乌兰托娅—套马杆

Както сте прочели и от заглавието, става въпрос за песен на Wulan Tuoya. Всъщност една прекрасна китайска песен (знаете слабостта ми към песни за коне), изпята от известната (там) монголска певица Вулан Туоя.

Вики много обича тази песен, която гордо нарече „Песента на Та̀ка“ (така се казва любимата ѝ плюшена кобилка)… Един ден ме пита какво пее каката и аз като един добър и отзивчив татко, се наложи да ѝ я преведа от китайски. Не беше лесно (ползвах Google Translate и един превод през английски), но крайният резултат е следният:

Юзди
~~~~

Дай ми ясен изгрев в ранна синева.
Дай ми и поле безкрайно от зеленина.
Дай ми ти орел в небето гордо да лети.
Дай ми на земята кон, седло и две юзди.

Дай ми облак бял да плува от ветреца благ.
Нека той довее силен билков аромат.
Гривата на моя кон с косата ми развети
като ручей пролетен да бликнат сред полето.

Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)

Дай ми ти случайна среща с млад, красив ездач.
Искам да препускам с него от зори до здрач.
Да се носим сред поле с ухаеща трева
и едно прекрасно цвете да му подаря.

Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)

Момък язди див жребец в далечните земи
и едно момиче с него иска да върви,
цвете да му подари от дивите поля и
едно сърце голямо, като цялата Земя…

Гледайки клипа, си мисля и за това колко близко сме до монголците (пак да кажа: монголска певица и клип, китайски текст): игнорирайте езика, махнете някои азиатски орнаменти от носията и ще усетите, че имаме много общо с монголците. Вижте хората, поляните и особено ролята на конете… И си представете нещата преди 1300-1500 години… Само аз ли откривам общи неща?

Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

Открийте скритото послание!

права жестоко зеле гепард растение чушка вълк домати обиколка част босилек чувал омар глог амфибия кон акация изотоп енот катет ъгъл бахар истина боб игуана подъл язовец бръшлян апотема