Музика не само в #000000 и #FFFFFF

„Животът не е само #000000 и #FFFFFF“ – това прочетох в един статус… и се вдъхнових! Започвам с точно тези два цвята:

И преминавам към по-хроматични:

И продължаваме с друга детска песничка:

Преминаваме към естрада:И една от любимите песни на Биляна, специален поздрав:

И за финал – Графа:

Разбира се, мога да продължавам така още дълго, но… ще ви оставя да кажете вашите идеи в коментар. Но понеже сме на Графа, една последна картинка (изцяло по идея на Биляна):

Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Java шоколадче


От Холандия се сдобих и с няколко Java-шоколадчета, с които поздравявам всички .NET програмисти 🙂 Всъщност, няма какво да се чудите, Java освен език за програмиране е също така и остров в Индонезия (друг е въпросът защо езика за програмиране наричаме „Джава“, а острова – „Ява“), както и жаргонна дума за кафе в САЩ (тъй като един от най-популярните видове кафе е именно от о. Ява).