10 прилики между IT консултанта и проститутката

  1. Работното ти време е в много странни часове.
  2. Клиентите винаги искат да знаят точно колко ще струва, какво ще получат за парите си и да започнеш работа незабавно.
  3. Плащат ти много пари, за да правиш клиентите си щастливи. И въпреки, че ти взимаш големите пари накрая, клиентът е този, който си тръгва с ехидна усмивка.
  4. Въпреки че ти плащат добри пари, посредникът ти взима много повече от теб, на твой гръб. Клиентът обаче не знае за това и очаква чудеса от теб.
  5. Прекарваш голяма част от времето си по хотели, а клиентът плаща както стаята, така и прекараното време на час.
  6. Ако клиентът си плати допълнително, може да останеш по-дълго при него и да задоволиш и най-извратените му фантазии.
  7. И ти, и посредникът ти знаете, че изобщо не струваш толкова, колкото представяте на клиента за плащане. Но не ви пука, защото знаете, че клиентът е доволен.
  8. Ако все пак клиентът не е доволен, посредникът ти те изпраща при друг клиент.
  9. Не се гордееш особено с това, което правиш. Всъщност, когато те попитат какво всъщност правиш, ти е много трудно да им обясниш.
  10. Трудно е да имаш семейство с подобно занимание.

Източник: не успях да открия оригинала, на английски го има в стотици интернет-форуми.

Превод: Петър Събев

Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour

Днес бяхме в Carrefour, The Mall, Сoфия.

Нещо хубаво – има каси на самообслужване, човек се чувства малко повече европеец. При това по-малко от 20 години след изобретяването им и едва пет след като видях подобно нещо за първи път. Естествено, типично по български, няма как да приключите операцията, без щателна проверка от касиер. Няма как и да платите в брой, приема се плащане само с карта.

Нещо лошо – всеки, който влиза с чанта или друг багаж, трябва да го предостави на охраната за обвиване с найлон… В крайна сметка магазинът прилича на летище с много строг режим на контрол, а се сещате какво е влиянието върху природата от толкова излишен найлон:

И едното, и другото виждам за първи път в България, и то точно в този Carrefour.  Някакси противоречиво изглеждат нещата – от една страна, „вярваме ви“, даже и безкасово обслужване предлагаме… От друга, „много крадете“, затова ще ви увиваме багажа в найлон… А иначе много обичаме да пишем PR-материали за „приятелското отношение към природата“

Чушки! (На промоция)

Цената на… нуждата!

Тази снимка направих в сладкарница „Неделя“, гр. Русе преди около две седмици:

Държа да отбележа, че подобна цена в цяла България е висока, а в Русе направо си заслужават да им се изакаш на входа вместо в кенефа… Но да не бъда циничен. Да речем, че наистина много настоявате да ползвате тоалетната на сладкарницата. Ами по-евтино е да им станете клиент!

Ето снимка на част от менюто във въпросната сладкарница:



Реклама:

Booking.com

Значи, отивате и си поръчвате сметанка. Плащате 20 стотинки, взимате си я и гордо отивате в тоалетната. На пет пъти по-ниска цена!!!

Да не говорим че вече сте клиент на заведението и ограничението за ползване от клиенти не е ограничено със срок. Пазете си касовата бележка и си ходете до тоалетна колкото ви душа иска!

Сега сериозно – навремето Елеонора Николова, бивш кмет на Русе, беше постановила в обществените заведения да няма такса вход за тоалетните. Наясно съм, че никой не е длъжен да поддържа тоалетната на заведението си в полза роду, но пък не мисля, че трябва човек да бъде лишен от елементарни природни нужди, каквито са нуждата от малка и голяма нужда.

20 стотинки (цената на сметанка) е напълно приемлива цена. Цената на ролка тоалетна хартия. Цена, която бих платил без да се замисля, ако съм на зор и не ми се яде торта.

Да не говорим за проблемите, когато някой чужденец слезе на централна автогара в София и все още няма заветните 50 ст., за да си свърши работата… Е, сигурно и с едно евро ще го пуснат, но не е там работата.

Проблемът с тоалетните е по целия свят. Виждал съм как автобус с български туристи спира на бензиностанция в Сърбия и сръбските бензинаджии заключват вратата на тоалетната (да не говорим, че пък за да се добереш до платената тоалетна на някоя междинна спирка, се налага да платиш такса за допълнителна „перонска карта“, за да се върнеш в автобуса си).

Но да не съдим само по сърбите (и само по земя всъщност)… Ирландските измекяри от Ryanair мислеха да въведат платена тоалетна в самолетите си, какво да говорим повече.

А още през ноември 2002 г. ООН  обяви ползването на санитарни съоръжения за фундаментално човешко право.

И за да завърша оптимистично – не навсякъде е така. В България съм виждал много безплатни тоалетни. А-ха да посоча Макдоналдс за добър пример и те си заключиха тоалетните в центъра, като ги отключват само срещу касов бон… Направо се чудя дали наистина си струва да плащаш на лелка, която да пази и проверява за касовите бележки, за да те пусне вътре (т. нар. „лелкомат“) ?

И тъй като не мога да се сетя за добър пример от родината ни, ще ви покажа една снимка от Гърция, направена през август 2009 г. по време на екскурзията ни до Керамоти. Това е безплатна тоалетна, намира се точно до магистралата. Нямаше липсващи кранчета на чешмата, счупени казанчета… нямаше охрана, нямаше никакви такси, нямаше охранителни камери, нямаши графити или каквито и да било вандали… И беше по-чиста от много платени тоалетни:

Е, можело значи… А вие как мислите? Трябва ли тоалетните да са безплатни?

Пуснахме нова анкета в сайта ни, така че можете да гласувате смело веднага, или пък да изкажете мнението си в коментар.



Реклама:

Booking.com