Du hast den schönsten Arsch der Welt / You’ve got the Sweetest Ass in the World / Имаш най-сладкия задник в света

Даааа…. Ето, че чалга-текстовете навлизат в световен мащаб… Когато чух песента на Alex C, страшно ми хареса мелодията и ритъма й… А и откровеното любовно признание от нежен женски вокал няма как да не те грабне толкова, че по цял ден да си тананикаш песничката…
Е, грехота е подобен текст да няма вариант на български. Реших да ви я преведа – по-долу са оригиналът на немски, преводът на английски и моят авторски превод на български (комбиниран от предишните два текста). Докато го разглеждате, замислете се не ви ли звучи като текст на чалга?
Аз сериозно се чудя как още никоя от родните ни фолк-прими не я е пропяла… Те и без това термина „авторско право“ са го чували само… Да не се отплесвам:

Английски (видео)

I hear your voice when no one’s around
I’m sitting here when I’m loosing ground
Feels like the earth moves under my feet
I feel you in every single heart beat
You are a lovely lovely refrain
You spin around and round in my brain
I’ll sing this tune until it’s confirmed
You’ve got the sweetest ass in the world

Немски (видео)

Ich halte die Welt an, die Zeit steht still.
Du bist das einzige, was ich will.
Ich fühl´ dein Haar, deine Hand, dein Gesicht,
es ist eine Seele die zu mir spricht.
Du bist der Song der mich durchdringt,
der mein Herz zum rasen bringt.
Hast mein Leben auf den Kopf gestellt,
du hast den schönsten Arsch der Welt.

Български
(видеото го оставям на родните фолк-прими, докато в поп-фолка не се намеси група ФМИ)

Чувам гласа ти щом съм сама –
губят се мислите в мойта глава.
Сякаш земята танцува под мен,
ти си любовен, страстен рефрен.
Чувствам как силно сърцето тупти
и с песента обладаваш ме ти.
Мога аз всеки да убедя –
имаш най-сладкия задник в света!

UPDATE:

Каква чалга ще е, ако не добавим сръбски език… С помощта на Yazza, ето ви и сръбски вариант… Плачи, земльо, що сам jа… певао са србима!
Kada sam sama, cujem tvoj glas –
izgubim glavu i svaki cas
k’o da se zemlja trese ispod mene –
pretvaras sve u strasne refrene
Osecam da ce mi srce puci
kada me pesmom uzimas ti.
Mogu ti reci – i zimi i u letu
imas najsladju guzu na svetu!

Na pola puta / На половината път

Постът на Анна по случай 30-годишнината й (честито!) ми напомни за една страхотна песен на Балашевич (страхотен текстописец и певец) и ме вдъхнови да я преведа на български език, за да докажа още веднъж, че сръбската музика не е само Миле Китич и Индира Радич…
Специални благодарности на Yazza, без която щях да преведа „tri sam banke potrosio“ като „счупих три банкомата“…
Тези, които не са чували песента, могат да го направят в YouTube чрез този линк или направо от тук:

(и бонус един нелош неоригинал)
Колкото до текста, ето и оригинала, и превода:

Na pola puta
Hej, mnoge vatre sam ložio,
i mnoge vode zamutio
nošen srećom i zlom.
I da znaš, tri sam banke potrošio,
a da nisam ni slutio,
da sve to tek prohuji s vihorom,
jednom zauvek…
Hej, gde su sad oni klikeri,
trešnje sa periferije, sveske iz šestog b?
Gde su sad svi gimnazijski šminkeri,
prve studentske ferije i čežnjiva pisma iz armije?
I vidiš već sam tu, na pola puta – sve je dim!
I fotografije od vremena izbledele.
I vidiš već sam tu, na pola puta, sad mi trebaš ti,
budi vodič moj kroz mutne predele.
Hej, čudne staze do uspeha,
čvrsta vera u drugove,
sve je to varljiva stvar.
I sad, ako postoji uteha,
ja nisam praštao dugove
i svakom sam vratio isto bar.
Hej, sada znam gde sam grešiо
i gde sam, na žalost, bio gad,
a gde, na žalost, ne.
I da znaš, sve sam rebuse rešio,
ali ipak se ponekad još
zaletim na vetrenjače.

