Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour

Днес бяхме в Carrefour, The Mall, Сoфия.

Нещо хубаво – има каси на самообслужване, човек се чувства малко повече европеец. При това по-малко от 20 години след изобретяването им и едва пет след като видях подобно нещо за първи път. Естествено, типично по български, няма как да приключите операцията, без щателна проверка от касиер. Няма как и да платите в брой, приема се плащане само с карта.

Нещо лошо – всеки, който влиза с чанта или друг багаж, трябва да го предостави на охраната за обвиване с найлон… В крайна сметка магазинът прилича на летище с много строг режим на контрол, а се сещате какво е влиянието върху природата от толкова излишен найлон:

И едното, и другото виждам за първи път в България, и то точно в този Carrefour.  Някакси противоречиво изглеждат нещата – от една страна, „вярваме ви“, даже и безкасово обслужване предлагаме… От друга, „много крадете“, затова ще ви увиваме багажа в найлон… А иначе много обичаме да пишем PR-материали за „приятелското отношение към природата“

Чушки! (На промоция)

Избор на ПИН-код

След поредната новина от kaldata, че ПИН-кодове се крадат и с термални камери, реших да ви дам един прост, но ефективен съвет, който доста ще затрудни „хакерите“ – използвайте две еднакви цифри.

Не използвайте:

  • датата си на раждане – има как да се разбере
  • годината си на раждане – има как да се разбере
  • последните 4 цифри от ЕГН-то си – има как да го разберат
  • регистрационния номер на автомобила си – има как да го разберат
  • четири еднакви цифри (1111, 2222, 9999) – лесно се вижда на термален скенер / камера
  • четири последователни цифри (1234, 5678, 0123) – лесно се вижда на термален скенер / камера
  • четири различни цифри (5921, 4376) – макар и с по-нисък риск, лесно се вижда на термален скенер / камера
  • кодове, започващи с 0, 1 или 9 (0128, 1126, 9327) – заради т. нар. brute-force атаки, макар че това е с доста нисък риск

Ето няколко „идеални“ пин-кода: 3090, 5228, 7199, 7791, 8664, 8892… възможностите са доста! Между другото, никой не е казал, че пин-кодът ви трябва да е с 4-цифри 😉

От тук нататък остава да измислите как да го запомните. Ето няколко идеи:

  • Казвате се Гошо – на нещо като „лийт“ това би изглеждало като 7060.
  • Срещнали сте гаджето си през 1997. Това е добър код, но за по-сигурно може да го обърнете: 7991.
  • Вие сте ръководител, т.е. бос, т.е. BOSS, което може да стане 6055
  • Много обичате шоколад. Ш е 25-тата буква, а О е 15-тата. 2515 е добра идея за ПИН.

От мен – толкова.

Лична карта и багажа за проверка!

Не, не става въпрос за летището…
Става въпрос за Технополис, Техномаркет, Германос, Пикадили, Кауфланд и може би и други вериги магазини… В горепосочените обаче имам челен опит. При това в София, Русе и Шумен!
Всъщност… за какво става въпрос?!
Купувам си нещо и плащам с дебитна карта. В момента, в който заявя това си желание, служителите ми казват:
– А може ли да погледна личната Ви карта?
Ами… може! Ама що?! Нали сигурността на банковата ми карта се гарантира от ПИН-кода, а не от това, че е издадена на мое име. В крайна сметка, ако картата не е моя, винаги мога да отида до близкия банкомат, да изтегля парите (защото имам карта, имам ПИН и друго не ми е нужно) и да платя в брой…
Не виня продавачите! Те имат инструкции и се опитват да ги изпълняват… Но никой не може да ми даде разумно обяснение защо аджеба трябва да докажа, че аз съм аз. Напоследък твърдо си отстоявам правото, че не съм длъжен да им показвам личната си карта, когато правя подобно плащане… успешно. Веднъж стигнахме до момент, в който дойде управителя на магазина, с който дълго спорихме по въпроса и също не ми даде разумен отговор… Накрая не му издържаха нервите и пропусна възможността да ми продаде не много евтин цифров апарат. Купих си го от друго място, а смешното беше, че платих по същия начин, не стана и дума за лична карта, а магазинът е от същата верига. Може би вие ще ми дадете обяснение?!
И понеже съм жегнал темата какво имат право да искат продавачите, бонус въпрос: Често ми се случва да се разхождам из града с раница на гърба и, естествено, да влизам с нея в някои магазини. Ясно е, че човек със средноголяма раница е подозрителен. На излизане много често ме карат да я отворя и аз го правя, не ми е проблем…
Но… имат ли право да искат подобно нещо от мен? Имат ли право да ми бъркат в раницата? Имат ли право да ми бъркат в джобовете на якето? Да ме обискират? Ако са убедени, че съм откраднал нещо – о’кей, но когато стоиш пред целия супермаркет с ръце на врата и тъпа мутра с надпис „СОТ“ ти опипва задника пред погледа на всички, след което те потупва да си ходиш с нескопосано „Арее…“ вместо да се извини вече ме изкарва извън нерви (реална случка в магазин „Пацони“, Чародейка, Русе). Естествено, не стъпих повече там.
Е, описах ви ситуациите, зададох си въпросите, останалото да го продължим в коментари, а?
UPDATE: И Григор е имал подобни преживявания!
UPDATE2: И Eneya