Не ми пука…

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).

Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг

Дайте ми 5 секунди!

5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!

Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:

Give me freedom, give me fire, // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher
// дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now,
// Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud  // и със тях да се гордеем!

In the streets are, hands uplifting,   // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition,
// губим всякакви задръжки…
Celebration its around us,
// Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us   // всички нации са около нас.

Singin forever young, // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun  // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game.
// нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day.  // и си кажем заедно в края на деня:

We all say     // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger.
// Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“

Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…

По-Google-их се малко и открих следните неща:

1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…

2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.

3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100“, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…

ОБАЧЕ!!!

Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:

Born to a throne, stronger thаn Rome // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone  // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал –
But it’s my home, all I have known
// това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam
// там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest
// От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors
// оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat
// но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

So many wars, settlin’  scores // Толкова много войни, уреждане на сметки,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor
// носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ’em say, love is the way  // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say
// че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us   // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles
// Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us
// и ни мамят след това.
Tried to control us,     // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us
// но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward
// защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers
// като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat
// Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day
// и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag
// като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Е, какво мислите?

Лично за мен е брутален фактът, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от хората, свързани с Кока Кола и FIFA.

За мен това е все едно следната песен:

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

да я превърнат в:

Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!

Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…

Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…

Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:

  • Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
  • 6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
  • знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
  • живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
  • няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…

Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо „among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.

Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…

Казват се „Аявис“ и вече няколко години са приели присърце проблемите на африканските деца, правят благотворителни концерти, а Милен от групата дори отиде на място в Уганда…

Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!

Сайт за хора с интелектуални затруднения

И така… днес чета новина за специален сайт, който е лесен за четене и предназначен за хора с интелектуални затруднения.
Като човек, чието семейство се занимава именно с такива хора и същевременно като уебмастър хвърлих едно око на сайта…
Всъщност, сайтът може да е лесен за четене, обаче за писане си е труден… Как може човек с увреждания да вземе компа и да напише „лесно запомнящото се“ http://www.znam.ivanrilski.org/.
Добре, да кажем, че сайтът му е bookmark-нат и просто щрака на иконка…
Отваря му се това:

И човекът се сблъсква с лесни думички като „дискриминация“ и „самозастъпничество“… Да не говорим, че имаме и разни думички на английски, като „Join chat“, „Administrator“ и други…

Сега сериозно – според мен подобен сайт трябва да е много интуитивен, с лесно четим голям шрифт, приятен на вид и дори малко детски! Препоръчвам и Flash като технология, тъй като дава огромна свобода във визията и функционалността на сайта (виж пример с БГ Сайт 2006).

За целта обаче се изисква професионализъм (такива сайтове струват над 100 лв. и не ги правят ученици, знам), а не високопарни слова като „Интеграция“ и „Специално предназначен за лица с интелектуални затруднения“…