„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Любов

bp-love-tasosИскам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.

Искам да знаеш … че днес можеш да разчиташ на мен …

Безусловно.


Тази и още други мисли за душата може да прочетете в най-новата книга на аржентинския писател и психотерапевт Хорхе Букай „Приказки за размисъл“. Ако не сте запознати с неговото творчество, горещо ви го препоръчвам, за да бъде изпъстрен светът ви с повече топлина, свежест и любов.

Зарибени от мен блогъри: Малка Мими

Познавам Мимето от много мъничка. Учи няколко езика, председател е на клуб „Млад еколог“, доброволец в БЧК и голям фен на музиката, която и аз харесвам (сигурно защото и по това я зарибих).
Иначе понякога това мило създание се превръща в зъл метъл, пие Шуменско, бичи Heroes of Might and Magic III на старата си щайга и тормози черната си котка.
Подвизава се в чатовете с невероятния ник pile_haker.
И обожава да крещим песни с китара, докато гледаме залезите на кея в Русе… (то кой не обича). Така че много ще я зарадвате, ако я заведете на кея… Ама не я сваляйте – има си сериозен приятел.

Три любими поста oт блога на Мимоза: