10 урока за живота от военноморските тюлени

Военноморските тюлени (на англ.- Navy SEALs) е най-елитната специална част в САЩ. Названието идва от игра на думи: SEAL е съкращение от Sea, Air и Land, означаващо Море, Въздух и Земя, обаче съкращението SEAL означава и тюлен на английски език.
Адмирал Уилям Макрейвън, човек с 36-годишен опит като военноморски тюлен, се завръща в своя университет в Тексас с обръщение към абсолвентите, съдържащо уроците, които е научил в дългогодишната си практика като SEAL. Реших да се лиша от няколко часа сън и да преведа тази вдъхновяваща реч…

AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller
AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller

Оригинална статия: http://www.lifebuzz.com/10-lessons-from-navy-seal/

Лозунгът на университета е „Това, което започва тук, променя света“…
Трябва да призная, доста го харесвам. „Това, което започва тук променя света“.
Тази вечер тук сте почти 8000 студенти, завършващи Тексаския университет.

Страхотният образец за аналитична взискателност, Ask.Com казва, че средният американец ще се срещне с 10 000 души през живота с. Това са много хора. Но ако всеки един от вас се промени живота на едва десет души; и всеки един от тези хора, промени живота на други десет души – само десет – след пет поколения – това са 125 години, випуск 2014 ще е променил живота на 800 милиона души.

800 милиона души – помислете – това е два пъти повече от населението на САЩ. Добавете още едно поколение и ще сте променили живота на цялото население на света – 8 милиарда души.

Мислите, че е трудно да се промени живота на десет души? Да се промени живота им завинаги – грешите!

Видях го да се случва всеки ден в Ирак и Афганистан.

Един млад офицер от армията взе решение да отиде наляво вместо надясно по път в Багдад и десет войници в ротата му са спасени от вражеска засада.

В провинция Кандахар, Афганистан, подофицер от женския екип усеща, че нещо не е наред и насочва пехотен взвод далеч от 230-килограмов самоделен взрив, спасявайки живота на десетки войници.

Но, ако се замислите, не само тези войници бяха спасени от решенията на един човек, но и все още неродените им деца. И децата на техните деца…

Цели поколения са били спасени от едно-единствено решение, взето от един-единствен човек.

Но промяната на света може да се случи навсякъде и всеки може да я осъществи.

Ето защо това, което започва тук наистина може да промени света , но въпросът е… как ще изглежда светът след като го промените?

Е, аз съм убеден, че той ще изглежда много, много по-добре, но ако се вслушате в стария моряк за момент, имам няколко предложения, които могат да ви помогнат по пътя ви към по-добър свят .

И макар тези уроци да научих по време на престоя си в армията, мога да ви уверя, че те са валидни, дори да не сте прекарвали и ден в униформа .

Няма значение вашият пол, етническа или религиозна принадлежност, вашата ориентация или социалния ви статус.

Нашите борби в този свят си приличат и уроците как да преодолеем препятствията и да продължим да движим себе си и света напред са еднакво приложими за всички.

Военноморски тюлен съм вече 36 години. Но всичко започна, когато напуснах Тексаския университет за първоначално SEAL обучение в Коронадо, Калифорния.

Първоначалното обучение за тюлен в мъчителен маратон по мекия пясък, среднощно плуване в ледените води на Сан Диего, бягане и пълзене сред препятствия, безкрайна гимнастика, дни наред без сън, като през цялото това време си настинал, мокър и нещастен .

През тези шест месеца всеки новобранец е постоянно тормозен от професионално обучени бойци, които се стремят да намерят слабите места на ума и тялото ти и да отстранят завинаги мечтата ти да станеш военноморски тюлен.

Но обучението също цели да открои тези студенти, които могат да са лидери в условия на постоянен стрес, хаос, провал и трудности.

За мен основното обучение за тюлен бе цял един живот от предизвикателства, натъпкани в шест дълги месеца.

