Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 824
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 831
volley — залп, снаряд; ball — топка (англ.) На 9 февруари 1895 г. Уилям Г. Морган (William G. Morgan), спортен инструктор в една младежка християнска организация, решил да комбинира елементи от баскетбола, тениса, хандбала и бейзбола, за да създаде отборна игра за бизнесмени. Играта трябвало да изисква движения, но и по-малко физически контакт… Морган мислил, мислил и създал играта Минтонет (Mintonette е първото име на днешния волейбол). През годините играта претърпяла множество промени, като първият забив и първата блокада били направени едва през 1916 г. (предполагам, че забивът се е появил поне няколко милисекунди преди блокадата, все пак).
Плажният волейбол пък бил създаден през 1930 г., а едва 34 години по-късно (1964 г.) волейболът бил пренесен за първи път на закрито.
В същата тази 1964 г. играта била представена на Олимпийските игри в Токио. Волейболът е приет официално от МОК не къде да е, а на заседанието в София.
Днес волейболът има най-различни разновидности: навън, в зала, плажен волейбол, „сляп“ волейбол (слага се чаршаф по мрежата и отборите не виждат какво става в противниковото поле), „седящ“ волейбол (всички играят седнали), воден волейбол, волейбол без ръце… Който знае как се пише това последното, нека ми остави коментар: шич-бол, жич-бол, жит-бол или шит-бол, като на мен лично последното най-много ми харесва (shit-ball) 🙂
Всъщност причината да пиша за волейбола е, че от вчера отново съм един от 800 000 000 души по света, играещи волейбол поне веднъж седмично… А 800 млн. са си има-няма 100 Българии!!!
Точно 111 години след създаването на играта, в Мусала Софт направихме първата си фирмена волейболна среща… Първата топка, която бяхме взели, се прецака на третия удар (цифром: 3) (което пък още веднъж потвърждава теорията за относителността, както и теорията, че стоката от „Метро“ не е качествена). С триста (цифром: 300) зора, обаче, успяхме да намерим една топка и да поиграем… Их, че забиват тия колеги! Пък и колежките не им отстъпват! Или ако отстъпят, това е само за да се засилят за по-висок отскок 🙂
Накратко, припомних си добрите стари години в гимназията… имаше дни, в които прекарвахме по 5-6 часа (цифром: -1) дневно, играейки волейбол! А колкото до снощи, определено се забавлявах и нямам търпение да дойде следващия мач…