Facebook апел

Скъпи FB приятели…
Понеже видях над 20 души от вас да започват статуса си така и ми писна да коментирам поотделно, ще ви кажа нещо важно…
За щастие с последните, предпоследните, предпредпоследните и т. н. промени във FB вече повече от година можете сами да определите кой да вижда статуса ви – вие, вашите приятели, приятелите на вашите приятели, определен от Вас списък хора или целият свят…
За да ви го обясня простичко, да карате всичките си приятели да извършват насилие над животни, „премествайки мишки“ и „премахвайки лястовички“ е равносилно на това да тръгнете голи по площада, крещейки „Хора, не ме гледайте, гол(а) съм“ вместо да се облечете…
Ето защо вместо да пишете глупости, просто не коментирайте и не like-вайте публични теми (те затова са публични). Вместо това не си правете статусите обществено достъпни и помолете приятелите си да не го правят, за да не ги вижда целият свят…
Колкото до вашите разговори, FB има чудесна функционалност за пращане на лични съобщения. Така вашата дейност сред приятели и роднини вече НАИСТИНА няма да е видима за целия свят. Благодаря ви предварително.

P.S. Гледам да не реагирам на подобни глупости обикновено, но тази нарасна с огромна сила… Извинявам се на читателите, които не знаят за какво иде реч.

Rapportive, RightInbox и Boomerang – три полезни инструмента за GMail

Ако ползвате GMail доста като мен, искам да ви кажа за три външни инструмента, с които животът ви ще е много по-лесен:

1. Rapportive – извлича информация за всеки един контакт от различните социални мрежи. Така виждате всичко на едно и също място!

2. Boomerang – с това чудо можете да кажете „ако до 2 дни не получа отговор, кажи ми“. Можете да направите и автоматично пращане на email в който ден и час си пожелаете (scheduled messaging).

3. RightInbox – проследява дали мейлът е бил прочетен, също поддържа scheduled messaging и изпращане на напомняния за важни събития.

Плюсове:

  • работят;
  • безплатни са;
  • инсталират се и се конфигурират лесно;

Минуси:

  • безплатните версии са ограничени до 10 мейла/месец за съответната функционалност;
  • това са плъгини за бразър и се поддържат само Firefox и Chrome; ако ползвате GMail от друг браузър или компютър, благинките изчезват;

 

Не ми пука…

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).