Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил

Ако наемате кола за първи път, имаме 10 съвета за тънкостите покрай услугата „автомобил под наем“, които ще ви помогнат да избегнете някои често срещани грешки, които биха могли да ви струват скъпо.

Автомобил под наемСъвет 1: Планирайте датите и маршрута си.

Знаете ли точните дати, брой хора и багаж, началната и крайната дестинация на пътуването си? Еднопосочинте маршрути са доста скъпи, така че планирайте да оставите автомобила там, откъдето сте го взели. Нужен ли ще ви бъде за всичките дни от пътуването Ви? Можете ли да направите така, че да го наемете само за ден? Ако автомобилът Ви е нужен в 14 ч. следобед, нужно ли е да го наемате още в 8 часа сутринта (ще трябва да го върнете рано-рано на следващия ден вместо в 13:00 ч. Колко километра ще изминете (много автомобили имат лимит в километри, надвишаването на който се заплаща скъпо)? Ако сте в няколко града, не е ли по-добре да наемете две отделни коли за „из града и околностите“, но дългият преход да направите с влак например? Проверихте ли за магистрални такси и пак ли сметките излизат? Можете ли да ползвате автомобила в делнични дни (по-евтино е) вместо през уикенда? Можете ли да избегнете летището и да наемете колата от центъра (обикновено при наем от летището се плащат допълнителни такси)?

Съвет 2: Изберете най-подходящ автомобил на най-добра цена.

Има ли нужда да наемате гъзарски Mercedes, мощно Camaro или спортно Lamborghini? Знаем, че отдавна ви се кара нещо такова, но наем, застраховка и всякакви други такси са по-високи за такива коли и ако искате просто да се придвижите от точка А до точка В, следва да изберете икономичен автомобил. Не е нужно и да е чисто нов – много компании дават 3-4-годишни автомобили на изключително изгодни цени. Нямате проблем с ръчните скорости? Обикновено „ръчките“ са по-евтини от „автоматика“. Харесахте ли си конкретен автомобил? Внимавайте с „или подобен“ – да не стане така, че любимото ви „Peugeot 301 or similar“ накрая се оказва Dacia Logan. Обадете се и питайте за точно тази марка и модел автомобил и дори поискайте за по-добра цена – не боли. И, разбира се, използвайте всички допълнителни промоции, отстъпки, натрупани точки за лоялност по клиентски програми и т. н. Планирайте наемането възможно най-рано, но в случай, че нямате такса за отказ, проверете и в последния момент – тогава също може да се появят изключително изгодни оферти – все пак, компанията има сметка автомобилите ѝ да се карат, а не да стоят паркирани. И в случай, че пътувате повече хора – почти винаги наемът на един микробус или ван е по-изгоден от този на два автомобила.

Съвет 3: Балансирайте между бюджет и риск.

Почти всички компании действат по следния начин: имате застраховка, покриваща конкретни щети и т. нар. „самоучастие“ (excess). В случай, че блъснете кола за 20000 лв. на „тотална щета“ и самоучастието ви е 2000 лв., вие ще платите именно 2000 лв. и застрахователят ще покрие щетите с още 18000 лв. В случай, че ударите задницата и щетата е 4000 лв., вие и застрахователят ще платите по 2000 лв., а в случай, че сте счупили стъкло на мигач за 50 лв., вие ще платите изцяло тези 50 лв… Простичко казано – първите 2000 лв. са винаги от вас, но сте лимитирани до тази сума. Срещу такса (около 100-150 лв., но много зависи от редица фактори) можете да направите вашето самоучастие 0 лв. и да сте напълно спокойни… Помислете добре и за това какво друго включват договорът за наем и покритието на застраховката и доколко то съвпада с планираното пътуване, например един или няколко водачи, преминаване на международни граници и др. Не забравяйте и че е възможно една значителна гаранционна сума (1000-2000 лв. и дори повече за по-скъпи автомобили) да бъде блокирана на кредитната ви карта (неслучайно доста компании приемат само кредитни, а не дебитни карти) и да ви бъде върната едва след 45 до 60 дни (в повечето случаи се разблокират между 3  и 7 дни, но все пак…), така че трябва да сте готови и за това от финансова гледна точка.

Съвет 4: Не забравяйте допълнителните „дреболии“!

Една от най-важните „дреболии“ е шофьорската книжка. Признава ли се тя в държавата, в която карате? Ако не, може да се наложи международна шофьорска книжка (в България се вади за 20 лв. от офис на СБА). Ако да, проверете валидността ѝ? Приема ли компанията точно Вашата кредитна карта? Пак проверете валидността ѝ. Ако наемате кола в чужда държава, най-вероятно ще ви е нужен и GPS (не заема много място в куфара, нали?), ако ходите на ски – ски-багажник, ако пътувате с деца – детски седалки и т. н. Не забравяйте тези наглед дребни неща. Някои авиокомпании предлагат безплатен превоз на столче за автомобил (или на символична цена, която е в пъти по-ниска от наем). Ако наемате автомобила за по-дълъг период (да кажем, 10 дни), може дори да ви излезе по-евтино да си купите столче за автомобил или GPS, вместо да ги наемате за по $10/ден, например.

Съвет 5: Не пренебрегвайте първоначалната инспекция!

