Не ми пука…

Сподели тази публикация:

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).


Сподели тази публикация:

2 мнения за “Не ми пука…”

  1. ei zatowa facebook-a go otwariam samo ako niakoi neshto specifichno prati…. pyk i mo#e da sam „staromoden“ no facebook-a mi e leko bezlichen (pun intended)… kade-kade po-dobre e da sednash s niakoi na po edna chasha boza (ili rakia… spored wkusowete) i da si pobabrish malko…. wiarno nemo#esh sas 700 choweka nawednash da naprawish edno nazdrawe, no tochno w towa e smisala… lichnia kontakt 🙂

    A za rabotodatelite… Linked-In e goliama rabota 🙂 inache da ne ti znaiat niakoi username…. che ako me tarsiat men se namira towa: http://www.youtube.com/watch?v=rtOCYuHO_0A 🙂

  2. Здравей,
    По-добрата ми половинка ме светна за блог-а и въпреки обикновения ми скептицизъм след като прочетох редактирани вариант на „предложението“ нямах избор освен да отворя блог-а на моя лап топ и да разгледам за какво иде реч.
    Отварям аз и гледам на 1-вата страница от пред нещо което от месеци водя спорове с доста ограничени хора на тема сигурност на информацията която споделяме и социални мрежи и как така лошите компании не я пазят достатъчно добре. Спора винаги ме пали страшно много и ме кара да губя вяра в хората все повече и повече.
    Нека започна с това, че съм напълно съгласен с това което казваш !!! На 300 %.
    И всеки път като споря с някой по темата фейсбоок/туиттер и т.н. и не стигам до никъде просто завършвам с моето лично мото по темата.
    1. Ако не искаш света да знае нещо: Не го слагай в Интернет !!!
    2. Ако компанията за която кандидатсваш или в която работиш в момента имат проблем със съдържанието на социалната ти мрежа тогава не мисля, че би искал да работиш за подобна компания. Силно вярвам, че като назначават нов член на един екип не назначават машинописка която щрака клавиатура и мърда мишка а назначават човек с уникалния му характер, особености, умения и странности и те не са недостатъци а са малките неща които го правят интересен и приятен за работа в екип (стига да пасва на характера и атмосферата на екипа) и това не трябва да се санкционира а да се насърчава!
    Та евала за отношението, и нека забавните и абсурдни снимки от отпуските да не ни притесняват ! 🙂

    Та без да Ви губя времето! Много ми хареса статията и ще следя с интерес бъдещи статии. ( А най-вероятно ще се разтърся и из минали, току що ме светнаха че имало интересни статии на тема автомобили и др. които може да са ми интересни 🙂 )
    Поздрави,
    Константин

Вашият коментар

Specify Facebook App ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for Facebook Login to work

Specify LinkedIn Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for LinkedIn Login to work

Specify GooglePlus Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for GooglePlus Login to work

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.