Не ми пука…

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).

Открадната поща…


Ситуация:

 

Имате поща на адрес ivan.draganov@gmail.com или която си изберете поща. За нашия разказ обаче си избираме тази. Паролата ви е t1_32LboD210!a Сложили сте си алтернативен мейл за връщане на паролата ivan.draganov@yahoo.com, така че ако я забравите, новата парола да ви се изпрати на този адрес.

 

Сложили сте си и таен въпрос:

 

Какво те възбужда най-много?

 

с таен отговор:

 

Телбод.

 

Примерно, де. И вече сте спокоен за сигурността на пощата ви.

 

 

Събитие:

 

И така, отивате в компютърна зала и си проверявате пощата. В залата обаче има инсталиран keylogger, който събира информация за натиснатите клавиши. Keylogger-ът записва потребителското име и паролата ви и скоро след това лошият хакер знае, че ivan.draganov@gmail.com има парола t1_32LboD210!a.

 

Естествено, влиза в пощата ви.

 

Първата му работа е да смени адреса за възстановяване на паролата от ivan.draganov@yahoo.com на неговия си адрес hacker@yahoo.com. Също така, тайният въпрос се сменя на друг и вече е:

 

Who is 12sfdFDW?

 

с отговор, за който никога няма да се досетите.

 

Когато щракнете „забравена парола“, новата парола се изппраща не на ivan.draganov@yahoo.com, а на hacker@yahoo.com. От тайния въпрос „Who is 12sfdFDW?“ понятие си нямате и на практика оставате без възможност да възстановите пощата си…

 

Въпроси:

 

Какво следва да се направи в такъв случай?

 

Какъв е механизмът да докажете, че пощата ви е била открадната?

 

Има ли начин да си я върнете въобще?
И какво става, ако недай си Боже там пазите други пароли, акаунти, банкови сметки и т. н., и т. н. ?
Чакам умни, професионални и успокояващи отговори в коментар…
Тъпи, непрофесионални и тревожещи коментари също се приемат 🙂

Тъпо, тъпо ICQ…

Ама ми липсва… Липсва ми на работа, а сега и вкъщи ми липсва…
Нещо е станало в базата данни тази вечер – или са ги хакнали, или са решили да изтриват поголовно номера, но… Не мога да си вляза в акаунта 🙁
(грешна парола, сайтът не дава възможност да си изпратите нова, сякаш акаунтът е изтрит)
Не могат и още хиляди хора, както можете да видите тук.
Дано нещата се оправят по-скоро… и да но се оправят въобще. Изглежда ми сериозно.
Засега не ми пишете в ICQ – няма смисъл.

Update (10.05, 09:40):

Щетите нарастват, пострадалите са вече десетки, а може би и стотици хиляди, оплакванията за изтрити номера не спират… Почти всички ICQ-номера с големина до 7 цифри са пострадали. В момента трият 8-, 9- и повече цифрени номера, форумът е претъпкан, а от официалния сайт мълчат като задници…
Един съвет от мен: веднага си направете копие на контактната листа (има разни програмки, но и на ръка да си ги препишете, пак е по-добре), докато още можете…