Mind the Gap

Вече около десетина пъти съм бил в Англия (най-вече Лондон), т.е. превърнал съм се в нещо повече от обикновен турист, но в никакъв случай не съм местен. Колкото по-често идвам обаче, толкова повече се убеждавам, че мястото ми е в България (може и да се смея след 10 години на тези редове, кой знае)… В никакъв случай не казвам, че Англия не ми харесва. Просто ми е различна. Прекалено различна. Няколко примера:

Харесва ми да се чувствам на сигурно място… да следят всяко мое действие с камери обаче ме кара да поглеждам по особен начин към таваните, когато пикая в обществените тоалетни.

Обичам да се разхождам и да снимам сред красивите и добре осветени градинки през нощта… Да ме спират три пъти полицаи, проявяващи интерес към фотографското ми творчество и да ме разпитват по четвърт час какво, как и защо снимам обаче не ми допада.

Чудесно е, че има асансьори почти навсякъде, особено когато буташ бебешка количка. Да чакам за асансьор, който да ме вдигне на 1,50 м, при условие, че на същото място може да се направи рампа с абсолютно минимален наклон е все едно да подмениш цяла улична лампа, когато е изгоряла само крушката. Всъщност, чакайте, това май също съм го виждал.

Кътовете за преобличане на бебета ще бъдат оценени подобаващо от всеки родител – подложна хартия, салфетки, сапун, сушилня, студена вода, гореща вода… но от отделни чучури, разбира се!

Като всеки човек, понякога се случва да изляза на по бира с приятели или колеги. Не ме е яд, че съм си залял новия пуловер с бира… тук той може да се намери и за 2 паунда (4,50 лв.)… Разлятата бира обаче струва 3,50 паунда (8 лв.)!!!

Особено ценна е възможността почти навсякъде да плащаш с дебитна/кредитна карта. Служителите в Лондон като цяло обаче са индийци, пакистанци… в най-добрия случай поляци. За първите ми пет транзакции, по погрешка ме таксуваха по два пъти. Разправии, блокирани суми, разблокирани суми, подписи, разговори с мениджъри, извлечения и т. н. докато всичко си дойде на мястото. Дори в Англия кешът си остава най-доброто разплащателно средство.

Страхотна възможност – фирмата ми дава ваучер, с който мога да получа карта за транспорт, която важи в „цялата градска мрежа“… Въпросната карта обаче се издава само от гарите на National Rail, а за да ги достигнете, трябва да си платите пътя до там, което обезсмисля с 50% цената на картата. Найс, а?

Автопаркът в Англия е страхотен. Шофьорите са внимателни. Три пъти по-внимателни от тези в България… И са мудни! Триста пъти по-мудни от тези в София!!! Пробвайте да чакате четири светофара на кръстовище, където сте автомобил номер 5 и ще разберете за какво говоря. И ако това не е проблем за вас, нямате грижи относно обратната посока на движение и ви се кара, имайте предвид, че таксите за паркиране и глобите за неправилно такова са много, ама много по-високи от тези в България.

Booking.com

В тази връзка, много е хубаво да отидеш на гости на приятели и да си направите барбекю в градината им. Ако отидете в работно време обаче, ще трябва да се подготвите няколко дни по-рано, за да си извадите специално разрешително за съответния квартал (говорим за централната част на Лондон).

Още нещо: хайде да престанем да мрънкаме срещу високите цени на горивата в България. Към днешна дата в България (Лукойл) бензин А95/дизел/пропан-бутан струват съответно 2,42/2,36/1,27 лв. В Англия литърът в паунди е 1,36/1,40/0,78, т.е. 3,07/3,16/1,76 лв. Хубавото поне е, че позволяват пряко сравнение на стоки в различните вериги: в ASDA е толкова, в Tesco – толкова, при нас – толкова… Ако има нещо, за което да се оплакваме, това е, че заплатите в България са ниски, а не, че цените на горивата са високи.

И малките, и големите шопинг вериги имат сравнително големи отдели за обслужване на клиенти, както и телефонна линия… И малките, и големите шопинг вериги за съжаление са назначили хора, които с неподражаем акцент ще ви кажат „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Раджид спийкинг, хау мей ай хельп ю?“… И започват едни кратки двучасови разговори, след което той ви оставя on hold и след малко се включва по-басовото „Кастъмър Сървициц, хильоу деър,  Ей Джей спийкинг, ай ем Раджидс мениджър , хау мей ай хельп ю?“. Идва ви да се самоубиете, но оръжейните магазини затварят точно в 17 ч. Хубавата част е, че не правят проблеми, ако решите да връщате дадена стока.

Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка. Колкото до ипотечните кредити, при повечето банки ГПР е под 3%. В България повечето хора се радват на ГПР под 10%. Ако това не ви говори нищо, една съвсем груба сметка -взимате кредит за покупка на жилище в размер на 100 000 лв. и срок за връщане 20 години. След 20 години ще сте върнали на английската банка общо 133 000 лв. За същите условия, българската ще ви одере не по-малко от 232 000 лв. Накратко – 100 000 лв. разлика!

Ако се наложи да раждате в Англия и водите ви изтекат, могат да ви върнат от болницата у дома, докато контракциите ви не станат през Х минути… В България ще ви вземат веднага. Но ще се наложи да си плащате престоя в болницата, носните кърпички, тоалетната хартия и гледането на телевизия… Колкото до Англия, там консумативите са безплатни, да не говорим, че ще ви гипсират крака, без дори да ви поискат лична карта. Всъщност – те НЯМАТ лични карти.

