Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour

Днес бяхме в Carrefour, The Mall, Сoфия.

Нещо хубаво – има каси на самообслужване, човек се чувства малко повече европеец. При това по-малко от 20 години след изобретяването им и едва пет след като видях подобно нещо за първи път. Естествено, типично по български, няма как да приключите операцията, без щателна проверка от касиер. Няма как и да платите в брой, приема се плащане само с карта.

Нещо лошо – всеки, който влиза с чанта или друг багаж, трябва да го предостави на охраната за обвиване с найлон… В крайна сметка магазинът прилича на летище с много строг режим на контрол, а се сещате какво е влиянието върху природата от толкова излишен найлон:

И едното, и другото виждам за първи път в България, и то точно в този Carrefour.  Някакси противоречиво изглеждат нещата – от една страна, „вярваме ви“, даже и безкасово обслужване предлагаме… От друга, „много крадете“, затова ще ви увиваме багажа в найлон… А иначе много обичаме да пишем PR-материали за „приятелското отношение към природата“

Чушки! (На промоция)

Центърът на зимна София – в една снимка

Има ли нужда от коментар?

Снимката направих тази вечер, в началото на плодовия пазар на ул. Граф Игнатиев.

Накратко – стърчащи кабелаци отгоре и тръби отдолу, необезопасени климатици, плюещи вода върху тротоара, която веднага се превръща в лед. Непочистени, но за сметка на това разбити улици със саксии, използвани като кошче за боклук. Разбира се, имаме и автомат за фонокарти (неработещ, естествено, но пък за сметка на това с присъщи за градския лайфстайл графити). Оттук нататък е трудно да се напише в едно изречение за целия този абсурд, така че ще пробвам в няколко: имаме повече от разрешените по правилник знаци, поставени върху един стълб… може би поради тази причина указателната табела е ниско долу на земята. Знаците на всичкото отгоре са взаимноизключващи се… Как хем е забранено влизането, хем спирането в улицата? Можеш ли да спреш вътре, без да влезеш? Въпреки двойната забрана си имаме нарушител, при това спрял не на улицата, а на тротоара – много важно, че почти запушва входна врата… И без това както за мен, така и за нарушителя не е ясно дали влизането и спирането в улицата важи само за инвалиди или пък улицата е предназначена само за инвалиди?!? Баси тъпите неясни знаци, казал си е някой и е лепнал няколко рекламки върху инвалидната количка, пък и върху стълба, за да се чувства изобилие…

Добрата новина? На крачка встрани има лъскав магазин с блестящи витрини! Има и намаление!!!

Още ли си мечтаете за апартамент в центъра на София? Ей за това не го харесвам този град…

Камери, които засичат номера

„… Системата в София е разработена така, че когато една кола премине на червено, камерата прави клипче и шест детайлни снимки. Впоследствие софтуер автоматично разпознава регистрационния номер на автомобила, прави справка в системата на КАТ за собственика му, а впоследствие в системата за документи за самоличност за постоянния адрес. Системата автоматично попълва акта за нарушението (къде е извършено, кога, кои текстове от закона са нарушени)…“

Из прес-материал за трафик камерите в София

PlateNumber

Ако погледнете тази кола, може би веднага ще си кажете – ха, варненски номер!

Да, ама не. Колата е испанска, номерът – барселонски.

Сега имам един много тъп, но важен въпрос: Какво ще стане, ако се окаже, че във Варна притежателят на номер В 7128 ТН кара синьо Пежо, а въпросният барселонски пич с номер В 7128 ТН без да му пука особено дойде на гости в България и профучи през всички камери с 200 км/ч?

а) Е, как какво! Камерките ще го снимат, а човекът ще си получи глобата…

б) Камерките ще хванат малкото бяло „Е“ на син фон и ще разберат, че автомобилът е испански, а не български

в) К’ви камерки, бе? Аз всеки ден си минавам по Цариградско от дясна лента на ляв завой със 120 и проблем не’ам!

г) То това Пежо няма как да вдигне 200, не ме прави на будала…

Шегата настрана. Шансът е малък, но както казва Тери Пратчет, шанс едно на милион се пада девет от десет пъти! Професията ми на QA ме е научила да се съмнявам във всичко и да не се предоверявам на високите технологии… както и че Пратчет често е прав.

И тъй, има ли теоретична възможност някой съвестен българин да отнесе глобата на някой луд испанец? А обратното?