Литературен анализ чрез облак от думи в българската поезия

Не съм филолог, нито специалист по анализ на стихово-строфична организация в мерена реч (това специално го написах, за да ви покажа от какви фрази се изприщвам). Аз съм ИТ специалист и се опитвам да взема данни и да ги използвам като информация… Обичам сложна и много информация да се вижда по прост и лесен начин. Обичам и българската поезия. Реших да направя един анализ на някои от популярните ни поети (избрах си седем), вкарвайки сериозно количество техни текстове и съответно получавайки т. нар. „облак от думи“. Въпросната „мозайка“, ако за първи път чувате за подобно нещо, представлява списък с най-често използваните думи, като големината и честотата им на използване са свързани правопропорционално. Звучи сложно, но с Wordle това става много лесно… И понеже не съм по дългите обяснения, ето какво се получи като цяло (премахнах ръчно някои от най-популярните български думи, за да се открои стила на съответния поет):

Иван Вазов

VazovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Народът падна за една свобода,

защото тя бе всичко:

сън, смърт, път, борба, кръв, срам!

И в тез гърди вековна слава, братя, вам.“

Христо Ботев

Botev

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Боже, туй сърце, тоз глас,

таз душа, тез братя плачат,

а ний в чужбина сиромаси,

за народа песни пеем“

Пейо Яворов

YavorovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Ето – звездица горяща беше

слънце в моите копнежи,

като яребица над земята

сенчицата на сокола грешник“

Никола Вапцаров

VapcarovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Един живот като миг от песен,

която обичам – кръв в сърцето,

завод на земята, очите в небето

и ръка към Нея.“

Атанас Далчев

DalchevОбобщаващ цитат от поезията му:

„Тръгвам. С дъждобран от сребро

мойта бяла сестра на своето братче

сякаш вече всички черни листа прилепи…“

Евтим Евтимов

EvtimEvtimovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Мария. Ах! Една любов,

когато няма вино.

През две сърца и две очи,

една жена в душата има име.“

Елисавета Багряна

BagrianaОбобщаващ цитат от поезията ѝ:

„Тъй много сякаш бях с очите чисти

и с устни, пролетни и слети…

И сякаш няма никой вечер вън, а над лехите

ме грабна въздухът и неусетно ме измести.“

В заключение, дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…

Велосипеди и закони

 Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

  • Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
  • Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
  • КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

velosiped-etiketi

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

velosiped-atributiНе знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…