"Без зуба"

Децата са ужасно сладки, когато им зададеш сериозен въпрос и те се опитат да отговорят също толкова сериозно. Днес в блога на Yazza (на сърбохърватскобосненскочерногорски език) видях подобно интервю с деца от бивша Югославия и реших да ви преведа това, което мога. Част от чара на хлапетата се губи при превода, така че ако знаете въпросния език, по-добре цъкнете линка горе. А ако не, четете:
Как се правят бебетата?
  • Правят се от леличките в родилния дом.
  • Срам ме е да кажа, то това е безобразна работа.
  • Правят се нощем и затова когато се родят, си държат очите затворени.
  • Ами като си добричък и ти раждат брат, а после той става главният и после за какво съм бил добър?

Какво е хоби?

  • Ял съм го като съм бил малък.
  • Да чупя телевизора.
  • Хобито на дядо е да лъже баба и да ходи за риба.
  • Хобито е нещо безплатно, което ти струва скъпо.

Какво е слънце?

  • Най-хубавото слънце е на морето. Стои там и като дойдем, пита колко пари имаме.
  • Аз съм слънцето на баба. Тя и мама така ми казва.

Какво е хороскоп?

  • Наука, заради която не се ходи на училище.
  • Хороскоп е онова, дето децата са обучени и пеят една песен на много гласове.

Какво е вероизповедание?

  • Който има вероизповедание, винаги е чист, не лъже и си реже редовно ноктите.
  • Не знам за какво е, ама го получаваш, когато се родиш.

Какво е политика?

  • Това са хора, които говорят странно, за да ги мислят за умни.

Какво е евро?

  • Евро е на телевизията, като победи „Lane moje“
  • Това са най-скъпите пари, които се купуват като вземеш заплата.

Какво е Югославия?

  • Югославия е това, в което живеем, ама вече го няма.
  • Ами ако имаш, а пък нямаш – това е Югославия.
  • Това е сестрата на някой Югослав, ама не я познавам.

Какво е национален интерес?

  • Нещо, което постоянно се продава.
  • Ами комшиите ни го имат, а пък ние им го даваме.

Какво е доктор на науките?

  • Ами това е доктор, който лекува науката.
  • Това е доктор, който не носи бяла престилка и е смешен.
  • Ами никога не ти казва да си отвориш устата, само той приказва.
  • Това е човек, който се маскира и не знаеш, че е доктор.

Какво е мафия?

  • Не знам, ама като се крадат череши, не е мафия.
  • Това е една хубава, добре платена работа.

Къде е Америка?

  • Там са живеели каубои и индианци, ама са се избили и сега живеят само актьори.

За какво служи компютърът?

  • Мама и татко да не спят заедно.

"Гръб в гръб"

Желко Йоксимович (Željko Joksimović) е юго-певец и още от детинство печели международни награди за музика. Вие, обаче, е много по-вероятно да го познавате от спечелването на Евровизия с песента Lane moje… Моята любима негова песен, обаче, е друга: нарича се Leđa o leđa (или „Гръб в гръб“). Клипчето (както и инструментал за пеене на български) можете да си вземете от официалния му сайт безплатно, тъй като е реклама на сръбския оператор MobTel (а пък аз съм им абонат, хихи)… През последните няколко дни я слушам постоянно – в автобуса, на работа, вкъщи, докато спя, докато ям… Всъщност има два варианта (студиен и unplugged), като unplugged варианта е с по-добра китара, а в студийния има готин двуглас. Все пак, unplugged повече ми харесва!
А причината да ви пиша това е, че тази нощ направих един авторски превод и, както обикновено, той е удобен за пеене, а доколко е верен, не знам 🙂 Ето го:
Ti me poznaješ najbolje
Ovo ne ide na bolje
I već dugo tvoj dodir
Sluti na kraj
Da li imaš taj osećaj?

Noćas večeru spremiću
I tvoj pogled izdržaću
I dok ugasim svetlo
Kao dlanom o dlan
Biće sve jasno kao dan.

Dodir leđa o leđa
Ruka led ledena
Da li znaš kako vređa
Prazna postelja?
I kad misliš da spavam
Ti se iskradeš van
Bože, samom sam sebi suvišan!
I zaboli me najjače kad znam
Da u drugoj sobi plačeš…

Dugo ništa ne govoriš
Samo dlanove preklopiš…
I ta suza u oku
Nije zbog nas…
Kažeš tek da ti čujem glas…

Onda krenem za tobom ja
Al’ stanem na prag
Jer u drugoj se sobi
Završava tvoj trag…
Čujem jecaj
I znam da je kraj…

Ti me poznaješ najbolje…

 

Ти ме познаваш най-добре,
но нещата са все по-зле:
твойте ласки отдавна
вещаят край –
ти усещаш го също, май…

Ще приготвя вечерята,
погледа ти ще изтърпя –
щом на тъмно останем
всичко вече ще знам –
ще се види като на длан.

И гърбът ми в гърба ти
се докосва едва,
във леглото ми зее
ледена празнина.
И навън се прокрадваш
щом помислиш, че спя –
Боже, вече сам себе си не търпя!
Но най-силно боли ме като знам,
че оттатък тихо плачеш…

Дълго време пред мен мълчиш,
пръстите ти са сключени,
а сълзата в окото
не е за нас
и без чувства е твоят глас.

После тръгвам след теб,
но на прага ще спра
просто в другата стая
свършва твоята следа
чувам стон
и знам – това е край

Ти ме познаваш най-добре…