Затова ето десет урока, които научих по време на това обучение, които се надявам, че ще бъдат от полза за вас , докато се движите напред в живота.

Всяка сутрин по време на обучението, моите инструктори (всички те бяха ветерани от Виетнам), влизаха в моята стая и първото нещо, което инспектираха, бе леглото ми .

Ако всичко е наред, ъглите трябва да са квадратни, завивката – опъната, възглавницата – центрирана точно под таблата, а допълнителното одеяло – сгънато прилежно в долната част на рейката. Да, рейка – това бе леглото за тюлените.

Това бе наглед проста задача – всяка сутрин ние трябваше да оправим леглата си до съвършенство. Тогава това ни звучеше малко нелепо, особено в светлината на факта, че се стремим да станем истински воини, тюлени, калени в битка… но мъдростта на този прост акт се доказа лично за мен много пъти…

Оправяйки леглото си всяка сутрин, вие сте завършили успешно първата мисия за деня. Това ви дава малко чувство на гордост и ще ви насърчи да завършите и друга задача… идруга… и друга…

До края на деня тази малка и проста задача ще се е превърнала в начало на много други завършени задачи. А и в съзнанието ви ще се загнезди фактът, че малките неща в живота имат значение.

Та нали ако не можете да направите малки неща, вие никога няма да направите големи?

А ако случайно имате лош ден, когато се приберете у дома, там ще намерите едно перфектно оправено легло, което ви дава надежда, че утре денят ще е по-добър. Затова:

Правило 1. Ако искате да промените света, започнете със собственото си легло. 

По време на обучението SEAL студентите са разделени на екипи с лодки. Всеки екипаж се състои от седем студенти – по три от всяка страна на една малка гумена лодка и един кормчия, за да помага с управлението на черупката.

Всеки ден екипажът се събира на брега и е инструктиран да премине през зоната за сърф и да гребе няколко километра надолу по крайбрежието.

През зимата вълните в Сан Диего достигат до три метра височина и е изключително трудно да се движиш с гумена лодка през вълните, освен ако всички не гребат яко.

Всеки загребване трябва да се синхронизира с броенето на комчията. Всеки трябва да упражнява равномерно усилие, за да се обърне лодката точно срещу вълната или ще бъдете безцеремонно изхвърлени обратно на плажа.

За да стигне лодката до местоназначението си, всички трябва да гребете яко.

Не може да промените света сами – ще ви трябва някаква помощ – и, за да успеете в живота да стигнете от началната си точка до крайната си дестинация са ви необходими приятели, колеги, добронамерени непознати и един силен кормчия, който да ги ръководи.

Правило 2. Ако искате да промените света, намерете хора, с които да гребете заедно.

Само няколко седмици след началото на моето обучение, от 150 силни мъже, бяха останали едва 35. Останаха шест лодки с екипаж от седем души във всяка.

Бях в лодката с високите момчета, но най-добрият екипаж беше този на дребосъците – така ги наричахме, защото никой в този екипаж не беше над 1,65 метра.

Екипажът на дребосъците се състоеше от един индианец, един афроамериканец, един полски американец, един американец от гръцки произход, един италиански американец и две трудни деца от Средния Запад.

Дребосъците надгребаха, надбягаха и надплуваха всички останали екипажи.

Едрите мъжаги в другите екипажи винаги си правиха наивни шеги за мъничките плавници, които дребосъците слагаха на малките си краченца преди всяко плуване.

Но някакси тези дребни момчета, от всеки ъгъл на нацията и света, винаги се смееха последни – плуваха по-бързо от всеки и достигаха брега много преди останалата част от нас .

Обучението за тюлени е едно сито, в което нищо няма значение, освен собствената ти воля: нито цветът на кожата, нито етническият ти произход, нито образованието, нито социалният ти статус.

Правило 3. Ако искате да промените света, мерете хората по това колко големи са сърцата им, а не по размера на плавниците им.

