Да се радваш ли или не съвсем?

Вестник „Класа“ са публикували статия с моя снимка:

От една страна статията е хубава и дори се почувствах поласкана…

От друга страна, отново са нарушили авторските права на Петър (авторът на снимката), като са взели наше изображение и са публикували снимката без разрешението ни, в противоречие с Creative Commons лиценза.

Нямаме нищо против хората да ползват наши материали и снимки. Имаме няколко условия: некомерсиална цел,

Ето откъде е взета и снимката.

Вие как бихте реагирали?

UPDATE:

На следващият ден изображението вече е сменено:

А нямаше нужда. Достатъчно беше просто да напишат под снимката примерно:

Снимка: www.peter.and.bilyana.net

Creative Commons е толкова лек за разбиране и ползване лиценз – не разбирам защо толкова често се случва хората да го нарушават.

 

За Любэ, „Отечествен фронт“ и едни преводи…

Все още гледам „Отечествен фронт“ по Нова ТВ. Темата на предаването е руската група „Любэ“ и руснаците. Има интервю с Николай Расторгуев (фронтменът на групата) и в паузите пускат любимите ми клипове, с превод отдолу. Не се учудих, че видях своите преводи там. Преводът на „Конь“ беше близък, но не същият. Преводът на „По высокой траве“ обаче беше копиран едно към едно. Не видях никъде някой да споменава блога ми, съгласно Creative Commons. И това не ме учуди… Учудва ме обаче фактът, че национална телевизия излъчва в ефир превод от руски, направен от човек, който не е прекарал и един учебен час да учи руски език. Ще го приема като комплимент…

Блог-о-сбирка

Сигурно 1/3 от посетителите ми си имат собствен блог… или ще си направят 🙂
Пишем, пишем, пишем – понякога всеки месец, понякога всеки ден, понякога всеки час…
Постовете остават назад и „The best of the best“ се губи далеч и се чете само, ако някой заблуден посетител го открие случайно…
Чудя се как никой още не се е сетил да направи блог-о-сбирка, която да се издаде на хартия… Най-готините постове, които сте писали заслужават да се четат, не само онлайн. И се чудя какво ще кажете да издадем малка книжка с интересни постове и да я публикуваме… Единственото условие е постовете да са оригинални и ваши… Ако има някаква печалба, предлагам да я дарим… или пък да си разделим парите…
Аз веднага се сещам за стиховете на Кейт, за басните на Жу, за историите на Тони, за опитите на Ирина и Гери да се справят с неуредиците в България, за учителските неволи на Нела… и още, и още… все ще изпусна някой и ще има сърдите, така че спирам…
Но ако идеята ви харесва, нека всеки сложи линк към трите си най-добри поста в коментар.
За непросветените, това става по описания по-долу начин.
Когато искате да сложите линк в коментара, напишете:
и в резултата ще се появи такъв линк, сочещ именно към http://www.site.com/:
Е, чакам интересни постове, както и да ми кажете какво мислите за идеята да ги съберем в книга… Истинска книга!
Забележка: Ако имате и някакви специални изисквания към спазването на авторските ви права, пишете. В противен случай, приемам, че пишете по Creative Commons лиценз, т.е. давате разрешение за публикуване при условие, че се упомене името на автора и източника.