Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

[google-map-v3 width=“640″ height=“640″ zoom=“7″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“false“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“41.221051,23.891827{}glacier-2.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

• понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
• неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

• Редовен билет – 7 EUR
• Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
• Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…

Подобни публикации

• Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“
• Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка
• Екскурзия из Югозападна България – Роженския манастир, Мелник, Рупите и Самуиловата крепост
• 24 незабравими часа в Солун
• Гърците са го измислили!