Няколко пъти седмично, инструкторите ни строяваха и инспектираха униформите ни изключително задълбочено – шапката ми трябваше да бъде перфектно колосана, а униформата безупречно стегната с колан, чиято катарама трябваше да сияе и да е лишена от каквито и да било петна .

Но без значение колко усилия ще вложите в колосване на шапката си, изглаждането на униформата си или полирането на токата на колана си… тя никога не беше достатъчно изрядна.

Инструкторите просто винаги намираха нещо нередно.

А при неизрядна униформа, трябва да тичате, напълно облечени през зоната за сърф, след което, вече мокри от главата до петите, да се търкаляте по пясъка, докато всяка част от тялото ви е покрита с пясък . Ефект, известен като „бисквитка с пудра захар“.

В този вид и тази униформа оставате през останалата част от деня – настинали, мокри и пясъчни .

Някои студенти просто не можеха да приемат факта, че цялото им усилие по униформата беше напразно. Без значение колко се опитваха да имат перфектна униформа, усилията им оставаха недооценени.

Тези студенти не издържаха докрай.

Те така и не разбраха целта на упражнението. Че никога няма да успееш да направиш униформата си перфектна.

И че понякога, без значение колко добре си се подготвил или колко добре си изпълняваш задачите, в крайна сметка свършваш като бисквитка с пудра захар.

Понякога просто животът е такъв.

Правило 4. Ако искате да промените света, преодолейте бисквитката с пудра захар и продължете напред.

Всеки ден по време на обучението бяхме провокирани с множество физически предизвикателства – дълго бягане, дълго плуване, преминаване през препятствия, гимнастика и строева подготовка – неща, предназначени да тестват вашата воля и темперамент .

Всяко предизвикателство имаше норматив – ако не успеете да се справите за определеното време, името ви попадаше в списък с участници в „цирк“.

A „циркът“ представляваше още два часа  допълнителна гимнастика и строева подготовка – предназначени да ви смъкнат, да пречупят вашия дух, да ви принудят да се откажете.

Никой не искаше цирк.

Циркът означаваше, че в този ден вие не отговаряте на норматива. Означаваше и повече умора, а повече умора означаваше, че на следващия ден ще ви бъде по-трудно и е много вероятно отново да попаднете в цирка.

Но в един момент всички, абсолютно всички до един попаднахме извън цирка.

Случи се нещо интересно с тези, чиито имена постоянно присъстваха в списъка. С течение на времето тези студенти ставаха по-силни и по-силни .

Болката от цирковете изгради у тях вътрешна сила и физическа издръжливост .

Животът е пълен с циркове.

Вие ще се проваляте. Най-вероятно ще се проваляте често. И ще бъде болезнено. И ще бъде обезкуражаващо. И на моменти всяка една фибра от тялото ви ще бъде подложена на тест.

Правило 5. Ако искате да промените света, не се страхувайте от циркове.

Най-малко два пъти седмично обучаващите се са длъжни да преминат през изпитанието с препятствията. Това изпитание се състои от 25 различни препятствия, включващи 3-метрова стена, 10-метрова мрежа и пролазване през бодлива тел… споменавам само няколко.

Но най-голямото предизвикателство беше „Пързалката на живота“. Тя имаше 10-метрова кула на три нива в единия край и кула с едно ниво в другия . Между тях бе опънато 200-метрово въже .

Вие трябваше да изкатерите трите етажа на кулата, да достигнете ръба ѝ, след което да сграбчите въжето, да се завъртите под него и да стигнете до другия край, висейки и набирайки се на ръце.

Рекордът за това изпитание стоеше непобедим в продължение на дълги години, когато класът ми започна да тренира през 1977 година. Изглеждаше невъзможно да го счупиш, докато един ден, една студентка реши да мине по въжето с главата напред.

Вместо да люлее тялото си под въжето и да се придвижва сантиметър по сантиметър, тя смело се качи на върха на въжето и се втурна с главата напред.

Това беше опасен ход – на пръв поглед глупав и изпълнен с рискове. Ако се провалеше, това означаваше сигурно нараняване и прекратяване на обучението.

