Вече около десетина пъти съм бил в Англия (най-вече Лондон), т.е. превърнал съм се в нещо повече от обикновен турист, но в никакъв случай не съм местен. Колкото по-често идвам обаче, толкова повече се убеждавам, че мястото ми е в България (може и да се смея след 10 години на тези редове, кой знае)… В никакъв случай не казвам, че Англия не ми харесва. Просто ми е различна. Прекалено различна. Няколко примера:
Харесва ми да се чувствам на сигурно място… да следят всяко мое действие с камери обаче ме кара да поглеждам по особен начин към таваните, когато пикая в обществените тоалетни.
Обичам да се разхождам и да снимам сред красивите и добре осветени градинки през нощта… Да ме спират три пъти полицаи, проявяващи интерес към фотографското ми творчество и да ме разпитват по четвърт час какво, как и защо снимам обаче не ми допада.
Чудесно е, че има асансьори почти навсякъде, особено когато буташ бебешка количка. Да чакам за асансьор, който да ме вдигне на 1,50 м, при условие, че на същото място може да се направи рампа с абсолютно минимален наклон е все едно да подмениш цяла улична лампа, когато е изгоряла само крушката. Всъщност, чакайте, това май също съм го виждал.
Кътовете за преобличане на бебета ще бъдат оценени подобаващо от всеки родител – подложна хартия, салфетки, сапун, сушилня, студена вода, гореща вода… но от отделни чучури, разбира се!
Като всеки човек, понякога се случва да изляза на по бира с приятели или колеги. Не ме е яд, че съм си залял новия пуловер с бира… тук той може да се намери и за 2 паунда (4,50 лв.)… Разлятата бира обаче струва 3,50 паунда (8 лв.)!!!
Особено ценна е възможността почти навсякъде да плащаш с дебитна/кредитна карта. Служителите в Лондон като цяло обаче са индийци, пакистанци… в най-добрия случай поляци. За първите ми пет транзакции, по погрешка ме таксуваха по два пъти. Разправии, блокирани суми, разблокирани суми, подписи, разговори с мениджъри, извлечения и т. н. докато всичко си дойде на мястото. Дори в Англия кешът си остава най-доброто разплащателно средство.
Страхотна възможност – фирмата ми дава ваучер, с който мога да получа карта за транспорт, която важи в „цялата градска мрежа“… Въпросната карта обаче се издава само от гарите на National Rail, а за да ги достигнете, трябва да си платите пътя до там, което обезсмисля с 50% цената на картата. Найс, а?
Автопаркът в Англия е страхотен. Шофьорите са внимателни. Три пъти по-внимателни от тези в България… И са мудни! Триста пъти по-мудни от тези в София!!! Пробвайте да чакате четири светофара на кръстовище, където сте автомобил номер 5 и ще разберете за какво говоря. И ако това не е проблем за вас, нямате грижи относно обратната посока на движение и ви се кара, имайте предвид, че таксите за паркиране и глобите за неправилно такова са много, ама много по-високи от тези в България.
В тази връзка, много е хубаво да отидеш на гости на приятели и да си направите барбекю в градината им. Ако отидете в работно време обаче, ще трябва да се подготвите няколко дни по-рано, за да си извадите специално разрешително за съответния квартал (говорим за централната част на Лондон).
Още нещо: хайде да престанем да мрънкаме срещу високите цени на горивата в България. Към днешна дата в България (Лукойл) бензин А95/дизел/пропан-бутан струват съответно 2,42/2,36/1,27 лв. В Англия литърът в паунди е 1,36/1,40/0,78, т.е. 3,07/3,16/1,76 лв. Хубавото поне е, че позволяват пряко сравнение на стоки в различните вериги: в ASDA е толкова, в Tesco – толкова, при нас – толкова… Ако има нещо, за което да се оплакваме, това е, че заплатите в България са ниски, а не, че цените на горивата са високи.
И малките, и големите шопинг вериги имат сравнително големи отдели за обслужване на клиенти, както и телефонна линия… И малките, и големите шопинг вериги за съжаление са назначили хора, които с неподражаем акцент ще ви кажат „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Раджид спийкинг, хау мей ай хельп ю?“… И започват едни кратки двучасови разговори, след което той ви оставя on hold и след малко се включва по-басовото „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Ей Джей спийкинг, ай ем Раджидс мениджър , хау мей ай хельп ю?“. Идва ви да се самоубиете, но оръжейните магазини затварят точно в 17 ч. Хубавата част е, че не правят проблеми, ако решите да връщате дадена стока.
Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка. Колкото до ипотечните кредити, при повечето банки ГПР е под 3%. В България повечето хора се радват на ГПР под 10%. Ако това не ви говори нищо, една съвсем груба сметка -взимате кредит за покупка на жилище в размер на 100 000 лв. и срок за връщане 20 години. След 20 години ще сте върнали на английската банка общо 133 000 лв. За същите условия, българската ще ви одере не по-малко от 232 000 лв. Накратко – 100 000 лв. разлика!