Генезис (Inception)

Определено най-добрият трилър за 2010 г.

Жанр: научно-фантастичен трилър

Официален сайт: http://inceptionmovie.warnerbros.com/

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1375666/

Режисьор и сценарист:

Кристофър Нолан

Участват:

Леонардо Ди Каприо, Марион Котияр, Джоузеф Гордън-Левит, Кен Уатанабе, Елън Пейдж, Майкъл Кейн, Килиън Мърфи, Том Беринджър, Лукас Хаас, Дилийп Рао, Том Харди, Пийт Постълуейт

Трейлър:

Оценка: 9 / 10

И малко коментари от нас:

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда -отвърнал Конфуций.

-Какво толкова странно имало в това? – попитали те.

-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций…

* * *

Човешките сънища винаги са били в голяма степен нещо необяснимо, интересно, загадъчно и тайно. Може би ви се е случвало (а може би не) да сънувате, че сънувате… или че ви убиват насън? След като се събудите, се чувствате по-странно от всякога.

Ако обичате филми от типа на „Матрицата“ и „Ефектът на пеперудата“, няма начин „Генезис“ да не ви размаже. Това не е филм, който можете да гледате, докато сте на маса с голяма компания или пък нещо леко преди да заспите. Това е от филмите, в които дори една изпусната реплика може да означава да не разберете нищо от филма (всъщност, доста хора казват, че не са го разбрали)…

Леонардо Ди Каприо играе Коб, крадец на информация от човешки сънища. Подготовката и осъществяването на подобен „обир“ се оказват много по-сложни от това да обереш банка в реалния живот. Само че на Коб му се налага да направи нещо още по-сложно, за да види децата си… Със сценария – до тук.

Ето и няколко причини, поради които си струва да се гледа:

  • Идеята. Идеята да се нахлуе в нечие подсъзнание, да сънуваш, че сънуваш, че сънуваш и т. н. на няколко нива, да вкараш екшън, семейна драма, трилър и картини от алпийски снегове до изгарящо горещ морски плаж е невероятна, затова няма да ви я разкриваме изцяло.
  • Отново идеята. Защото някои неща просто кефят. Например, ако докато спите в реалността ви стане студено, нищо чудно в съня ви също да се появят ледени преживявания. Подобни неща са направени доста правдоподобно. Естествено, поне десетина въпроса остават необяснени и нелогични, но нима не беше така и в „Матрицата“, и в „Ефектът на пеперудата“… Личи си, че сценаристът е гледал да изпипа възможно най-голяма част от тези моменти.
  • Атмосферата. Уникално добър баланс, на ръба между психо-трилър и филм на ужасите от една страна и научна фантастика с елементи на драма от друга страна, като балансът е направен в реалността. Пишем глупости, но няма как да ви обясним повече, без да разкрием от филма…
  • Ефектите. Уникални ефекти! Технологиите на 2010 г. наистина са използвани на максимум.
  • Актьорите. Лео отново е блестящ, но тук прави добро впечатление и играта на актрисите Марион Котияр и Елън Пейдж.

Накратко – гледайте „Генезис“, ако още не сте! От „задължителните“ е.

Графа… когато беше просто Владко Ампов

Понеже нещо ни е подхванала ретро-вълната, решихме да сменим жанра и да преминем към по-любим…

И сред купчината стари клипове, които изгледахме, решихме да се спрем (съвсем нарочно) на господин Владимир Кирилов Ампов (Графа). Прякорът му възникнал още в училище – кръстил се сам така… Макар и с претенциозен прякор, Владко не е с претенциозен характер, има много фенове, още повече фенки, женен е за дългогодишната си приятелка Мария, от която има син (Крис).

Песните на Графа са много различни и цветни! Ще ви го докажем в едно изречение: „Две сини очи“, „Жълт балон“ и „Черен чай“  са песни от албума му „Зелен хайвер“, но „Зелени и кафяви“ не е!

Ако проследим постиженията му през последните години, те биха изглеждали така:

През 2008 г. получава наградите „Изпълнител на десетилетието“ от телевизия „ММ“ и „Изпълнител на годината“ от БГ радио.

През 2007 г. е обявен за „Изпълнител на годината“ от телевизия „ММ“.

През 2006 г. се задържа шест седмици в класацията „Нашите 20“ по БГ радио.

През 2005 г. влиза в World Chart Express на MTV.

През 2004 г. се задържа 14 седмици на върха на българската класация „Топ 100“.

През 2003 г. Графа е на второ място в сайта за музика www.mp3-bg.com… Цяла седмица на първо място е Миксът с български песни на Петър Събев (как да не се похвали човек, а?).

И така, продължаваме назад във времето и минаваме през 1995 г., когато печели голямата награда на фестивала “Синята перла на Ровин” в Хърватска.

Накрая стигаме до дебютното му парче през 1988 г.

Казва се „Мама, татко и аз“ (а.к.а. „Вече 10 години съм на този свят“). Чуйте го, а пък ние черпим бира или боза (ако не е пълнолетен) този, който ни намери второто му парче – „Мандарини“. Enjoy!

Графе, Графе… какво дете си бил, какъв пич стана!