С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

И дамите си падат по колички

„Като малки момичетата си играят с кукли, а момченцата с колички. По-късно просто си разменят играчките.“

Как да не се съгласиш с това твърдение, още повече, че вече има и минивариант на любими марки коли, изработени като…обувки.

Какво ще кажете за тези Lamborghini Superleggera? Проектирани от Modo, с дизайнер Тим Купър, като потенциален продукт на италианската модна къща Тонино Ламборгини. Както виждате и сами, те съчетават класата на марката на покойния баща на Тонино – Феручо Ламборгини с уникален дизайн и начин на изработка – обърнете внимание на карбоновите токчета.

Ето и моделът обувки на високи токчета – Opel Agila. Дизайнът им е дело на Лука Стаперс и за първи път са представени на парти в Амстердам през 2008 г., на промоционалната кампания на новата мини Опел Агила.

Определено са интересни и впечатляващи, но не гарантирам за тяхното удобство, което само по себе си предполага липса на комфорт. Да, ние дамите също си падаме по коли, но ако са на краката ми и се спъвам или буквално падам от тях – „Не, благодаря“. Въпреки това съм сигурна, че се продават добре. Има толкова жени, които ще си кажат „Щом изглеждат така, кой го е грижа за удобството изобщо?!“

Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive

Влюбих се от пръв поглед. Показах я на Биляна… и тя се влюби! Затова я показвам и на вас.

Ситроен С3 е малка градска семейна кола, подходяща за всичко… Принципно си падам по немски автомобили, но французойката определено впечатлява с дизайн… Най-смелото решение е огромният преден прозорец – колата е дълга 394 см, широка 171 см, висока 152 см, а прозорецът й е цели 135 см!!! Метър и 35 джам разкрива страхотни гледки, а ако ви блести слънцето, има подвижен сенник… даже два – за частично и пълно затъмняване!

Отвътре колата също ми изглежда добре…

Особено ме радват детайлите и изпълнението на тапицерията – този клас автомобили рядко са с подобно качество:

В багажника и задната част няма нищо особено – седалките се делят в отношение 1 към 2, а сам по себе си багажникът има впечатляващата вместимост от 300 литра.

А сега – към малко по-невидимите неща…

Citroen C3 разполага със следните неща в стандартното си оборудване, като това са само част от тях:

  • шумоподтискаща изолация на купето;
  • сервоуправление;
  • Hi-Fi мултимедийна система с Bluetooth и handsfree;
  • ABS – анти-блок система;
  • REF – електронен разпределител на спирачното усилие;
  • AFU – система за помощ при аварийно спиране;
  • ESP – електронна стабилизираща програма;
  • 6 въздушни възглавници;
  • IsoFix система за задните седалки;
  • Индикатор за смяна на предавките;

Някои от дизеловите двигатели достигат CO2 емисии от едва 99 г/км, а разходът е 5,3 градско / 3,7 извънградско / 4,3 комбиниран. Яко, а?

Цена – от около 25 000 лв. до 40 000 лв. с ДДС (според френския сайт)