Ако се наложи да раждате в Англия и водите ви изтекат, могат да ви върнат от болницата у дома, докато контракциите ви не станат през Х минути… В България ще ви вземат веднага. Но ще се наложи да си плащате престоя в болницата, носните кърпички, тоалетната хартия и гледането на телевизия… Колкото до Англия, там консумативите са безплатни, да не говорим, че ще ви гипсират крака, без дори да ви поискат лична карта. Всъщност – те НЯМАТ лични карти.
BTW predi da reshish che miastoto ti e w Balgaria, srawni ia s poweche strani… Anglia e edno, Germania drugo…. Kanada hepten razlichno…
Izgle#da stranno no poslednite 2-3 godini ima mnogo goliamo uwelichenie na imigrantite ot Zapadna Ewropa… e da#e onia den goworih s edna advokatka, koito shte idwa tuk ot Germania…..
a za neuredenostite na edno obshtestwo.. towa go ima na wsiakade….. niama idealno miasto na sweta… wsichko e gradacia na siwoto.. waprosa e s koito neshta si gotow da #iweesh i s koi prosto ne mo#esh…. wapros na prioriteti….
BTW kak e waprosa s detskite gradini w BG?
Всъщност – те НЯМАТ лични карти. ???? А как се идентифицират пред полицаите или някой друг орган?
Интересна гледна точка над Лондон, обаче от три години живея тук и половината неща не са ми се случвали и за пръв път чувам накой на казва, че са го разпитвали какво снима :). С пакстанците и индийцте много добре се разбираме, а честно казано се радвам че родих тук в Лондон. Имам няколко близки приятелки, които скоро раждаха в България, не съм чула много хубави неща. Има само едно нещо, което съм разбрла за този град, на който му хареса от първият ден като стъпи тука, винаги се чувства добре, но ако от самото начало ти е тръгнало накриво или не ти е харесало никога няма да се чувстваш на място.
Командировай се в Канада някой път. Тук някой неща не са толкова откачени.
Тук банките са изедници, лихвите ниски, чучурът е един, глобите за неправилно паркиране високи, кара се отляво и магазините не правят проблем при връщане на стоки. 🙂
И тук също няма лични карти: с шофьорска книжка можеш да се оправиш навсякъде.
По интересно е в Белгия. Има камери над уличните кошчета за боклук и следят какво изхвърляш в тях. Ако изхвърлиш опаковка без съответното обозначение (че може да бъде изхвърляна в улично кошче) – намират те веднага и те глобяват с невъобразима глоба. С други думи – не можете да си хвърлите салфетката в кошчето за хартия – тя не е обозначена със съответната маркировка.
Къде тогава си изхвърляте боклука? Ами в личните (обикновено общи за блока) кофи, за които частните фирми ви таксуват „на курс“ – плаща се кеш на място. А обикновено съкооператорите си изваждат един друг очите кой колко плика с боклук бил изхвърлил вчера.
Впрочем поради тази причина в повечето от блоковете в нецентралните части е гнус и мизерия. Така де, гледат хората да спестят по някоя кинта и да отложат викането на камиона поне с няколко дена. От което цели квартали вонят на хранителни отпадъци. Може би положителното е, че хората си заключват здраво входните врати на блока и стриктно следят кой влиза и кой излиза. Така де, представяте ли си да ви напълнят пощенската кутия със спам?
Естествено всички стоки в магазина са опаковани във вакуумна опаковка, преопаковани с хартиен плик, сложени в найлонова (или другите там „по-еко“ материали) и етикирани според всички европейски санитарни изисквания. Средностатистическия апартамент там е познат в нас като „кочина“. Изгорели телевизори, прахосмукачки, тостери, консерви – всичко се тъпче в една от големите стаи, която е нещо като наш „килер“, ама огромен. Мазетата и таваните естествено отдавна са зарити и в тях не може да се влезне.
Последната добра новина там била, че вече фирмите, които разпространяват електроуреди били задължени да ги взимат обратно (без пари) и да ги рециклират… Което естествено не било без пари – цените са скочили с т.нар. „екотакса“, а човека трябва сам да го занесе там. Но поне килерите започнали да се поопразват.
Така, че ако пътувате там, то бъдете така добри портфейла ви да е двойно по-дебел и купувайте само стоките с „правилна маркировка“.
Много хубаво написано, но:
„хайде да не мрънкаме“ не върви, защото винаги трябва да взимаме предвид различията в стандарта…
Бензинът в България е дяволски скъп, всичко в България е дяволски скъпо – двойно, та дори тройно.
Бирата е на нормална цена, когато я пиеш в заведение. Така е в целия свят.
Хм, защо реши, че бензинът в България е дяволски скъп?
И какво разбираш под „нормална цена на бирата“?
Защото е. Защото литър бензин в Италия струва 1.60 евро, при минимална заплата 1100 евро… Защото кафе Илли от 250 г тук струва 5.80 евро, не 25 лв., както е в България… И кутия от 500 г паста Барила, която втората най-евтина марка тук, струва 0.50 евроцента, а не 3-4 български лева…
Защото МакМеню на Златните пясъци в България струва почти 12 лева…. а не 6.50, както е в центъра на Пловдив или в София…
МакМеню на пъпа на Милано, където кафето струва 4-5 евро, струва 6.50 евро. МакМеню в най-грозния милански квартал струва 6.50 евро…
„Нормална цена на бирата“ в заведение от една Италия на север е 3.50 – 5.00 евро, в зависимост от бирата, от заведението, и от населеното място.
