Mind the Gap

Вече около десетина пъти съм бил в Англия (най-вече Лондон), т.е. превърнал съм се в нещо повече от обикновен турист, но в никакъв случай не съм местен. Колкото по-често идвам обаче, толкова повече се убеждавам, че мястото ми е в България (може и да се смея след 10 години на тези редове, кой знае)… В никакъв случай не казвам, че Англия не ми харесва. Просто ми е различна. Прекалено различна. Няколко примера:

Харесва ми да се чувствам на сигурно място… да следят всяко мое действие с камери обаче ме кара да поглеждам по особен начин към таваните, когато пикая в обществените тоалетни.

Обичам да се разхождам и да снимам сред красивите и добре осветени градинки през нощта… Да ме спират три пъти полицаи, проявяващи интерес към фотографското ми творчество и да ме разпитват по четвърт час какво, как и защо снимам обаче не ми допада.

Чудесно е, че има асансьори почти навсякъде, особено когато буташ бебешка количка. Да чакам за асансьор, който да ме вдигне на 1,50 м, при условие, че на същото място може да се направи рампа с абсолютно минимален наклон е все едно да подмениш цяла улична лампа, когато е изгоряла само крушката. Всъщност, чакайте, това май също съм го виждал.

Кътовете за преобличане на бебета ще бъдат оценени подобаващо от всеки родител – подложна хартия, салфетки, сапун, сушилня, студена вода, гореща вода… но от отделни чучури, разбира се!

Като всеки човек, понякога се случва да изляза на по бира с приятели или колеги. Не ме е яд, че съм си залял новия пуловер с бира… тук той може да се намери и за 2 паунда (4,50 лв.)… Разлятата бира обаче струва 3,50 паунда (8 лв.)!!!

Особено ценна е възможността почти навсякъде да плащаш с дебитна/кредитна карта. Служителите в Лондон като цяло обаче са индийци, пакистанци… в най-добрия случай поляци. За първите ми пет транзакции, по погрешка ме таксуваха по два пъти. Разправии, блокирани суми, разблокирани суми, подписи, разговори с мениджъри, извлечения и т. н. докато всичко си дойде на мястото. Дори в Англия кешът си остава най-доброто разплащателно средство.

Страхотна възможност – фирмата ми дава ваучер, с който мога да получа карта за транспорт, която важи в „цялата градска мрежа“… Въпросната карта обаче се издава само от гарите на National Rail, а за да ги достигнете, трябва да си платите пътя до там, което обезсмисля с 50% цената на картата. Найс, а?

Автопаркът в Англия е страхотен. Шофьорите са внимателни. Три пъти по-внимателни от тези в България… И са мудни! Триста пъти по-мудни от тези в София!!! Пробвайте да чакате четири светофара на кръстовище, където сте автомобил номер 5 и ще разберете за какво говоря. И ако това не е проблем за вас, нямате грижи относно обратната посока на движение и ви се кара, имайте предвид, че таксите за паркиране и глобите за неправилно такова са много, ама много по-високи от тези в България.

В тази връзка, много е хубаво да отидеш на гости на приятели и да си направите барбекю в градината им. Ако отидете в работно време обаче, ще трябва да се подготвите няколко дни по-рано, за да си извадите специално разрешително за съответния квартал (говорим за централната част на Лондон).

Още нещо: хайде да престанем да мрънкаме срещу високите цени на горивата в България. Към днешна дата в България (Лукойл) бензин А95/дизел/пропан-бутан струват съответно 2,42/2,36/1,27 лв. В Англия литърът в паунди е 1,36/1,40/0,78, т.е. 3,07/3,16/1,76 лв. Хубавото поне е, че позволяват пряко сравнение на стоки в различните вериги: в ASDA е толкова, в Tesco – толкова, при нас – толкова… Ако има нещо, за което да се оплакваме, това е, че заплатите в България са ниски, а не, че цените на горивата са високи.

И малките, и големите шопинг вериги имат сравнително големи отдели за обслужване на клиенти, както и телефонна линия… И малките, и големите шопинг вериги за съжаление са назначили хора, които с неподражаем акцент ще ви кажат „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Раджид спийкинг, хау мей ай хельп ю?“… И започват едни кратки двучасови разговори, след което той ви оставя on hold и след малко се включва по-басовото „Кастъмър Сървициц, хильоу деър,  Ей Джей спийкинг, ай ем Раджидс мениджър , хау мей ай хельп ю?“. Идва ви да се самоубиете, но оръжейните магазини затварят точно в 17 ч. Хубавата част е, че не правят проблеми, ако решите да връщате дадена стока.

Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка. Колкото до ипотечните кредити, при повечето банки ГПР е под 3%. В България повечето хора се радват на ГПР под 10%. Ако това не ви говори нищо, една съвсем груба сметка -взимате кредит за покупка на жилище в размер на 100 000 лв. и срок за връщане 20 години. След 20 години ще сте върнали на английската банка общо 133 000 лв. За същите условия, българската ще ви одере не по-малко от 232 000 лв. Накратко – 100 000 лв. разлика!

Ако се наложи да раждате в Англия и водите ви изтекат, могат да ви върнат от болницата у дома, докато контракциите ви не станат през Х минути… В България ще ви вземат веднага. Но ще се наложи да си плащате престоя в болницата, носните кърпички, тоалетната хартия и гледането на телевизия… Колкото до Англия, там консумативите са безплатни, да не говорим, че ще ви гипсират крака, без дори да ви поискат лична карта. Всъщност – те НЯМАТ лични карти.

Booking.com

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

България пита, Google отговаря (или обратното)

Започвам поредния си социален експеримент: 25 популярни фрази, които дават начало на търсене в Google (и съответните предложения от търсачката)… Порадвайте им се, ще има и продължение.

Преди да ги видите обаче, помислете над следните въпроси:

1. Може ли да се съди за манталитета на българина по най-популярните фрази за търсене?

2. Може ли да се разбере какво интересува българите най-много?

3. Колко от запитванията в Google сте (или бихте) направили вие самите?

Втората част на експеримента – тук!