На 30!

Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги…

Ето ме… вече не съм на „двадесет-и-…“

Гледам какво съм писал преди 5 години… и колко много неща са се променили!

Вече съм женен. Вече съм баща. Вече имам собствен дом. Вече имам собствен екип в службата. Вече имам кредити, бели косми по главата и карам комби. Преди пет години мислех, че комбито е най-грозната кола на света и за нищо на света няма да си взема подобна гадост, а ето, че днес дори се възхищавам на тези невероятни автомобили, които побират бебешката количка, без дори да се налага да я сгъвам…

Вече съм официално зрял, възрастен и почти мъдър. Не съм роб на слепи детски мечти, но не съм и слуга на спомени по отминалата ми младост.

30 е специална възраст.  30 е именно прекрачването на онази инатлива граница с лудите, необмислени постъпки, изкушения, предизвикателства и грешки, при които си казваш „не ми пука, млад съм, сега ми е времето да греша…“

30 е възрастта, на която си даваш сметка, че си зрял човек, но броят на белите косми по-главата ти все още е по-малък от годините на уискито, което пиеш. Не, че се чувствам по-стар или поумнял, просто броят на младите, неопитни и наивни хора около мен се увеличава 😉 (емотиконката също става на 30 години, измислена е през 1982 г.)

Пия кафето си с много мляко и без захар… Зная точно какво уиски обичам и че го пия с точно две бучки лед. Зная каква точно подстрижка ми отива и е достатъчно да кажа „както обикновено“ във фризьорския салон. Зная какъв афтършейв, дезодорант, парфюм, душ-гел и паста за зъби да си взема. По-лесно ми е да взимам решения и да виждам голямата картинка и възможните последствия – както на работа, така и вкъщи. Може би затова вече чистя и мия чиниите. Е, не колкото на Биляна ѝ се иска, но нещата са далеч по-добре от студентските години, когато чиниите се миеха малко преди формите на живот, развили се върху тях да изобретят колелото…

Познавам по-добре приятелите си. Знам им добрите качества и вредните навици. Те от своя страна също не са ми просто съученици, състуденти, колеги… Приятелите ми вече са лекари, адвокати, актьори, журналисти, мениджъри, търговци, рекламисти, софтуерни специалисти, техници, монтьори, архитекти, дизайнери, професионални фотографи… сред тях има и стюардеса – все хора, с които винаги имам интересни теми за разговор и мога да потърся за съвет. И все още не съм твърде стар, за да ги счупя на волейбол, примерно…

На 30 се налага да комуникираш и спориш с пет различни поколения. Знаеш какво иска детето ти, но не винаги това, което то иска, е най-доброто за него. Знаеш какво искат родителите ти, но не винаги си съгласен с техните виждания… Имаш 1000 неща, които да свършиш в рамките на час и накрая всички трябва да са доволни – жената, детето, родителите, бабите, дядовците, шефовете, подчинените, крайния клиент…

На 30 разбираш, че няма как да кажеш, че ставаш на 18 за тринадесети пореден път… Разбираш, че е време да си направиш една бърза равносметка и да си поставиш нови цели, нови предизвикателства, нови хоризонти, които да следваш…

Истината е, че само от няколко часа съм на 30 и наистина все още не знам какво е… Но съм сигурен, че ще е страхотно – навън е лято, започва лятото и на моя живот…

За финал на днешната публикация – благодаря на всички, които се сетиха за мен! Чувството да ти честитят над 200 души в един ден е невероятно. Благодаря ви!

Реми Гайяр (Rémi GAILLARD)

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

Преносима църква?!

hram1

Виждали сме и сме чували за какви ли не преносими неща – преносим компютър, преносима мрежа за волейбол, преносим зенитно-ракетен комплекс… Но, честно казано, не сме и очаквали да видим преносим храм!

hram2

Засякохме го съвсем случайно по пътя между София и Горни Богров и съдейки по широката усмивка на шофьора на тира, определено товарът му привличаше не само нашето внимание! Снимките говорят сами по себе си.

hram3

Иначе браво на транспортната фирма – първо, товарът беше добре укрепен.

hram4

Второ, камионът беше ескортиран от специален автомобил със сирени. Така и трябва!

hram5

Трето и най-готино: Усмихнати тираджии все още съществуват!