За това говоря.
В България Е скъпо. Измислено, нереално, абсурдно и обидно.
Бих искала да допълня нещо, за което италианците няма да ни стигнат и след столетия: те не знаят какво значи истинско обслужване, освен ако става дума за ресторанти пет звезди. Приятелят ми се изуми, че навсякъде в България, сервитьори, продавачи, водачи на автомобили са поне пет пъти по-внимателни и любезни, отколкото в… МИЛАНО.
Илли е италианско кафе, би било странно, ако в България е по-евтино. Все едно да очакваш кисело мляко „Елена“ в Италия да ти е 0.50 EUR.
Колкото до заплатата, точно в Италия няма изисквания за минимална заплата (http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_wages_by_country), а и се съмнявам, че минималните заплати са 1100 EUR. Не се съмнявам обаче, че са по-високи от тези в България… Това вече няколко пъти съм го казвал, но винаги ми е странно защо сравняваме цената на бензина спрямо заплатата ни, а не като абсолютна стойност…
И защо се оплакваме, че бензинът ни е 2,50 лв./литър, вместо да се попитаме защо заплатите ни са по 300 лв., когато трябва да бъдат 10 пъти по-високи?!?!
Прекрасно написано и на четлив български език. Рядко вече попадам на такива, за съжаление.
Минах през Лондон за 10-на дни и не съм впечатлен много… Явно този климат изигра основна роля за отношението ми. За целия ми престой валя почти денонощно. Накрая заваля 2см сняг и Лондон „умря“ направо.
По отношение на фотографията, която ми е професия, дори си правех експерименти с полицията и охраната на обществените места. Голямата професионална техника се забелязва моментално и заваляваха въпроси защо, кой, кога, разрешителни, телефони за връзка и тн и тн. По едно време, нарочно вадех апарата, само и само да видя за колко секунди до мен ще дойде някой с въпроси. Системата работеше безотказно!
Аз обичам слънцето, а Лондон ми даде не повече от 10-15 минути от него за 10-на дни. Автоматично отпадна от листа ми за повторно посещение.
Поздрави за статията. And… mind the gap… :-))
Подкрепям Десито, не знам защо си мислиш, че с 10 посещения (които не се знае с каква продължителност са) можеш да съдиш за нещата, които коментираш. Мисля, че мнението ти на места е много обвинително и нечестно. Издразниха ме конкретно няколко неща:
1. Полицаите в парка си вършат работата – ако си вървиш по пътя, никой няма да ти обърне внимание. Изглеждал си подозрително – проверили са те. По-добре е така от безхаберието и безредието в София.
2. Да, факт е, Индия е бивша колония на Великобритания. И мен не ме кефят особено, обаче такъв е животът, не можеш да очакваш в един от най-имигрантските и космополитни градове да те обслужват само англичани. Като си толкова голям расист и ти пречат отиди в някое малко градче – гарантирам ти 90% от обслужващия персонал ще са англичани.
3. „Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка.“
Това как го измисли нямам идея – имат си месечни такси като стой та гледай! Също така много си разузнал за кредитите, но сравнението е глупаво, тъй като не гледаш другата страна на монетата, а именно, че за депозит в България лихвата може да стинге до 8%, докато в Англия трудно над 4%.
4. Кой пък те излъга, че англичаните нямат лични карти? Имат си, просто не са длъжни да ги носят, макар че ако ти поискат ID като купуваш алкохол или си в заведение и шофьорска книжка ще ти свърши работа.
5. Шофьорите не са мудни – внимателни и спокойни са и като шофираш тук не получаваш паническа атака на всеки 3 секунди, че някой ще те убие, щото си му на пътя. И междудругото аз не съм забелязвала да карат кой знае колко бавно, да не говорим, че по магистралите всички превишават ограниченията, в най-бързата лента редовно карат с по 160-180 км/ч, което не бих счела за мудно.
Може да прозвучи странно, но ви благодаря за този текст! Не че злорадствам заради изброените недостатъци. Истината е, че харесвам Англия, не съм била там, но просто сред голяма част от нашия народ Англия и въобще западните държави са направо издигнати в култ. Всичко чуждо е възвеличавано, а нашето е винаги по-долно, оплювано и т.н. Не че тук няма проблеми, но и там все пак живеят хора, несъвършени като нас. За да се променят нещата и ние трябва да се променяме. а когато мразиш едно нещо и особено родината си, то няма как да работиш в негова полза!
Милена, мнението ми съвпада на 100% с твоето. И аз ти благодаря за този коментар.
Как се „хакват“ английските мивки в 2 чучура:
https://scontent-vie1-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xat1/v/t1.0-9/11218947_10204915215864736_3896630665793812070_n.jpg?oh=48b407f14945d2121ba6881de9fe0978&oe=568A9745