Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…



Реклама:

Booking.com

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил

Ако наемате кола за първи път, имаме 10 съвета за тънкостите покрай услугата „автомобил под наем“, които ще ви помогнат да избегнете някои често срещани грешки, които биха могли да ви струват скъпо.

Автомобил под наемСъвет 1: Планирайте датите и маршрута си.

Знаете ли точните дати, брой хора и багаж, началната и крайната дестинация на пътуването си? Еднопосочинте маршрути са доста скъпи, така че планирайте да оставите автомобила там, откъдето сте го взели. Нужен ли ще ви бъде за всичките дни от пътуването Ви? Можете ли да направите така, че да го наемете само за ден? Ако автомобилът Ви е нужен в 14 ч. следобед, нужно ли е да го наемате още в 8 часа сутринта (ще трябва да го върнете рано-рано на следващия ден вместо в 13:00 ч. Колко километра ще изминете (много автомобили имат лимит в километри, надвишаването на който се заплаща скъпо)? Ако сте в няколко града, не е ли по-добре да наемете две отделни коли за „из града и околностите“, но дългият преход да направите с влак например? Проверихте ли за магистрални такси и пак ли сметките излизат? Можете ли да ползвате автомобила в делнични дни (по-евтино е) вместо през уикенда? Можете ли да избегнете летището и да наемете колата от центъра (обикновено при наем от летището се плащат допълнителни такси)?

Съвет 2: Изберете най-подходящ автомобил на най-добра цена.

Има ли нужда да наемате гъзарски Mercedes, мощно Camaro или спортно Lamborghini? Знаем, че отдавна ви се кара нещо такова, но наем, застраховка и всякакви други такси са по-високи за такива коли и ако искате просто да се придвижите от точка А до точка В, следва да изберете икономичен автомобил. Не е нужно и да е чисто нов – много компании дават 3-4-годишни автомобили на изключително изгодни цени. Нямате проблем с ръчните скорости? Обикновено „ръчките“ са по-евтини от „автоматика“. Харесахте ли си конкретен автомобил? Внимавайте с „или подобен“ – да не стане така, че любимото ви „Peugeot 301 or similar“ накрая се оказва Dacia Logan. Обадете се и питайте за точно тази марка и модел автомобил и дори поискайте за по-добра цена – не боли. И, разбира се, използвайте всички допълнителни промоции, отстъпки, натрупани точки за лоялност по клиентски програми и т. н. Планирайте наемането възможно най-рано, но в случай, че нямате такса за отказ, проверете и в последния момент – тогава също може да се появят изключително изгодни оферти – все пак, компанията има сметка автомобилите ѝ да се карат, а не да стоят паркирани. И в случай, че пътувате повече хора – почти винаги наемът на един микробус или ван е по-изгоден от този на два автомобила.

Съвет 3: Балансирайте между бюджет и риск.

Почти всички компании действат по следния начин: имате застраховка, покриваща конкретни щети и т. нар. „самоучастие“ (excess). В случай, че блъснете кола за 20000 лв. на „тотална щета“ и самоучастието ви е 2000 лв., вие ще платите именно 2000 лв. и застрахователят ще покрие щетите с още 18000 лв. В случай, че ударите задницата и щетата е 4000 лв., вие и застрахователят ще платите по 2000 лв., а в случай, че сте счупили стъкло на мигач за 50 лв., вие ще платите изцяло тези 50 лв… Простичко казано – първите 2000 лв. са винаги от вас, но сте лимитирани до тази сума. Срещу такса (около 100-150 лв., но много зависи от редица фактори) можете да направите вашето самоучастие 0 лв. и да сте напълно спокойни… Помислете добре и за това какво друго включват договорът за наем и покритието на застраховката и доколко то съвпада с планираното пътуване, например един или няколко водачи, преминаване на международни граници и др. Не забравяйте и че е възможно една значителна гаранционна сума (1000-2000 лв. и дори повече за по-скъпи автомобили) да бъде блокирана на кредитната ви карта (неслучайно доста компании приемат само кредитни, а не дебитни карти) и да ви бъде върната едва след 45 до 60 дни (в повечето случаи се разблокират между 3  и 7 дни, но все пак…), така че трябва да сте готови и за това от финансова гледна точка.

Съвет 4: Не забравяйте допълнителните „дреболии“!

Една от най-важните „дреболии“ е шофьорската книжка. Признава ли се тя в държавата, в която карате? Ако не, може да се наложи международна шофьорска книжка (в България се вади за 20 лв. от офис на СБА). Ако да, проверете валидността ѝ? Приема ли компанията точно Вашата кредитна карта? Пак проверете валидността ѝ. Ако наемате кола в чужда държава, най-вероятно ще ви е нужен и GPS (не заема много място в куфара, нали?), ако ходите на ски – ски-багажник, ако пътувате с деца – детски седалки и т. н. Не забравяйте тези наглед дребни неща. Някои авиокомпании предлагат безплатен превоз на столче за автомобил (или на символична цена, която е в пъти по-ниска от наем). Ако наемате автомобила за по-дълъг период (да кажем, 10 дни), може дори да ви излезе по-евтино да си купите столче за автомобил или GPS, вместо да ги наемате за по $10/ден, например.

Съвет 5: Не пренебрегвайте първоначалната инспекция!

