На 30!

Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги…

Ето ме… вече не съм на „двадесет-и-…“

Гледам какво съм писал преди 5 години… и колко много неща са се променили!

Вече съм женен. Вече съм баща. Вече имам собствен дом. Вече имам собствен екип в службата. Вече имам кредити, бели косми по главата и карам комби. Преди пет години мислех, че комбито е най-грозната кола на света и за нищо на света няма да си взема подобна гадост, а ето, че днес дори се възхищавам на тези невероятни автомобили, които побират бебешката количка, без дори да се налага да я сгъвам…

Вече съм официално зрял, възрастен и почти мъдър. Не съм роб на слепи детски мечти, но не съм и слуга на спомени по отминалата ми младост.

30 е специална възраст.  30 е именно прекрачването на онази инатлива граница с лудите, необмислени постъпки, изкушения, предизвикателства и грешки, при които си казваш „не ми пука, млад съм, сега ми е времето да греша…“

30 е възрастта, на която си даваш сметка, че си зрял човек, но броят на белите косми по-главата ти все още е по-малък от годините на уискито, което пиеш. Не, че се чувствам по-стар или поумнял, просто броят на младите, неопитни и наивни хора около мен се увеличава 😉 (емотиконката също става на 30 години, измислена е през 1982 г.)

Пия кафето си с много мляко и без захар… Зная точно какво уиски обичам и че го пия с точно две бучки лед. Зная каква точно подстрижка ми отива и е достатъчно да кажа „както обикновено“ във фризьорския салон. Зная какъв афтършейв, дезодорант, парфюм, душ-гел и паста за зъби да си взема. По-лесно ми е да взимам решения и да виждам голямата картинка и възможните последствия – както на работа, така и вкъщи. Може би затова вече чистя и мия чиниите. Е, не колкото на Биляна ѝ се иска, но нещата са далеч по-добре от студентските години, когато чиниите се миеха малко преди формите на живот, развили се върху тях да изобретят колелото…

Познавам по-добре приятелите си. Знам им добрите качества и вредните навици. Те от своя страна също не са ми просто съученици, състуденти, колеги… Приятелите ми вече са лекари, адвокати, актьори, журналисти, мениджъри, търговци, рекламисти, софтуерни специалисти, техници, монтьори, архитекти, дизайнери, професионални фотографи… сред тях има и стюардеса – все хора, с които винаги имам интересни теми за разговор и мога да потърся за съвет. И все още не съм твърде стар, за да ги счупя на волейбол, примерно…

На 30 се налага да комуникираш и спориш с пет различни поколения. Знаеш какво иска детето ти, но не винаги това, което то иска, е най-доброто за него. Знаеш какво искат родителите ти, но не винаги си съгласен с техните виждания… Имаш 1000 неща, които да свършиш в рамките на час и накрая всички трябва да са доволни – жената, детето, родителите, бабите, дядовците, шефовете, подчинените, крайния клиент…

На 30 разбираш, че няма как да кажеш, че ставаш на 18 за тринадесети пореден път… Разбираш, че е време да си направиш една бърза равносметка и да си поставиш нови цели, нови предизвикателства, нови хоризонти, които да следваш…

Истината е, че само от няколко часа съм на 30 и наистина все още не знам какво е… Но съм сигурен, че ще е страхотно – навън е лято, започва лятото и на моя живот…

За финал на днешната публикация – благодаря на всички, които се сетиха за мен! Чувството да ти честитят над 200 души в един ден е невероятно. Благодаря ви!

1111 публикации!

Приблизително една година ни отне, за да стигнем от Публикация No. 1000 до тази – с номер 1111. Няма лъжа, няма измама, но ако не вярвате – бройте!

За почти 6 години съществуване, блогът ни има точно 1111 публикации, 4364 етикета и 7272 коментара. Това означава, че оставяте средно по 6,5 коментара на наша публикация, а ние слагаме около 4 тага (поради простата причина, че нямаме време да тагнем всички стари постове)…

Ами това е – просто искахме да се похвалим.

Блогът стана на 5 години!!!

Петър: Преди 5 години на този ден публикувах първия си пост. Не съм и предполагал, че над 900 000 души ще посетят блога от тогава досега и началната му страница ще бъде отваряна почти 2 милиона пъти!!! Но за статистиките ще дам повече информация скоро, имам нещо предвид… В личен план също много неща се промениха, така че със сигурност 5-годишнината е добър повод за празнуване! Дори си имаме и тортичка, но за нея ще ви разкажа по-подробно Биляна…

Биляна: За мен тези пет години минаха някак неусетно, сякаш бяха две… 🙂 Всъщност моят блог се появи точно на 24-тия ми рожден ден. И след годежа ни, малко преди да се оженим, решихме да слеем блоговете си. Преценихме, че е по-добре блогът да е един, след като имаме толкова много общи интереси и преживявания.

Тази вкусна и хубава торта ни е специален подарък от нашата приятелка от Пловдив и фен на блога ни – Мария Нарлийска… И тук е мястото да й благодарим! А на заглавката горе вдясно е тортата за годежа ни, отново приготвена с любов за нас от нея преди време! Благодарим ти, Миме!

Сега, нека да си пожелаем още много постове и тостове 🙂