коли, жени, корупцията и далаверите присъстват). Два примера: Кали – „Шенген“ и Лия – „Митничарю“:

XXI век

Постепенно жанрът „поп-фолк“ отстъпи място на идващата в България „рап-вълна“. Естествено, появиха се много нови парчета, но ако говорим за тях, ще го направим, когато станат достатъчно стари, т.е. на над 10 години. Аз се замислих за друго…

Осъзнавайки или не, моето поколение и това на родителите ми израстнахме в периода на прехода, с всичките му положителни и отрицателни страни. Но като се замисля, че само преди 10-20 години не можеше да напускаш България без виза, а и да вземеш виза, един сандвич с кола в германско заведение бяха половин заплата; като се замисля, че дъвките „Идеал“ дълго време бяха единствените тук, нямаше „Метро“, „Кауфланд“, „Билла“, „Практикер“, „Бриколаж – само кварталния супер-маркет с етикети, лепнати директно върху сиренето; като се замисля, че всеки, осмелил се да започне собствен бизнес го „застраховаха“ по бързата процедура, а да караш „Голф 2“ пета употреба си беше признак на висок статус; като се замисля, че нямаше кабелна телевизия, климатици, Интернет, лаптопи, молове, 3D кино, DVD, плазмени телевизори, китайски ресторанти, софийско метро, телевизионни реклами (освен „Пурлан“ и „Куку-руку“) и мобилни телефони; като се замисля, че апаратите бяха с лента, а дискетите (тогава – 5,25″) се перфорираха, за да може да се ползват и от другата страна; като се замисля колко много неща се промениха в света и особено в България през последните 20 години…

Да, днес имаме много проблеми. И все пак, мисля, че трябва да осъзнаем колко по-добре живеем отпреди.

И определено трябва да благодарим на родителите си, които са направили невъзможното, за да оцелеем живи, здрави, нахранени и образовани в тези смутни времена…

А чалгата, макар и да не е любимият ми жанр, е един много добър индикатор за това, което се е случило в последните години през погледа на обикновения човек. И поне в това отношение ми дава подозрително точна представа какво ще е, когато четем блоговете си след 10-20 години…

Беднякът милионер (Slumdog Millionaire)

Оценка: 8/10
Сигурно вече сте чували поне веднъж за „Беднякът милионер“, индийският филм с цели осем „Оскара“ и над 70 други награди; единственият филм през последните 15 години (след „Списъкът на Шиндлер“, 1993 г.), получил едновременно Оскар, Златен глобус и наградите на Британската академия за сценарий, режисура и най-добър филм; единственият боливудски филм, реална конкуренция на холивудските такива…
Мога да ви кажа за какво става въпрос само с няколко думи: беден и необразован младеж от Мумбай се явява в местния „Стани богат“ и отговаря на всички въпроси. Естествено, всички очакват, че хлапакът шмекерува, така че индийската полиция се заема с разследване на случая по метода „първо бий, а после питай“. Момчето обаче наистина знае верните отговори и за всеки от въпросите разказва история от живота си, от която го е научил… Именно тези истории правят филма страшно интересен и силен, тъй като героят и в буквалния, и в преносния смисъл е минал през куп лайна, за да достигне до стола на богатството…
Самите истории ще пропусна, защото филмът е от „задължителните“ и определено трябва да се гледа. Осем „Оскара“ обаче са прекалено много за този филм…
От хеликоптер си личи, че филмът е направен за публика от Запада и това си личи най-малкото от начина, по който изписват 10 милиона. Истинските индийци биха написали 10 000 000 така: 1,00,00,000. Естествено, всичко останало също е малко или много „тунинговано“, за да изглеждат нещата още по-драматични…
Ще го обясня по-подробно и с пример: водещият на техния „Стани богат“ обижда състезателя през цялото време, в играта няма сигурна сума, а шоуто не се записва, а се излъчва в реално време… Имайки предвид, че това е международен формат и разлика в правилата като цяло няма, тези неща определено ще ви подразнят… Те са и причината да дам сравнително ниска оценка на филма…
Някакси, когато тръгнат да лъжат зрителя за нещата, които той знае, му е трудно да повярва в нещата, които не знае – а именно гадната, смърдяща действителност на индийското гето… Толкова гадна и смърдяща, че „Мерцедес“ и „Кока кола“ са поискали логата на компаниите да бъдат заличени от филма.
Така че ако пренебрегнете глупостите около шоуто с голяма награда от 596 594 лв. и 57 ст. (толкова са 20 млн. рупии по днешния курс) и се фокусирате върху историите на Джамал (главният герой), филмът определено ще ви впечатли.
Тези, които пък са гледали филма, сигурно ще са заинтересовани да научат следните факти:
  • „Беднякът милионер“ е заснет с прототипна цифрова камера от Silicon Imaging;
  • 20% от диалогът във филма е на хинди;
  • Гадните лайна, в които скача хлапето всъщност са смес от шоколад и фъстъчено масло;
  • На децата във филма е платена само средна 30-дневна работна заплата, която почти веднага е била изхарчена от родителите им;
  • Филмът без малко е щял да бъде пуснат директно на DVD вместо на голям екран;
  • Цялата музика към филма е композирана от А. Р. Рахман само за 20 дни;
  • Заради филма общината в Мумбай е финансирала преместването на децата от индийското гето в нови къщи.

Устройство за пренавиване на DVD

Джиджавката е култова и изключително необходима! 🙂
Цъкнете тук за повече информация:
http://www.g-log.org/2008/09/dvd.html