За Любэ, „Отечествен фронт“ и едни преводи…

Все още гледам „Отечествен фронт“ по Нова ТВ. Темата на предаването е руската група „Любэ“ и руснаците. Има интервю с Николай Расторгуев (фронтменът на групата) и в паузите пускат любимите ми клипове, с превод отдолу. Не се учудих, че видях своите преводи там. Преводът на „Конь“ беше близък, но не същият. Преводът на „По высокой траве“ обаче беше копиран едно към едно. Не видях никъде някой да споменава блога ми, съгласно Creative Commons. И това не ме учуди… Учудва ме обаче фактът, че национална телевизия излъчва в ефир превод от руски, направен от човек, който не е прекарал и един учебен час да учи руски език. Ще го приема като комплимент…

Любэ с нов албум – "Свои"

Преди почти месец на сайта на група Любэ се появи кратко заглавие:
У группы „Любэ“ вышел новый альбом „Свои“
Видях новината чак сега и страшно се зарадвах. Групата остава вярна на стила си в новия албум, като лично на мен малко ми липсват по-твърдите песни на групата, но за сметка на това по-баладичните присъстват стабилно в новия им албум… Непременно чуйте „Всё опять начинается“, „Мой адмирал“, „Заимка“, „Свои“…
За тези, които не са чували за Любэ, това е най-любимата ми руска група… Грабнаха ме преди много време, когато за първи път чух „Конь“ в любимата ми (вече бивша) русенска кръчма – Митака. Постепенно се сдобих с дискографията им, преведох две техни песни („По высокой траве“ и „Конь„), посетих концерта им в Каварна
Както каза човекът, заради когото научих новината (Dj.Maga от Генерал Тошево) „за мен хората, които обичат Любе са ми като братя“… Разбирам го и съм съгласен с него! И нямам търпение да видя албума в музикалните магазини, за да си го взема!

Любэ – Конь

Една от най-любимите ми песни в авторски превод на български език…Вдъхновена от този английски превод и сърдечен поздрав за всички фенове!

Любэ – Конь

Руски Български
Выйду ночью в поле с конём,
Ночкой тёмной тихо пойдём.
Мы пойдём с конём по полю вдвоём,
Мы пойдём с конём по полю вдвоём.
Ночью в поле звёзд благодать…
В поле никого не видать.
Только мы с конём по полю идём,
Только мы с конём по полю идём.
Сяду я верхом на коня,
Ты неси по полю меня.
По бескрайнему полю моему,
По бескрайнему полю моему.
Дай-ка я разок посмотрю
Где рождает поле зарю.
Аль брусничный цвет, алый да рассвет,
Али есть то место, али его нет.

Полюшко моё, родники,
Дальних деревень огоньки,
Золотая рожь да кудрявый лён –
Я влюблён в тебя, Россия, влюблён.

Будет добрым год-хлебород,
Было всяко, всяко пройдёт.
Пой, златая рожь, пой кудрявый лён,
Пой о том, как я в Россию влюблён!

Пой, златая рожь, пой кудрявый лён…
Мы идем с конем по полю вдвоем…

Тръгвам с моя кон във нощта,
тихо през полето вървя,
През полето ний двама с коня ми
През полето само двама с коня ми.
Светват звездните небеса,
в полето няма жива душа,
само ний летим двама с коня ми,
само ние двама с коня летим.

Яхвам коня си и така
дълго той ме носи в нощта
по безкрайното мое поле,
по безкрайното мое поле.

Ех, веднъж да видя пред мен
как полето ражда нов ден
в боровинкова, рубинена зора
сякаш можеш да я пипнеш със ръка.

Мое мило родно поле,
блесва като огън далеч
твойта златна ръж, ленът от седеф,
о, Русия, аз съм влюбен във теб.

И за здраве и берекет
нека пеем всички навред
пей, ти златна ръж, пей, ти, кичест лен,
пей, защото в Русия съм влюбен.

Пей, ти златна ръж, пей, ти лен любим…
Само ние двама с коня летим…