Na pola puta / На половината път

Постът на Анна по случай 30-годишнината й (честито!) ми напомни за една страхотна песен на Балашевич (страхотен текстописец и певец) и ме вдъхнови да я преведа на български език, за да докажа още веднъж, че сръбската музика не е само Миле Китич и Индира Радич…
Специални благодарности на Yazza, без която щях да преведа „tri sam banke potrosio“ като „счупих три банкомата“…
Тези, които не са чували песента, могат да го направят в YouTube чрез този линк или направо от тук:

(и бонус един нелош неоригинал)
Колкото до текста, ето и оригинала, и превода:

Na pola puta
Hej, mnoge vatre sam ložio,
i mnoge vode zamutio
nošen srećom i zlom.
I da znaš, tri sam banke potrošio,
a da nisam ni slutio,
da sve to tek prohuji s vihorom,
jednom zauvek…
Hej, gde su sad oni klikeri,
trešnje sa periferije, sveske iz šestog b?
Gde su sad svi gimnazijski šminkeri,
prve studentske ferije i čežnjiva pisma iz armije?
I vidiš već sam tu, na pola puta – sve je dim!
I fotografije od vremena izbledele.
I vidiš već sam tu, na pola puta, sad mi trebaš ti,
budi vodič moj kroz mutne predele.
Hej, čudne staze do uspeha,
čvrsta vera u drugove,
sve je to varljiva stvar.
I sad, ako postoji uteha,
ja nisam praštao dugove
i svakom sam vratio isto bar.
Hej, sada znam gde sam grešiо
i gde sam, na žalost, bio gad,
a gde, na žalost, ne.
I da znaš, sve sam rebuse rešio,
ali ipak se ponekad još
zaletim na vetrenjače.

На половината път
Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги.
Хей, где сте, стъклени топчета
и череши откраднати, тетрадки от шести „бе“?
И къде сте, гимназиални красавци,
първи летни ваканции и писма от казармата?
И на половината от пътя съм сега – само дим
и фотографии, избелели от годините,
И на половината от пътя ми ми трябваш само ти
бъди ми ти водач във този тъмен свят.
Хей, към успеха е пътят крив,
а вярата във другаря ти –
заблуда гадна е тя.
И сега, ако имам утеха, е,
че не прощавал съм дългове,
а и на всеки върнал съм своите.
Хей, вече зная си грешките
и где, за жалост, бил съм гад
и где, за жалост – не.
И знай – всички тайни разбулил съм,
ала влизам понякога
в бой със вятърни мелници!

Сайт за хора с интелектуални затруднения

И така… днес чета новина за специален сайт, който е лесен за четене и предназначен за хора с интелектуални затруднения.
Като човек, чието семейство се занимава именно с такива хора и същевременно като уебмастър хвърлих едно око на сайта…
Всъщност, сайтът може да е лесен за четене, обаче за писане си е труден… Как може човек с увреждания да вземе компа и да напише „лесно запомнящото се“ http://www.znam.ivanrilski.org/.
Добре, да кажем, че сайтът му е bookmark-нат и просто щрака на иконка…
Отваря му се това:

И човекът се сблъсква с лесни думички като „дискриминация“ и „самозастъпничество“… Да не говорим, че имаме и разни думички на английски, като „Join chat“, „Administrator“ и други…

Сега сериозно – според мен подобен сайт трябва да е много интуитивен, с лесно четим голям шрифт, приятен на вид и дори малко детски! Препоръчвам и Flash като технология, тъй като дава огромна свобода във визията и функционалността на сайта (виж пример с БГ Сайт 2006).

За целта обаче се изисква професионализъм (такива сайтове струват над 100 лв. и не ги правят ученици, знам), а не високопарни слова като „Интеграция“ и „Специално предназначен за лица с интелектуални затруднения“…

"Гръб в гръб"

Желко Йоксимович (Željko Joksimović) е юго-певец и още от детинство печели международни награди за музика. Вие, обаче, е много по-вероятно да го познавате от спечелването на Евровизия с песента Lane moje… Моята любима негова песен, обаче, е друга: нарича се Leđa o leđa (или „Гръб в гръб“). Клипчето (както и инструментал за пеене на български) можете да си вземете от официалния му сайт безплатно, тъй като е реклама на сръбския оператор MobTel (а пък аз съм им абонат, хихи)… През последните няколко дни я слушам постоянно – в автобуса, на работа, вкъщи, докато спя, докато ям… Всъщност има два варианта (студиен и unplugged), като unplugged варианта е с по-добра китара, а в студийния има готин двуглас. Все пак, unplugged повече ми харесва!
А причината да ви пиша това е, че тази нощ направих един авторски превод и, както обикновено, той е удобен за пеене, а доколко е верен, не знам 🙂 Ето го:
Ti me poznaješ najbolje
Ovo ne ide na bolje
I već dugo tvoj dodir
Sluti na kraj
Da li imaš taj osećaj?

Noćas večeru spremiću
I tvoj pogled izdržaću
I dok ugasim svetlo
Kao dlanom o dlan
Biće sve jasno kao dan.

Dodir leđa o leđa
Ruka led ledena
Da li znaš kako vređa
Prazna postelja?
I kad misliš da spavam
Ti se iskradeš van
Bože, samom sam sebi suvišan!
I zaboli me najjače kad znam
Da u drugoj sobi plačeš…

Dugo ništa ne govoriš
Samo dlanove preklopiš…
I ta suza u oku
Nije zbog nas…
Kažeš tek da ti čujem glas…

Onda krenem za tobom ja
Al’ stanem na prag
Jer u drugoj se sobi
Završava tvoj trag…
Čujem jecaj
I znam da je kraj…

Ti me poznaješ najbolje…

 

Ти ме познаваш най-добре,
но нещата са все по-зле:
твойте ласки отдавна
вещаят край –
ти усещаш го също, май…

Ще приготвя вечерята,
погледа ти ще изтърпя –
щом на тъмно останем
всичко вече ще знам –
ще се види като на длан.

И гърбът ми в гърба ти
се докосва едва,
във леглото ми зее
ледена празнина.
И навън се прокрадваш
щом помислиш, че спя –
Боже, вече сам себе си не търпя!
Но най-силно боли ме като знам,
че оттатък тихо плачеш…

Дълго време пред мен мълчиш,
пръстите ти са сключени,
а сълзата в окото
не е за нас
и без чувства е твоят глас.

После тръгвам след теб,
но на прага ще спра
просто в другата стая
свършва твоята следа
чувам стон
и знам – това е край

Ти ме познаваш най-добре…