Имам си любим герой -

Както и да е, паркът е условно разделен на четири основни части:

Discovery Land

Това е зона, свързана с Космоса, технологиите, автомобилите и космическите кораби. Непременно пробвайте количките, мисията със совалка в Космоса и инфантилното състезание с бластери.

Fantasy Land

Тази зона е предназначена за най-малките, както и за тези, които си падат по феи, дълги бобови стебла и тем подобни. Тук любимите атракции са чашките, полетът на Питър Пан, It’s a Small World и Алиса.

Adventure Land

Тук можете да изгубите наистина много време, превъплащавайки се в карибски пират, Индиана Джоунс, Аладин, Робинзон Крузо… Непременно трябва да минете пиратската тъмна пещера с лодка, да кръстосвате руините с бясна скорост и да си направите снимки на хилядите готини места из местността.

Frontiers Land
Попадате в Дивия Запад, сред каубои и индианци… Любими са ми вагонетката на миньорите и къщата на призраците.

Четирите зони се допират в централния площад, точно пред високия и красив Замък на спящата красавица. Той е свързан с главния вход и хотела чрез улица в стил „малък американски град“, пълна с магазинчета и ресторантчета, където да се отбиете… Специално Дисни-влакче пък обикаля около парка и ако ви мързи да ходите пеш, спокойно можете да го ползвате, за да стигнете от една зона до друга. Персоналът в „Евродисни“ е изключително любезен, отзивчив и приятен! Можете да се снимате както със служителите, така и с анимационните герои, които обикалят из парка от време на време.

Като хипер-късметлии ние уцелихме и вечерно Хелоуин-парти, така че удължихме престоя си в парка и вместо до 19 ч. останахме чак до 23 часа. Направиха ни татуировки с Мики и Мини Маус, снимахме се с доста от героите на дисни, вечеряхме (дори сандвичът е с уши и има формата на Мики Маус) и се пуснахме на любимите ни атракции по още веднъж…

След това се метнахме на метрото, пардон – RER-а и сякаш небесували 12 часа запяхме песничката на Роси Кирилова:

Мики Маус, Мики Маус, Мики-Мики Маус,

Мъничко порастнах и ми личи

Мики Маус, Мики Маус, Мики-Мики Маус,

но скъп си ми дори и сега!

P.S. Искам някой ден да доведа децата си тук.

Няма подобни публикации

Публикувано на 17.10.2008 в 0:10 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.