Без да се колебае, студентката се плъзна надолу по въжето – застрашително бързо и вместо за няколко минути, тя го взе за половината от това време и до края на хода си счупи рекорда .

Правило 6. Ако искате да промените света, понякога трябва да се втурнете срещу трудностите безразсъдно и с главата напред.

По време на сухопътната фаза от военното обучение, студентите са изпратени със самолет на о. Сан Клементе, който се намира край бреговете на Сан Диего.

Водите около Сан Клементе са мястото, където се хранят големите бели акули. За да преминете обучението SEAL, трябва да приключите успешно няколко плувания на дълго разстояние. Едно от тях е нощното плуване.

Преди плуването инструкторите радостно правят брифинг на обучаваните за всички видове акули, които обитават водите около Сан Клементе .

Успокояват ви, че нито един обучаван не е бил изяждан от акула, или поне не скоро…

Но също така ви учат, че ако една акула започне да се върти в кръг около теб, трябва да отстояваш позицията си. Да не отплуваш настрани. Да не се страхуваш.

И ако акулата, гладна за среднощна закуска все пак се стрелни към вас, трябва да концентрирате цялата си сила и да я ударите по муцуната, за да се обърне и да отплува .

Има много акули по света. Ако искате да доплувате до там, накъдето сте се запътили, ще трябва да се справите с тях.

Правило 7. Ако искате да промените света, не отстъпвайте на акулите.

Както знаете, една от задачите на тюлените е да провеждат подводни атаки срещу врага в корабоплаването. Ние практикуваме тази техника широко по време на основния курс на обучение .

Мисията с корабната атака е мястото, където двама тюлени-водолази биват пуснати в близост до вражеското пристанище и след това плуват над три километра под водата, използвайки единствено дълбокомер и компас , за да достигнат до целта си.

По време на цялото плуване поне виждахме светлина, идваща от повърхността – успокояващо е да знаеш, че някъде там над теб има въздух.

Но щом подходиш към кораба, светлината започва да намалява. Стоманената конструкция на кораба блокира лунната светлина, лампите на кея… блокира цялата светлина над теб.

За да е успешна мисията ти, трябва да плуваш под кораба и да намериш кила – осевата линия и най-дълбоката част на кораба. Това е целта. Но килът е и най-тъмната част на кораба – там не можеш да видиш ръката пред лицето си, а шумът от двигателя на кораба е тъй оглушителен, че човек лесно се  дезориентира и не успява .

Всеки тюлен знае, че под кила, в най-тъмния момент на мисията, е времето, когато трябва да бъде най-спокоен и да приложи всичките си тактически умения, цялата си физическа и вътрешна сила, за да понесе всичко това.

Правило 8. Ако искате да промените света, трябва да дадете най-доброто от себе си в най-мрачния момент.

Деветата седмица на обучение наричаме „Адската седмица“. Тя е шест дни без сън, постоянно физическо и психическо изтощение, както и един специален ден в Калните плитчини – област между Сан Диего и Тихуана, където водата се оттича и създава Тихуанското тресавище – блатисто парче земя, където калта просто ви поглъща.

Изпитанието е винаги в сряда, когато ви поставят в средата на тресавището и прекара следващите 15 часа в опит да оцелеете сред смразяваща кал, виещ вятър и непрестанен натиск от инструкторите да се откажете.

Когато слънцето започна да залязва в сряда вечерта, моят курс, извършил някакво „нечувано нарушение на правилата“ бе подреден в калта .

Калта обгърна всеки от нас, докато накрая единствено главите ни се подаваха над тресавището. Инструкторите ни казаха, че може да излезем от калта, когато пет души се откажат – само пет души и се измъквахме от смразяващата гадост.

Оглеждайки се наоколо, стана ясно, че някои студенти бяха на път да се откажат. Та нали оставаха повече от осем часа, докато изгрее слънцето – още цели осем часа в смразяващия студ!

