Тази вечер „Митака“ беше по-пълен от всякога… И по-тъжен от всякога. Не знам как да ви опиша какво е чувството да затворят любимата ти кръчма. Затова няма да го описвам, и без това не издържах да остана докрай. Празните рафтове ме депресираха…. Изпихме всичко, което беше останало в заведението… Хлъц!
Сбогом, евтин алкохол!
Сбогом, половинкилограмови салати за лев и половина!
Сбогом, криви билярдни маси!
Сбогом <допълнете с друго готино нещо>
Но най-вече… Сбогом, тайфа… Защото всички в „Митака“ бяхме тайфа. Всеки познава всеки или в най-лошия случай се запознава веднага… Никой не ти прави проблем, че вдигаш шум, никой не ти прави проблем, че си пийнал повече, че си непълнолетен или че заведението вече затваря… Не е проблем да си оставиш колелото до стълбището и даже не е нужно да го заключваш. Не е проблем да си донесеш китарата и да посвирите с компанията. Не е проблем да помолиш Митака да пусне любимата ти песен. Не е проблем да стоиш и да не си поръчваш нищо….
Мамка му, много ще ми липсва това място! МНОГО!
Взех си и един спомен – табелката от филмчето Smoker’s Movie, на който с Влади взехме трета награда в конкурса на сп. Intro за кратък видеоклип, направен с мобилен телефон: