Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт

… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно):
безплатно 2,00 лв.
Цена за 10 пътувания:
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)
Важи в автобуси:
да не
Важи в тролейбуси:
да да
Важи в трамваи:
да да
Важи в метро:
не не
Важи за превоз на багаж:
да не
Може да се купи/презареди:
навсякъде само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента
Презареждане на 10 пътувания:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните реално няма разходи
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки:
не да
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час:
не да
Може да се преотстъпи на гратисчия:
талон No. 10 не
Може да се фалшифицира:
лесно трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…

Little Chopper 2010

Ако още не сте забелязали, от първи февруари, блогът ни изглежда малко по-зимен.

Една от причините за това е, че съм в Русе, а навън днес положението изглеждаше ей такова:

Време е да се насладите на топли чайове, интересни приказки и нови зимни гуми – кой за каквото си мечтае…

А аз от години не съм виждал яка русенска зима с повече сняг и определено и се радвам… Дали от глобалното затопляне, дали заради това, че порастнах, но си спомням времето, когато с Влади висяхме по спирките, зъзнейки в половинметров сняг, чакайки тролеят да дойде… А той не идваше, защото не само тролеите закъсваха, ами дори и снегорините…

Точно това е и времето когато се влюбих в дебелите камуфлажни панталони и военните кубинки.