Тракащите зъби, треперенето и стоновете на обучаваните станаха толкова силни , че бе трудно да се чуе нещо друго… но след това , един глас отекна в нощта – един глас, прераснал в песен.

Песента беше ужасно фалшива, но изпята с голям ентусиазъм.

Към самотния глас се присъедини още един, а след това гласовете станаха три и не след дълго всички в класа пеехме.

Знаехме, че ако един човек може да се издигне над мизерията, тогава и другите могат.

Инструкторите ни заплашиха с повече време в калта, ако продължим да пеем, но пеенето не спря.

И някак – калта изглеждаше малко по-топла, вятърът малко по-слаб, а зората – не толкова далеч.

Ако съм научил нещо по време на пътуванията ми по света, то това е силата на надеждата. Силата на един човек – бил той Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела или пък на едно младо момиче от Пакистан – Малала… един човек може да промени света като дава надежда на хората.

Правило 9. Ако искате да промените света, започнете да пеете, когато сте затънали до гуша.

И накрая, в обучение за тюлени имаме камбана. Месингова камбана, която виси в центъра на плаца, за да се вижда от всички студенти.

Всичко, което трябва да направите, за да се откажете от обучението е камбаната. Бийте камбаната и вече не трябва да се събуждате в 5:00 сутринта. Бийте камбаната и вече не се налага да плувате в ледената вода. Бийте камбаната и няма да се налага строева подготовка, дълго бягане, гимнастика, преминаване през препятствия и безкрайни изпитания за издръжливост. Просто бийте камбаната.

Правило 10. Ако искате да промените света, никога, никога не бийте камбаната.

Остават секунди до завършването ви, випуск 2014. Само няколко мига до началото на вашето пътуване през живота. Само няколко мига до това да започнете да променяте света към по-добро.

Това няма да е лесно.

Но вие сте випуск 2014 г. – випускът, който може да промени живота на 800 милиона души в следващия век. Започнете всеки ден с завършването на една малка мисия.

Намерете някой, който да ви помогне в живота.

Уважавайте всеки.

Знайте, че животът не е справедлив и ще преживеете много провали, но ако поемете някои рискове, ако се изправите в най-трудния момент лице в лице с грубияните, ако помогнете на унизените да се изправят и никога, никога не се отказвате – ако постигнете всичко това, следващите поколения, вашите деца ще живеят в свят, много по-добър от този, който имаме днес, и това, което започна тук наистина ще промени света – към по-добро!

Благодаря Ви много!

Хванете бика за рогата!

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:



Реклама:

Booking.com

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:



Реклама:

Booking.com

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…

Рила ни е мила!

Преди броени часове приключи шествието против незаконните строежи в Рила:

Ако още не сте чули какво се случва в Рила, значи наистина не четете блогове. (Поправете се веднага). След връщането на статута на Странджа, усилията ни се насочват към незаконните строежи на пътища и лифт към седемте рилски езера.
За всички, които по една или друга причина се интересуват как премина протеста, а не можаха да се включат – ето един разказ в картинки:

Въпреки че бях на работа и не можах от самото начало да се включа в протеста, пресрещнах шествието до президентството. Там отдавна бяха стачкуващите учители и двата протеста от взаимно надвикване преминаха в общ толеранс – и учителите обичат природата, и обичащите природата подкрепят учителите… Ето как изглеждаше смесицата от плакати:

Шествието постепенно се насочи към сцената на пл. Батенберг:


Концертът започна с изпълнение на Веселин Митев (гайда) и Станислав Стоянов (тъпан):


Постепенно сцената се отрупа с лозунги:

„Балканджи“ също подкрепиха каузата:

Хората от фондация „Биоразнообразие“ разказаха за незаконното строителство в Рила.

Камен Воденичаров също e за запазването на българската природа:

Разбира се, концертът продължи…

И докато някои бяха по-шумни…

…други (като мен) бяха по-сдържани.

Но всички сме заедно –

за да остане природа в България!