… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.
Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:
Цена на носителя (еднократно): | |
безплатно | 2,00 лв. |
Цена за 10 пътувания: | |
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) | 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) |
Важи в автобуси: | |
Важи в тролейбуси: | |
Важи в трамваи: | |
Важи в метро: | |
Важи за превоз на багаж: | |
Може да се купи/презареди: | |
навсякъде | само от специализираните пунктове |
А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:
Първоначални разходи: | |
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните | за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента |
Презареждане на 10 пътувания: | |
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните | реално няма разходи |
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки: | |
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час: | |
Може да се преотстъпи на гратисчия: | |
талон No. 10 | |
Може да се фалшифицира: | |
лесно | трудно |
Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?
Не разбирам…