История за супермен :)

1381261_10151624934331050_1976184457_n

И ето историята, която стана първенец по билкарство във Facebook (събрала най-много лайка):

Тази сутрин Петър пътува по автомагистрала „Тракия“ в посока София, облечен в любимата ми негова блуза на супермен… Приближавайки „Църна маца“ в началото на града вижда две момчета, които явно закъсали, бутат колата си. Петър отбива нашата кола, за да им „даде една ръка“ и докато отива към тях, те се провикват:

„ЙЕЕЕ, СУПЕРМЕН ДОЙДЕ ДА НИ СПАСИ!“

Имаме новина!

Замисляли ли сте се колко неща в света са четири? Алхимиците казват, че има четири елемента: земя, вода, въздух и огън. Според физиците има четири фундаментални сили: електромагнетизъм, гравитация, слабо ядрено взаимодействие и силно ядрено взаимодействие. Според Аристотел причините, заради които се случват нещата са четири: материална, формална, действаща и целева… Четири са боите в картите за игра, четири са годините между световните първенства по футбол, четири са костенурките-нинджа, четири са колелата на автомобилите, четири са квадратчетата във всяко блокче „Тетрис“, четири са основните математичеки операции, четири са посоките на света, четири са сезоните… четири са и членовете на сем. Събеви!

s1 Симеон се роди на 26.07.2013 г., 54 см, 4,200 кг. Отново специални благодарности на д-р Рени Ковачева, д-р Милко Недялков, акушерките Спаска Денчева и Миглена Ангелова, както и на целия екип. А лафовете на мед. сестра Светла Кацарска („Животът си давам, втори абокат не слагам!“) бяха просто уникални 🙂

s2Всички вече сме си вкъщи… и искаме да спиииииииим!

На 30!

Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги…

Ето ме… вече не съм на „двадесет-и-…“

Гледам какво съм писал преди 5 години… и колко много неща са се променили!

Вече съм женен. Вече съм баща. Вече имам собствен дом. Вече имам собствен екип в службата. Вече имам кредити, бели косми по главата и карам комби. Преди пет години мислех, че комбито е най-грозната кола на света и за нищо на света няма да си взема подобна гадост, а ето, че днес дори се възхищавам на тези невероятни автомобили, които побират бебешката количка, без дори да се налага да я сгъвам…

Вече съм официално зрял, възрастен и почти мъдър. Не съм роб на слепи детски мечти, но не съм и слуга на спомени по отминалата ми младост.

30 е специална възраст.  30 е именно прекрачването на онази инатлива граница с лудите, необмислени постъпки, изкушения, предизвикателства и грешки, при които си казваш „не ми пука, млад съм, сега ми е времето да греша…“

30 е възрастта, на която си даваш сметка, че си зрял човек, но броят на белите косми по-главата ти все още е по-малък от годините на уискито, което пиеш. Не, че се чувствам по-стар или поумнял, просто броят на младите, неопитни и наивни хора около мен се увеличава 😉 (емотиконката също става на 30 години, измислена е през 1982 г.)

Пия кафето си с много мляко и без захар… Зная точно какво уиски обичам и че го пия с точно две бучки лед. Зная каква точно подстрижка ми отива и е достатъчно да кажа „както обикновено“ във фризьорския салон. Зная какъв афтършейв, дезодорант, парфюм, душ-гел и паста за зъби да си взема. По-лесно ми е да взимам решения и да виждам голямата картинка и възможните последствия – както на работа, така и вкъщи. Може би затова вече чистя и мия чиниите. Е, не колкото на Биляна ѝ се иска, но нещата са далеч по-добре от студентските години, когато чиниите се миеха малко преди формите на живот, развили се върху тях да изобретят колелото…

Познавам по-добре приятелите си. Знам им добрите качества и вредните навици. Те от своя страна също не са ми просто съученици, състуденти, колеги… Приятелите ми вече са лекари, адвокати, актьори, журналисти, мениджъри, търговци, рекламисти, софтуерни специалисти, техници, монтьори, архитекти, дизайнери, професионални фотографи… сред тях има и стюардеса – все хора, с които винаги имам интересни теми за разговор и мога да потърся за съвет. И все още не съм твърде стар, за да ги счупя на волейбол, примерно…

На 30 се налага да комуникираш и спориш с пет различни поколения. Знаеш какво иска детето ти, но не винаги това, което то иска, е най-доброто за него. Знаеш какво искат родителите ти, но не винаги си съгласен с техните виждания… Имаш 1000 неща, които да свършиш в рамките на час и накрая всички трябва да са доволни – жената, детето, родителите, бабите, дядовците, шефовете, подчинените, крайния клиент…

На 30 разбираш, че няма как да кажеш, че ставаш на 18 за тринадесети пореден път… Разбираш, че е време да си направиш една бърза равносметка и да си поставиш нови цели, нови предизвикателства, нови хоризонти, които да следваш…

Истината е, че само от няколко часа съм на 30 и наистина все още не знам какво е… Но съм сигурен, че ще е страхотно – навън е лято, започва лятото и на моя живот…

За финал на днешната публикация – благодаря на всички, които се сетиха за мен! Чувството да ти честитят над 200 души в един ден е невероятно. Благодаря ви!