Музика не само в #000000 и #FFFFFF

„Животът не е само #000000 и #FFFFFF“ – това прочетох в един статус… и се вдъхнових! Започвам с точно тези два цвята:

И преминавам към по-хроматични:

И продължаваме с друга детска песничка:

Преминаваме към естрада:И една от любимите песни на Биляна, специален поздрав:

И за финал – Графа:

Разбира се, мога да продължавам така още дълго, но… ще ви оставя да кажете вашите идеи в коментар. Но понеже сме на Графа, една последна картинка (изцяло по идея на Биляна):

Случка в самолета

Бяла жена, на около 51 години била настанена до чернокож мъж в самолета. Очевидно обезпокоена от този факт, тя повикала стюардесата.

– С какво мога да Ви помогна, госпожо? – запитала стюардесата.

– Не виждате ли? Сложили сте ме до чернокож. Не желая да стоя до някой от толкова отвратителна група. Преместете ме веднага!

– Успокойте се. Почти всички места са заети – ще отида и ще проверя какво може да се направи.

Стюардесата напуснала салона и скоро се завърнала с думите:

– Госпожо, говорих с капитана и той ме информира, че няма свободни места в бизнес-класата. Все пак, оказа се, че имаме едно свободно място в първа класа…

Преди дамата да каже каквото и да било, стюадесата продължила:

– Принципно не е обичайно за нашата компания да настани пътници от икономична класа в първа класа. Но, предвид обстоятелствата, капитанът смята, че би било скандално човек да стои до някой, който е толкова неприятен…

След това стюардесата се обърнала към чернокожия мъж и казала:

– Ето защо, господине, заповядайте с ръчния си багаж – Вашето място в първа класа Ви очаква.

В този момент останалите пътници, шокирани от това, на което станали свидетели, се изправили на крака и аплодирали.

Историята е взета и преведена от тук

Постоянен ориентир

Рано сутринта. Централна автогара. Слизам от автобуса и дочувам женски глас:
– … ние сме на автогарата, тук до една жена с червена чанта… ами ще я видиш, има едно черно палто, много хубаво… Ами той централния вход е заключен, тъй че заобиколи отстрани покрай касите, там дето има едно гише за оставяне на багаж, после минаваш до един автобус… Чакай, ще ти кажа какво пише… „Бодивали“ пише на автобуса… ама той тъкмо тръгна, чакай, чакай… има един друг, син, пише…
В този момент мъжът, стоящ до жената явно не издържа и взима телефона:
– Ало, Жоре, на единайсти сектор сме. Айде!
Та… тази случка ме накара да се усмихна… и да се сетя за една любима книга, която доста добре обяснява разликите между мъжете и жените. Казва се „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния„. Книжката вече има и продължение, между другото.