Първоначалната инспекция на автомобила е първото и най-важно нещо, което трябва да направите. Знаем, че сте развълнувани час по-скоро да се качите на автомобила, да забравите формалностите и да отпрашите, но не пришпорвайте нещата. Отделете си достатъчно време и се уверете, че всяка една драскотина, счупване или липса по автомобила е отразена в приемо-предавателняи протокол – в противен случай вероятно ще си платите за нея. Всеки един проблем трябва да бъде отбелязан в схемата на приемо-предавателния протокол. Не се притеснявайте да извадите телефона си и да снимате автомобила при получаването му: снимки плюс видео, от близо и от далеч, така че ясно да се вижда всеки един детайл. Освен екстериора, не забравяйте и интериора, двигателния отсек и багажника, както и да проверите панела на касетофона, пожарогасителя, аптечката, крика, резервната гума и т. н. И нека пак повторим – всички липси трябва да са отразени в документацията, а копие от всеки един документ трябва да имате и при вас.

Съвет 6: Запалете колата!

Убедете се, че резервоарът е пълен догоре и я оставете да поработи. Притраква ли двигателят, излиза ли черен дим при подаване на газ, има ли грешки по арматурното табло? Сега е моментът да включите климатика, да нагласите огледалата, да пуснете GPS-а, да смъкнете и вдигнете прозорците, да видите как се пускат къси, дълги светлини и мигачи, как се сменят къси и дълги, как работят чистачките и ръчната спирачка и т. н. Така хем ако има проблем, ще го видите и отразите в протокола, хем ще разучите основни неща – кофти ще е да се чудите откъде се пуска мигача още на първия завой. Така и така правите пълен оглед, вижте и как се отваря капачката на резервоара и запомнете от коя страна на колата е – ако сте умни, ще я заредите поне веднъж и няма нужда да маневрирате на бензиностанцията заради това – виж съвет 8.

Съвет 7: Бъдете внимателни!

Карайте внимателно! Много внимателно. Излишно е да го казваме, но все пак едва ли ви се участва в ПТП и едва ли ви се плащат глоби… Имайте предвид, че ако сте употребили алкохол и сте причина за ПТП или пък откраднат колата, а ключовете липсват, застрахователят вероятно няма да ви плати нищо! Така е и ако докажат, че умишлено сте причинили щета по автомобила. Но освен за големите, внимавайте и за дребните неща – ако разлеете напитката си на седалката или локва кал се излее върху предния ви капак, ще ви вземат значителна сума за автомивка и е по-добре вие да се погрижите за почистването на автомобила. Съобразявайте се и със спецификите на различните държави – в Кипър не бива да ядете и пиете в автомобила, в ОАЕ например може да отидете в затвора за изпреварване от аварийна лента или показан среден пръст, в някои испански градове паркирането е базирано на съчетание от номера на къщите на дадена улица и деня от месеца, в Гърция фаровете трябва да са винаги изключени през деня, в Сърбия и у нас – винаги включени, а в Италия – само на извънградско. Да, де, схванахте идеята.

Съвет 8: Върнете автомобила си така, както сте го получили.

Предварително вижте най-близката бензиностанция до мястото, където трябва да оставите автомобила. И заредете догоре малко преди да приключите с ползването му – можете да върнете колата и с полупълен, дори празен резервоар, но ще платите два пъти по-висока сума за зареждане с гориво. Няма смисъл. Няма смисъл и да предплащате горивото си, поради същата причина. Заредете с най-евтиното гориво, защо да наливате пари в премиум горива на автомобил, който едва ли ще ползвате повече? След като приключите с автомобила, много компании дават възможност просто да пуснете ключа на колата в кутията им. Недейте! По възможност, върнете автомобила в работно време и предвидете 30-40 екстра минути за процедурата по връщането му. Накарайте работник на компанията да направи оглед и получете приемо-предавателен протокол за връщането на автомобила в оригиналното му състояние. Отново снимайте! Ако има някакъв проблем, сверете видеото, снимките и първоначалния протокол, за да не плащате щети, нанесени от някой друг преди вас.

Съвет 9: Не ги оставяйте да ви цакат 🙂

Помислете реално – взимате от тази фирма цял автомобил(!) и те искат да им го върнете в същия вид, като добри стопани… И за да са сигурни в това, имат куп механизми да ви глобят една камара пари за всякакви дреболии. Е, не винаги и не всички компании са безкрайно коректни – ако служителят е пропуснал драскотината на някой отпреди три седмици, има едно гумено уплътнение, което се отлепя и никой не го забелязва или пък двигателят трябва да минава сериозен ремонт, защо да не „цъкнем“ една сумичка на клиента или застраховетеля? Или и на двамата? И немалко компании го правят (ето защо, ползвайте реномирани компании с добър рейтинг)… Ето тук е добре да пазите цялата документация, снимки, видео и да оспорвате всеки разход – първо пред компанията, после пред посредника или агенцията (ако сте ползвали такива), след това пред банката си, така че в един момент компанията-наемодател да трябва да обяснява кое колко струва, защо ви е взела парите, защо сумата е реална и за реален ремонт, къде и как е бил извършен ремонтът и т. н. Но не се отказвайте да си търсите правата.

Съвет 10: Нужно ли ви е всичко това?

Ама честно? Това са толкова много нерви и пари, които можете да си спестите чрез обществен транспорт. Наистина ли нямате друг избор? Мислили ли сте за споделено пътуване с автомобил (carpooling)? Мислили ли сте за частни собственици (и там има рискове, разбира се!) или т. нар. peer-to-peer car rental като Drive My Car, RideEco, OuiCar, Tamica, SnappCar и др.?

Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.



Реклама:

Booking.com

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…



Реклама:

Booking.com

Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.