На 30!

Сподели тази публикация:

Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги…

Ето ме… вече не съм на „двадесет-и-…“

Гледам какво съм писал преди 5 години… и колко много неща са се променили!

Вече съм женен. Вече съм баща. Вече имам собствен дом. Вече имам собствен екип в службата. Вече имам кредити, бели косми по главата и карам комби. Преди пет години мислех, че комбито е най-грозната кола на света и за нищо на света няма да си взема подобна гадост, а ето, че днес дори се възхищавам на тези невероятни автомобили, които побират бебешката количка, без дори да се налага да я сгъвам…

Вече съм официално зрял, възрастен и почти мъдър. Не съм роб на слепи детски мечти, но не съм и слуга на спомени по отминалата ми младост.

30 е специална възраст.  30 е именно прекрачването на онази инатлива граница с лудите, необмислени постъпки, изкушения, предизвикателства и грешки, при които си казваш „не ми пука, млад съм, сега ми е времето да греша…“

30 е възрастта, на която си даваш сметка, че си зрял човек, но броят на белите косми по-главата ти все още е по-малък от годините на уискито, което пиеш. Не, че се чувствам по-стар или поумнял, просто броят на младите, неопитни и наивни хора около мен се увеличава 😉 (емотиконката също става на 30 години, измислена е през 1982 г.)

Пия кафето си с много мляко и без захар… Зная точно какво уиски обичам и че го пия с точно две бучки лед. Зная каква точно подстрижка ми отива и е достатъчно да кажа „както обикновено“ във фризьорския салон. Зная какъв афтършейв, дезодорант, парфюм, душ-гел и паста за зъби да си взема. По-лесно ми е да взимам решения и да виждам голямата картинка и възможните последствия – както на работа, така и вкъщи. Може би затова вече чистя и мия чиниите. Е, не колкото на Биляна ѝ се иска, но нещата са далеч по-добре от студентските години, когато чиниите се миеха малко преди формите на живот, развили се върху тях да изобретят колелото…

Познавам по-добре приятелите си. Знам им добрите качества и вредните навици. Те от своя страна също не са ми просто съученици, състуденти, колеги… Приятелите ми вече са лекари, адвокати, актьори, журналисти, мениджъри, търговци, рекламисти, софтуерни специалисти, техници, монтьори, архитекти, дизайнери, професионални фотографи… сред тях има и стюардеса – все хора, с които винаги имам интересни теми за разговор и мога да потърся за съвет. И все още не съм твърде стар, за да ги счупя на волейбол, примерно…

На 30 се налага да комуникираш и спориш с пет различни поколения. Знаеш какво иска детето ти, но не винаги това, което то иска, е най-доброто за него. Знаеш какво искат родителите ти, но не винаги си съгласен с техните виждания… Имаш 1000 неща, които да свършиш в рамките на час и накрая всички трябва да са доволни – жената, детето, родителите, бабите, дядовците, шефовете, подчинените, крайния клиент…

На 30 разбираш, че няма как да кажеш, че ставаш на 18 за тринадесети пореден път… Разбираш, че е време да си направиш една бърза равносметка и да си поставиш нови цели, нови предизвикателства, нови хоризонти, които да следваш…

Истината е, че само от няколко часа съм на 30 и наистина все още не знам какво е… Но съм сигурен, че ще е страхотно – навън е лято, започва лятото и на моя живот…

За финал на днешната публикация – благодаря на всички, които се сетиха за мен! Чувството да ти честитят над 200 души в един ден е невероятно. Благодаря ви!


Сподели тази публикация:

8 мнения за “На 30!”

  1. Петьо, навлизаш в най- хубавите години от живота си и според мен е доста рано за равносметки! Те се правят след петдесетте, когато си на върха !
    Пренебрегвай маловажните неща, стой над тях и „дребните душици“ и се наслаждавай с пълна сила на хубавите мигове от живота, споделяй ги с хората около теб, които те обичат, уважават и държат на теб ! Това е важното според мен, а „ОНЗИ“ горе си знае работата, той дава на криле и рамо на можещите и смелите, а ние сме от тях !

  2. Петьо имаш невероятна форма на изказ, на която се възхищавам, може да говориш за сериозни неща, но ги поднасяш с такъв лек (шеговит) тон, че е толкова увлекателно и приятно … Никога не губи чувството си за хумор… 🙂

  3. e neka oshte 3 pati po tolkowa.. che shte ima loshi momenti e iasno, no neka hubawite da sa w pati poweche ot loshite!!!!

    btw kato za shega edin angliiski vic…

    Two friends are talking… I am now on the wrong side of thirty..
    – Is there a good one?

    malko typ no ima logika 🙂

  4. Ами честито.
    Едно време Тодор Колев пееше:
    „Младите не знаят ала могат
    Старите пък знаят но не могат
    И каква е сметката последна?
    Всичко може мой’та възраст средна!“

    Всичко тече. Всичко се променя. Аз например еволюирах чак до ван (SHARAN). Вече знаеш че ипотеката по-скоро не е решение (по трудният начин). Знаеш че в другите фирми не е по-хубаво от тази в която си в момента. Знаеш че женати може и да те изненада (ако си късметлия – приятно). Децата могат да те накарат да се усмихваш без конкретна причина. Даже и чуждите! Не е лошо да си епилираш конкретни части от тялото ( за мишници говоря. Ей!!).
    Офффф. Абе в началото си. Сега почва хубавата част. Няма да ти кажа кой е убиеца да не ти развалям удоволствието:-)

  5. Привет,

    проверявам ти страницата от време на време и често намирам полезна информация. С тази публикация смятам, че малко или много си се опитал да се „похвалиш“ (макар и не умишлено), че си напред с материала на тези години. Че има постигнато – има, но поне това, което виждам е за сметка на здравето ви. Не ви познавам лично, но ми прави впечатление, че на всяка следваща снимка сте с по някое килце отгоре.

    Съветвам ви да напблегнете повече на спорта и да си правите редовно хормонални изследвания. С вашия начин на живот, ако нещо не се е обадило има голяма вероятност скоро да се обади 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.