Mind the Gap

Вече около десетина пъти съм бил в Англия (най-вече Лондон), т.е. превърнал съм се в нещо повече от обикновен турист, но в никакъв случай не съм местен. Колкото по-често идвам обаче, толкова повече се убеждавам, че мястото ми е в България (може и да се смея след 10 години на тези редове, кой знае)… В никакъв случай не казвам, че Англия не ми харесва. Просто ми е различна. Прекалено различна. Няколко примера:

Booking.com

Харесва ми да се чувствам на сигурно място… да следят всяко мое действие с камери обаче ме кара да поглеждам по особен начин към таваните, когато пикая в обществените тоалетни.

Обичам да се разхождам и да снимам сред красивите и добре осветени градинки през нощта… Да ме спират три пъти полицаи, проявяващи интерес към фотографското ми творчество и да ме разпитват по четвърт час какво, как и защо снимам обаче не ми допада.

Чудесно е, че има асансьори почти навсякъде, особено когато буташ бебешка количка. Да чакам за асансьор, който да ме вдигне на 1,50 м, при условие, че на същото място може да се направи рампа с абсолютно минимален наклон е все едно да подмениш цяла улична лампа, когато е изгоряла само крушката. Всъщност, чакайте, това май също съм го виждал.

Кътовете за преобличане на бебета ще бъдат оценени подобаващо от всеки родител – подложна хартия, салфетки, сапун, сушилня, студена вода, гореща вода… но от отделни чучури, разбира се!

Като всеки човек, понякога се случва да изляза на по бира с приятели или колеги. Не ме е яд, че съм си залял новия пуловер с бира… тук той може да се намери и за 2 паунда (4,50 лв.)… Разлятата бира обаче струва 3,50 паунда (8 лв.)!!!

Особено ценна е възможността почти навсякъде да плащаш с дебитна/кредитна карта. Служителите в Лондон като цяло обаче са индийци, пакистанци… в най-добрия случай поляци. За първите ми пет транзакции, по погрешка ме таксуваха по два пъти. Разправии, блокирани суми, разблокирани суми, подписи, разговори с мениджъри, извлечения и т. н. докато всичко си дойде на мястото. Дори в Англия кешът си остава най-доброто разплащателно средство.

Страхотна възможност – фирмата ми дава ваучер, с който мога да получа карта за транспорт, която важи в „цялата градска мрежа“… Въпросната карта обаче се издава само от гарите на National Rail, а за да ги достигнете, трябва да си платите пътя до там, което обезсмисля с 50% цената на картата. Найс, а?

Автопаркът в Англия е страхотен. Шофьорите са внимателни. Три пъти по-внимателни от тези в България… И са мудни! Триста пъти по-мудни от тези в София!!! Пробвайте да чакате четири светофара на кръстовище, където сте автомобил номер 5 и ще разберете за какво говоря. И ако това не е проблем за вас, нямате грижи относно обратната посока на движение и ви се кара, имайте предвид, че таксите за паркиране и глобите за неправилно такова са много, ама много по-високи от тези в България.

В тази връзка, много е хубаво да отидеш на гости на приятели и да си направите барбекю в градината им. Ако отидете в работно време обаче, ще трябва да се подготвите няколко дни по-рано, за да си извадите специално разрешително за съответния квартал (говорим за централната част на Лондон).

Още нещо: хайде да престанем да мрънкаме срещу високите цени на горивата в България. Към днешна дата в България (Лукойл) бензин А95/дизел/пропан-бутан струват съответно 2,42/2,36/1,27 лв. В Англия литърът в паунди е 1,36/1,40/0,78, т.е. 3,07/3,16/1,76 лв. Хубавото поне е, че позволяват пряко сравнение на стоки в различните вериги: в ASDA е толкова, в Tesco – толкова, при нас – толкова… Ако има нещо, за което да се оплакваме, това е, че заплатите в България са ниски, а не, че цените на горивата са високи.

И малките, и големите шопинг вериги имат сравнително големи отдели за обслужване на клиенти, както и телефонна линия… И малките, и големите шопинг вериги за съжаление са назначили хора, които с неподражаем акцент ще ви кажат „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Раджид спийкинг, хау мей ай хельп ю?“… И започват едни кратки двучасови разговори, след което той ви оставя on hold и след малко се включва по-басовото „Кастъмър Сървициц, хильоу деър,  Ей Джей спийкинг, ай ем Раджидс мениджър , хау мей ай хельп ю?“. Идва ви да се самоубиете, но оръжейните магазини затварят точно в 17 ч. Хубавата част е, че не правят проблеми, ако решите да връщате дадена стока.

Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка. Колкото до ипотечните кредити, при повечето банки ГПР е под 3%. В България повечето хора се радват на ГПР под 10%. Ако това не ви говори нищо, една съвсем груба сметка -взимате кредит за покупка на жилище в размер на 100 000 лв. и срок за връщане 20 години. След 20 години ще сте върнали на английската банка общо 133 000 лв. За същите условия, българската ще ви одере не по-малко от 232 000 лв. Накратко – 100 000 лв. разлика!

Ако се наложи да раждате в Англия и водите ви изтекат, могат да ви върнат от болницата у дома, докато контракциите ви не станат през Х минути… В България ще ви вземат веднага. Но ще се наложи да си плащате престоя в болницата, носните кърпички, тоалетната хартия и гледането на телевизия… Колкото до Англия, там консумативите са безплатни, да не говорим, че ще ви гипсират крака, без дори да ви поискат лична карта. Всъщност – те НЯМАТ лични карти.

Английските светофари с подземни сензори

Ако се разхождате през нощта близо до някое оживено кръстовище в Англия, няма как да не ви направи впечатление, че всички светофари светят в червено… И докато стоите и се чудите „как така“, някоя кола ще приближи към светофара и само няколко метра преди да спре, той ще светне в зелено и вече намалил скоростта, автомобилът ще премине безпроблемно. Естествено, ако два автомобила се запътят към светофара в един и същ момент, зеленото ще светне само на този, който е приближил първи, така че не можете да разчитате, че винаги ще ви светне и да минавате с бясна скорост.

Естествено, не е нужно да сте дипломиран електроинженер, за да се досетите, че можете да постигнете това с всеки елементарен детектор за движение (виждали сте ги като част от СОТ). Но всъщност се оказа, че има далеч по-прост и евтин начин да го направите… чрез електромагнитна индукция!

Ето защо, ако следващия път се зачудите защо има кръпки в асфалта пред някой светофар и тия англичани „толкова ли нямат пари да си преасфалтират изцяло пътищата“, ще знаете, че истината е друга. Накратко: Автомобилите в по-голямата си част са метални, магнитът привлича метал, вграждаме няколко жички в земята и когато нещо метално (т.е. автомобил) премине отгоре, електромагнитното поле се променя и предава сигнал на управляващото устройство на светофара.

Разбира се, за да функционира добре подобна система, нужно е да поставите подобни устройства във всяка лента на кръстовището.

Добрите новини:

1. Много лесно можете да получите подробна статистика за натоварването и трафика по часове и ленти. При това – в реално време!

2. Можете да използвате две последователно сложени устройства, за да видите за колко време един автомобил изминава разстоянието от устройство А до устройство В и така да използвате системата и като своеобразен радар.

3. Подобна система може да се внедри и във всеки голям паркинг, така че във всеки един момент автоматично да знаете кои места са свободни и кои заети, а посетителите да виждат свободните места с един поглед…

Booking.com

4. На същия принцип работят картите за достъп, особено популярни в офисите. Някои системи за сигурност предлагат да монтирате „гигантска карта за достъп“ под автомобила си. Така гаражната врата ще се отвори само за този автомобил, по същия начин, както вратата на офиса ви се отваря само от вашата карта. Приложимо както за дома, така и за входове тип „само за дипломатически автомобили“. И лошо гледащият чичко от кабинката до бариерата просто става излишен. Кабинката-също. При това технологията изобщо не е толкова скъпа, както вече споменах. Подобна технология може да се използва и без да слагате каквото и да е на автомобила, например за достъп до различни места в точно определени дни и часове или за еднопосочно използване, напр. само за изход.

Booking.com

5. ЖП-прелезите също могат да използват тази технология. От една страна, ако влакът наближава, бариерите да се спуснат. От друга страна, ако на прелеза има закъсал автомобил, машинистът на влака да бъде информиран достатъчно рано.

Лошите новини:

1. Понякога сензорите се повреждат. Това може да означава да стоите на червено или пред бариерата цяла вечност. Много неприятно. Но също така се повреждат светофарите, бариерите, а за човешките грешки няма смисъл да говорим.

2. Понякога сензорите не са достатъчно чувствителни. Това означава, че ако сте на мотоциклет или велосипед, шансът да чакате на червено с векове се увеличава значително. Поне с влака няма да имате подобен проблем 🙂

Като цяло обаче технологията си струва, не мислите ли? Защо тогава не я внедрим тук? На кого трябва да звъннем?