Първоначалната инспекция на автомобила е първото и най-важно нещо, което трябва да направите. Знаем, че сте развълнувани час по-скоро да се качите на автомобила, да забравите формалностите и да отпрашите, но не пришпорвайте нещата. Отделете си достатъчно време и се уверете, че всяка една драскотина, счупване или липса по автомобила е отразена в приемо-предавателняи протокол – в противен случай вероятно ще си платите за нея. Всеки един проблем трябва да бъде отбелязан в схемата на приемо-предавателния протокол. Не се притеснявайте да извадите телефона си и да снимате автомобила при получаването му: снимки плюс видео, от близо и от далеч, така че ясно да се вижда всеки един детайл. Освен екстериора, не забравяйте и интериора, двигателния отсек и багажника, както и да проверите панела на касетофона, пожарогасителя, аптечката, крика, резервната гума и т. н. И нека пак повторим – всички липси трябва да са отразени в документацията, а копие от всеки един документ трябва да имате и при вас.

Съвет 6: Запалете колата!

Убедете се, че резервоарът е пълен догоре и я оставете да поработи. Притраква ли двигателят, излиза ли черен дим при подаване на газ, има ли грешки по арматурното табло? Сега е моментът да включите климатика, да нагласите огледалата, да пуснете GPS-а, да смъкнете и вдигнете прозорците, да видите как се пускат къси, дълги светлини и мигачи, как се сменят къси и дълги, как работят чистачките и ръчната спирачка и т. н. Така хем ако има проблем, ще го видите и отразите в протокола, хем ще разучите основни неща – кофти ще е да се чудите откъде се пуска мигача още на първия завой. Така и така правите пълен оглед, вижте и как се отваря капачката на резервоара и запомнете от коя страна на колата е – ако сте умни, ще я заредите поне веднъж и няма нужда да маневрирате на бензиностанцията заради това – виж съвет 8.

Съвет 7: Бъдете внимателни!

Карайте внимателно! Много внимателно. Излишно е да го казваме, но все пак едва ли ви се участва в ПТП и едва ли ви се плащат глоби… Имайте предвид, че ако сте употребили алкохол и сте причина за ПТП или пък откраднат колата, а ключовете липсват, застрахователят вероятно няма да ви плати нищо! Така е и ако докажат, че умишлено сте причинили щета по автомобила. Но освен за големите, внимавайте и за дребните неща – ако разлеете напитката си на седалката или локва кал се излее върху предния ви капак, ще ви вземат значителна сума за автомивка и е по-добре вие да се погрижите за почистването на автомобила. Съобразявайте се и със спецификите на различните държави – в Кипър не бива да ядете и пиете в автомобила, в ОАЕ например може да отидете в затвора за изпреварване от аварийна лента или показан среден пръст, в някои испански градове паркирането е базирано на съчетание от номера на къщите на дадена улица и деня от месеца, в Гърция фаровете трябва да са винаги изключени през деня, в Сърбия и у нас – винаги включени, а в Италия – само на извънградско. Да, де, схванахте идеята.

Съвет 8: Върнете автомобила си така, както сте го получили.

Предварително вижте най-близката бензиностанция до мястото, където трябва да оставите автомобила. И заредете догоре малко преди да приключите с ползването му – можете да върнете колата и с полупълен, дори празен резервоар, но ще платите два пъти по-висока сума за зареждане с гориво. Няма смисъл. Няма смисъл и да предплащате горивото си, поради същата причина. Заредете с най-евтиното гориво, защо да наливате пари в премиум горива на автомобил, който едва ли ще ползвате повече? След като приключите с автомобила, много компании дават възможност просто да пуснете ключа на колата в кутията им. Недейте! По възможност, върнете автомобила в работно време и предвидете 30-40 екстра минути за процедурата по връщането му. Накарайте работник на компанията да направи оглед и получете приемо-предавателен протокол за връщането на автомобила в оригиналното му състояние. Отново снимайте! Ако има някакъв проблем, сверете видеото, снимките и първоначалния протокол, за да не плащате щети, нанесени от някой друг преди вас.

Съвет 9: Не ги оставяйте да ви цакат 🙂

Помислете реално – взимате от тази фирма цял автомобил(!) и те искат да им го върнете в същия вид, като добри стопани… И за да са сигурни в това, имат куп механизми да ви глобят една камара пари за всякакви дреболии. Е, не винаги и не всички компании са безкрайно коректни – ако служителят е пропуснал драскотината на някой отпреди три седмици, има едно гумено уплътнение, което се отлепя и никой не го забелязва или пък двигателят трябва да минава сериозен ремонт, защо да не „цъкнем“ една сумичка на клиента или застраховетеля? Или и на двамата? И немалко компании го правят (ето защо, ползвайте реномирани компании с добър рейтинг)… Ето тук е добре да пазите цялата документация, снимки, видео и да оспорвате всеки разход – първо пред компанията, после пред посредника или агенцията (ако сте ползвали такива), след това пред банката си, така че в един момент компанията-наемодател да трябва да обяснява кое колко струва, защо ви е взела парите, защо сумата е реална и за реален ремонт, къде и как е бил извършен ремонтът и т. н. Но не се отказвайте да си търсите правата.

Съвет 10: Нужно ли ви е всичко това?

Ама честно? Това са толкова много нерви и пари, които можете да си спестите чрез обществен транспорт. Наистина ли нямате друг избор? Мислили ли сте за споделено пътуване с автомобил (carpooling)? Мислили ли сте за частни собственици (и там има рискове, разбира се!) или т. нар. peer-to-peer car rental като Drive My Car, RideEco, OuiCar, Tamica, SnappCar и др.?

Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:



Реклама:

Booking.com

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…



Реклама:

Booking.com