Една чанта и нейният път до Биляна

Тези, които следят блога ни, знаят, че наскоро бяхме в Атина и обещахме да разкажем уникалната история на една чанта… Ето я и нея:

bag-pink

Както си вървяхме по ул. Ерму (атинската „Витошка“), една витрина грабна погледа на Биляна – голяма дамска чанта, в мек розов цвят, комбинация от плетка и кожа… Биляна се влюби в нея от пръв поглед. Цялата работа трябваше да стане лесно – влизаме в магазина, плащаме и си излизаме с чантата. Биляна знае гръцки, така че съвсем няма грижи. Да, ама не:

– Добър ден, искам да купя чантата от витрината – каза Биляна.

– Чудесно, имаме я в бяло, черно, бежово и сиво.

– Искам я в розово.

– Нямаме я в розово.

– Е, на витрината е в розово.

– Да, но тя е капарирана и запазена. Нямаме други бройки. Не можете да я купите.

– Тогава защо е на витрината именно в този цвят?

– Защото изглежда чудесно там… нали?

В такива моменти човек си представя как запраща десен прав в лицето на продавачката… Имаш парите, виждаш стоката, искаш да платиш и не можеш! На всичкото отгоре, чантата стоеше на витрината по време на целия ни престой в Атина, което ни побъркваше още повече. Кой капарира стока и я оставя на витрината, при това за три дни?!

В края на краищата, Биляна се примири, че няма да има такава чанта и се прибрахме в България. Петър обаче им писа мейл, в който обясни историята:

Скъпи Kelly’s,

Аз и жена ми бяхме в Атина миналата седмица. Тя много си хареса една дамска чанта в розово, предлагана в магазина Ви на ул. Ерму. За съжаление се оказа, че розовата чанта е запазена за някой друг и жена ми стана наистина разочарована. Погледнах на сайта Ви, но открих, че там я предлагате само в черен цвят:

<линк, който вече не е актуален, иначе това е техният сайт>

Бих бил много щастлив, ако се намери начин да купим въпросната розова чанта (прикачам снимка). Ние живеем в София, България и съм готов да покрия всички разходи по транспонтирането ѝ.

Очаквам Вашия отговор.

Най-добри пожелания,
Петър Събев

Скоро се получи отговор:

Добро утро, Петър!

Направих всичко, което е по силите ми и съм щастлив да Ви съобщя, че открихме една-единствена останала бройка от розовата чанта в магазина ни в Солун. Чантата е запазена и след като ми пратите сумата, ще Ви я пуснем по DHL, заедно с малък подарък от нас.

Поздрави,
Габриел Мигклис

След още няколко разменени мейла с Габриел уточнихме адресите и точната сума, но таксите за банков превод излизаха колкото половината чанта… Тук изпробвахме една чудесна услуга – TransferWise.com. Aко често правите банкови преводи от/за чужбина, непременно ползвайте този сайт. Пример: превод за 100 EUR от българска към чуждестранна банка излиза между 15 и 65 EUR според конкретната тарифа, тоест за да получи Вашият човек (например в Германия) 100 EUR, вие ще дадете между 115 и 165 EUR!!! С тази услуга ще платите 100.5 EUR, които нареждате от БГ към БГ банка, а те имат грижата 100 EUR да си стигнат от немска банка до банката на Вашия човек. Гениална услуга, разработена от създателите на Skype, като към момента се поддържат всички държави в Европа (без Русия и Украйна) плюс Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Грузия, Малайзия, Нигерия, Бразилия и Пакистан. Именно чрез TransferWise си спестихме около 36 лв.



Реклама:

Booking.com

Впечатлени останахме и от DHL – доставиха пратката на следващия ден, като за по-напряко в рамките на едно денонощие чантата от Солун до София се е придвижила по маршрута Солун (Гърция) – Атина (Гърция) – Бергамо (Италия) – Кьолн (Германия) – София (България):

2015-04-30 15_21_42-Tracking, Track Parcels, Packages, Shipments _ DHL Express Tracking

В крайна сметка чантата бе доставена в офиса на Петър и на него му се наложи да се прибира с розова дамска чанта в ръка. Сложи я пред прага над вратата и звънна на Биляна:

– Здрасти, вкъщи ли си?

– Да.

– А ти ли ми беше казвала, че е лоша поличба, ако си сложиш дамската чанта на земята?

– Да, така е…

– Ами защо си си оставила чантата пред вратата?

– ?!? Как така?



