Пиле – лютика по бренишки

lituka

Някои гозби са така вкусни, че завръщайки се у дома, те са последното парченце от пъзела, за да се нареди пълната картина от нюанси и усещания, наредени по лавиците на семейния уют.

Имахме вчера щастието да дойдем с децата на гости на моите родители, в Пловдив. Посрещнаха ни с много обич и… един чушкопек. Татко бе решил да ни гощават с ястие от неговия роден край – село Бреница (област Плевен). Пиле-лютика e типична гозба в Северозападна България. Баба я правеше превъзходно – с домашно пиле, зеленчуци от градината, на старата печка на дърва. Помня добре този вкус – баланс от крехко пиле и печени червени чушки с чесън.

great

За целта ни трябват около 25 пресни чушки. Може и повече. За тази рецепта се ръководете от думите на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Разбира се, може да замените зеленчуците с такива от буркан или консерва, но  вкусът не е същият.
Какви есенни цветове само! И какъв аромат…

Изчистихме чушките от дръжните и семената. Изпекохме на чушкопек, обелихме ги и нарязохме на ивици. Приготвянето на храна за нас е удовоствие и разтоварване, затова се постарахме да не остане дори семенце от чушка вътре.

Необходимите продукти за Пиле-лютика са:

25 пресни червени чушки (минимум)
1,5 кг. цяло пиле или пилешко месо (разфасовано)
2-3 настъртани домата
2 глави лук
5-6 скелидки чесън
150 мл. олио
сол на вкус

3 in 1 -2

В дълбок тиган загряваме около 150 мл. олио и след като загрее добре добавяме нарязан на ситно лук. Позлатее ли леко лукът, добавяме  пилешкото месо на порции или, както е в нашия случай, около 10 долни бутчета от пиле.
Оставяме под капак пилето с лука, за около 20 мин., като обръщаме пилешките бутчета след 10-тата минута. Омекне ли пилето, добавяме 2 пресни настъргани домата /може само доматен сок/, нарязаните на ивици чушки и посоляваме.
Пресипваме цялата тази смес в тава за печене и поставяме в предварително загрята фурна.

3 in 1

Пече се около 1 час и 15 мин. на 210°. Изважда се, добавя се смления чесън, разбърква се добре, като се обръщат бутчетата. Връща се обратно във фурната за около 15-20 мин. и ястието е готово.

after1

Опитвали ли сте това типично българско ястие? А приготвяте ли си го връщи?
Оставете вашето мнение и въпроси в коментар след поста.

И да не забравя – яде се се с ръкавици, за да не си изядете пръстите!

Чипс от домати

Не хвърляйте корите от филетираните (обелени) домати. Направете си чипс!

Обелениите домати за салата или пюре са уникален продукт. А какво правите с техните люспи? Хвърляте ги? Недейте!
Ако обичате чипс, можете да си направите здравословен доматен такъв в домашни условия много лесно и бързо!

tomatoes

Нужно е само да сложите обелките с тавичка с хартия, да поръсите леко зехтин и сол на вкус и да оставите на около 160 градуса за около 40 мин. в печката на програма с вентилатор да изсъхнат и да се запекат с коричка!

tomatoes1

Добавете за приятна компания към чипса сос с извара, розмарин, малко куркума, лимонов сок, черен пипер и сол, и ще си оближете пръстите!

tomatoes2

Приятен апетит!

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!