Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!

За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.

10 признака, че си от Русе

  1. Ти си от ж.к. „Ро́дина“, а не „Роди́на“.
  2. Знаеш какво е „ЦЮР“ и дори имаш гадже от там. Преди е живяла в ДружбиТЕ.
  3. Не се притесняваш да я поканиш за кафе на „Лайното“. И тя с охота приема.
  4. Сядате и сервитьорката намръщено те пита „Ко ши пуръчъш?“… Като поискаш менюто, ти го носи с „уфф“
  5. Поръчваш си брускета и ти носят филийка с бутер, ъъъ… краве масло, а доматиТО е ситно нарязано отгоре.
  6. Ако изтървеш филийката, ще я почистят с метлата и фараша!
  7. Като си говорите за fast food, никой няма предвид McDonald’s, KFC или Burger King, защото такива в Русе няма. Има „Тирол“, „Вяра“, „Катмите“ и паучитата…
  8. В града ти има над 10 кръгови движения, но само едно е КръговоТО.
  9. Играеш белот с кертици.
  10. Знаеш къде са русофилите и борците… И знаеш, че не става въпрос за хора, а за място!

По публикация във Facebook на Христо Раянов и коментарите към нея

Update: No. 9 беше „Само в Русе можеш да пратиш детето си в Бастилията и това да е хубаво нещо.“, но се оказа, че и в София има такова училище.