Реклама:

Booking.com

– Ами така, излез и виж…

Биляна прекъсна разговора и се втурна към вратата, а там я чакаше мечтаната чанта 🙂 А в нея имаше чудесен златист шал, като подарък от Габриел. На следващия ден пратихме на Габриел щастливата ѝ физиономия:

bibi-bag

В крайна сметка, дамските чанти са като приятелите – никога не можеш да имаш прекалено много…



Реклама:

Booking.com

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…

Шопинг-зоните на Кьолн

Минаха няколко месеца откакто се завърнахме от Германия, но нямаше как да не ви разкажа за впечатляващите търговски зони в Кьолн.

Най-известните търговски улици в Кьолн са две и са разположени Г-образно. Hohe Straße започва от Кьолнската катедрала и продължава на юг, където се пресича с по-голямата и по-известна шопинг-зона Schildergasse, на около 300 м от станцията Heumarkt и продължава на запад до станция Neumarkt, където се разделя в няколко малки улички, също пълни с малки павилиончета, средни магазини и дори цели молове.

Достатъчно география – просто се пригответе да навъртите общо над 2 км по улици, пълни с магазини… Два километра, ако минете по улиците без неизбежния зиг-заг по невероятните витрини, но с по-детайлното разглеждане, обикаляне и лов на изгодни оферти, обикновено километражът отчита двуцифрено число. И как няма – вижте само за какво става въпрос:

Има витрини, които няма как да подминеш, а тази специално дори се върнах да огледам още по-подробно.

Тези страхотни чадъри струват 89 евро (аз както ги чупя…), но това е нищо в сравнение със „скромната ценичка“ на тази чанта (598 евро):

А тези фигурки (между 159 и 229 евро бройката)…

Високите цени обаче са заради високия наем на търговските площи: около 200 EUR/кв.м всеки месец! Но витрините са изключително изчистени, не са претрупани със стоки и дори ми направи впечатление, че голяма част от тях комбинират скъпи артикули върху груби, стари или износени стойки. Ето един красноречив пример:

Много се впечатлих и от този простор (винаги когато проскам прането, спорим с Петър за тази дума, който казва, че думата е „простир“ и дрехите се „простират“, а не се „проскат“… и май е прав):

Между другото, същата идея видях месец по-късно в България (The Mall). Иначе Schildergasse е най-натоварената улица в Европа, със средно 14 265 души, преминаващи по нея всеки час.

По улиците можете да видите всичко – от огромни магазини на най-известните модни марки, бижутерии, аптеки, парфюмерии („Одеколон“ идва от Eau de Cologne – на френски: „кьолнска вода“) до малки бутици, магазинчета за сувенири и дори вериги тип „всичко по едно евро“, нищо че чайник под 12 евро нямаше:

Schildergasse е и една от най-старите улици, още от римски времена е била голям пазар. И до днес на нея са останали част от цветарските сергии, а аранжировката от люти чушлета към букетите съвсем ме озадачи – дали наистина се купуват и за кого? Тъщи? Свекърви? Бивши гаджета?

А с тази витрина пък поздравявам всички фенове на кока-кола и Кьолн:

За финал – една обувка, по която дори мъжете се заглеждаха:

Всъщност, невинаги е лесно да привлечеш погледите на хилядите минувачи, загледани във витрините на стотиците магазини – коя от коя по-хубави! Adidas обаче направиха може би най-яката улична реклама:

Не, не беше този билборд (не е лош, но няма да ви накара да се обърнете). Всъщност става въпрос за флаш-моб с група младежи, облечени в брандирани тениски с датата и мястото на откриването на новия магазин. Първоначално вървяха бавно с „роботска походка“ в продължение на 200 метра и накараха доста хора да тръгнат след тях, за да видят какво ще се случи:

След това групата се раздели на няколко части по отделните улици и отново се събра, като обгради фонтана на едно от пешеходните кръстовища, близо до входа на магазина. Там всички от групата „замръзнаха“, подобно на статуи. От магазина на „Adidas“ излезе едно високо момче с въдица, на която беше завързан подарък (естествено, с надписи „Adidas“). В стил „Сирни заговезни“ момчето размаха подаръка пред групата на „роботите“. Когато подаръкът докосваше някого, „статуята“ оживяваше и се стремеше да достигне подаръка… В крайна сметка, цялата група от „статуи“ се пробуди и момчето с въдицата ги поведе към входа на магазина, размахвайки подаръка пред тях:

Какъв по-добър начин да кажеш, че Adidas открива нов магазин и раздава подаръци вътре!

И без значение дали смятате просто да се поразходите, да си напазарувате сериозно или да преследвате роботи, ще забележите, че улиците на Кьолн остават пълни с хора до късно вечер… Все пак, в периода 20-22 ч. те постепенно се ориентират към кръчмите, за които ще ви разкажем в някой следващ пост…

А ако искате да видите още снимки от улиците на Кьолн, посетете блога на Еленко и неговите публикации „Улиците на Кьолн“ и „Улиците на Кьолн 2„.

От мен – gute Nacht und süße Träume!