На половината път
Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги.
Хей, где сте, стъклени топчета
и череши откраднати, тетрадки от шести „бе“?
И къде сте, гимназиални красавци,
първи летни ваканции и писма от казармата?
И на половината от пътя съм сега – само дим
и фотографии, избелели от годините,
И на половината от пътя ми ми трябваш само ти
бъди ми ти водач във този тъмен свят.
Хей, към успеха е пътят крив,
а вярата във другаря ти –
заблуда гадна е тя.
И сега, ако имам утеха, е,
че не прощавал съм дългове,
а и на всеки върнал съм своите.
Хей, вече зная си грешките
и где, за жалост, бил съм гад
и где, за жалост – не.
И знай – всички тайни разбулил съм,
ала влизам понякога
в бой със вятърни мелници!

"Гръб в гръб"

Желко Йоксимович (Željko Joksimović) е юго-певец и още от детинство печели международни награди за музика. Вие, обаче, е много по-вероятно да го познавате от спечелването на Евровизия с песента Lane moje… Моята любима негова песен, обаче, е друга: нарича се Leđa o leđa (или „Гръб в гръб“). Клипчето (както и инструментал за пеене на български) можете да си вземете от официалния му сайт безплатно, тъй като е реклама на сръбския оператор MobTel (а пък аз съм им абонат, хихи)… През последните няколко дни я слушам постоянно – в автобуса, на работа, вкъщи, докато спя, докато ям… Всъщност има два варианта (студиен и unplugged), като unplugged варианта е с по-добра китара, а в студийния има готин двуглас. Все пак, unplugged повече ми харесва!
А причината да ви пиша това е, че тази нощ направих един авторски превод и, както обикновено, той е удобен за пеене, а доколко е верен, не знам 🙂 Ето го:
Ti me poznaješ najbolje
Ovo ne ide na bolje
I već dugo tvoj dodir
Sluti na kraj
Da li imaš taj osećaj?

Noćas večeru spremiću
I tvoj pogled izdržaću
I dok ugasim svetlo
Kao dlanom o dlan
Biće sve jasno kao dan.

Dodir leđa o leđa
Ruka led ledena
Da li znaš kako vređa
Prazna postelja?
I kad misliš da spavam
Ti se iskradeš van
Bože, samom sam sebi suvišan!
I zaboli me najjače kad znam
Da u drugoj sobi plačeš…

Dugo ništa ne govoriš
Samo dlanove preklopiš…
I ta suza u oku
Nije zbog nas…
Kažeš tek da ti čujem glas…

Onda krenem za tobom ja
Al’ stanem na prag
Jer u drugoj se sobi
Završava tvoj trag…
Čujem jecaj
I znam da je kraj…

Ti me poznaješ najbolje…

 

Ти ме познаваш най-добре,
но нещата са все по-зле:
твойте ласки отдавна
вещаят край –
ти усещаш го също, май…

Ще приготвя вечерята,
погледа ти ще изтърпя –
щом на тъмно останем
всичко вече ще знам –
ще се види като на длан.

И гърбът ми в гърба ти
се докосва едва,
във леглото ми зее
ледена празнина.
И навън се прокрадваш
щом помислиш, че спя –
Боже, вече сам себе си не търпя!
Но най-силно боли ме като знам,
че оттатък тихо плачеш…

Дълго време пред мен мълчиш,
пръстите ти са сключени,
а сълзата в окото
не е за нас
и без чувства е твоят глас.

После тръгвам след теб,
но на прага ще спра
просто в другата стая
свършва твоята следа
чувам стон
и знам – това е край

Ти ме познаваш най-добре…