Как да издържиш в големия, шумен град?
Да се справяш с тежката работа?
Да отмяташ набързо спешните ангажименти?
Да се измъкнеш от трафика?
И да стигнеш навреме за важна делова вечеря?
Как просто да се наслаждаваш на живота?
Пътувай до Аспровалта – Гърците са го измислили!
(Очаквайте разказ за пътуването ни до Гърция – coming soon)
Изобщо природата им е като цензурирана версия на българската. Всичко най-хубаво просто липсва. Като Стар Крафт 1 без филмчетата.
@bat_Bedo – mda.. osobeno malkite ostrowi na iug sa naistina smeshni w srawnenie s welikoto chernomorie…. te#ko im i gorko na garcite…..
@dch37 Няма как да сравниш остров в средиземно море с континентална Гърция. Тъпичко е някак. Най малкото защото в черно море има 2 острова всичко на всичко. Но факта че има много страхотно острови не прави останалата част читава. Още повече че те не съставляват основната част от страната.
Зависта прави българите злобни а злобата им помага да са прости!
Ивайло Мирчев
религия, фотография, туризъм, спорт, музика
Поклонническо пътуване в Гърция – 23.07.2010
Никога не бях ходил в Гърция, въпреки че ей го къде е. Миналата година ходих хиляда пъти до Варна а до Гърция, дето е много по-близо не бях ходил. Срамота.
Пътуването бе предвидено като поклонническа обиколко на църкви и няколко манастира в източната част на Гърция, близо до границата с Турция. Тръгнахме в 5 часа сутринта и безпроблемно около 8 бяхме на границата. Там имаше проверка само от наша страна, която се проточи около половин час, след което минахме направо и през гръцка страна.
Първите ми впечатления от Гърция бяха много хубавите пътища, изключително поддържаните и чисти селца с къщи, които нямат дворове и къщите започват буквално от тротоарите и многото щъркелови гнезда, които бяха навсякъде по пътищата. Нищо общо с нашата цигания.
Влезте, в което и да е гръцко село. Което и да е. Дори най,-най-близките до българската граница. Къщите на гърците са бели, светят. В двора е спряно тракторче, с което гръкът си оре, каквото не го е мързяло да засее. В градината гъркинята е посадила цветя. От къщата на гърците лъха чистота, приветливост. Минавате границата и на 2 км. е българското село. Толкова близо и толкова далеч, както се казва. Къщите са сиви, рухнали, смачкани.. Пътищата до тях са като след война. Как така селата са едно до друго и са толкова различни. Да речеш, че в България хората нямат пари, че са премазани от живота, че едва свързват двата края. Да, това е оправдание.
Обаче все има 1-2 къщи в селото, които са на по-богати хора. Пред тях се вижда я джип, я някоя лимузина. И въпреки че имат възможности, къщите пак са сиви, мръсни и грозни. Пак сякаш са строени като да се слеят със сивотата около тях.
Колкото и да ми е болно, но гръцките села греят като слънце, докато нашите са мръсни, сиви, мизерни като след чумна епидемия.
Първия голям град през който минахме беше Орестиада. Китно градче с население около 20 000 души. Минахме транзит през него и продължихме към Димотика – първия град в който щяхме да спрем за да се поклоним в храма на Свети Никифор.
Димотика е град с население около 8 000 души, но явно притежаващ изключително богата история. Тук са родени двама византийски императори, (Йоан Дука Ватаци и Михаил V Палеолог), както и султан Баязид. В началото на 20 век града има мултиетнически вид – в него живеят гърци, турци, българи. Нашата основна цел обаче бе храма на Св. Никифор, за който споменах по-горе.
За град с толкова малко хора няма такъв храм честно. Направо паднах. Хората къде са, ние в България къде сме. Епископа, който е председателствал митрополитската катедра там се е казвал Никифор и е бил на този пост от 1988 до 2009, когато почива и гроба му се намира южно от входа на храма. До гроба му има и статуя на Михаил Палеолог. Хората яко си уважават историята.
Влязохме вътре и веднага се сблъскахме с различното от България – няма свещопродавачи /ки/. Има дървени поставки за свещи и който иска си оставя пари и който иска си взима каквито и колкото иска свещи.
Предстоятеля на храма – отец Андрей, се поинересува какви сме, що сме, разбира се с голяма духовна радост. След като разбра че съм теолог, ме покани в канцеларията си, предложи кафе, студена вода и изобщо показа голямо уважение с поведението си. Та той обясни (всъщност той е поляк, учил е в Беларус, и е дошъл в Гърция, и свободно си говорихме на руски) че митрополит Никифор малко преди смъртта си е инициирал строежа на храма. За 2 години са били събрани пари и храма е бил построен и за 1 година са били направени стенописите му (ние 3 години се караме, кой да е църковен настоятел и кой клисар). След освещаването на храма митрополит Никифор почива. Явно е свършил мисията на живота си (и то каква) и Господ си го е прибрал. Много се учудих че този храм в Димотика е много по-голям от храма в Орестиада, който е 2 пъти по-голям, но отец Андрей ми обясни, че Димотика от древността е митрополитски център и Орестиада (който е най-новия град в Гърция, признат като такъв) е в неговата духовна юрисдикция. Луда работа.
Храма е по-голям от Света Неделя в София (първата снимка е купола му) и като го питах дали не невъзможно да се напълни, той се усмихна и каза че в неделя (там не се служи като тук през ден или всеки ден) храма е пълен и за гърците „черкуването“ е нещо пропито със дълбок духовен смисъл. То си им личи де. Пощраках още няколко кадъра на храма, поисках благословия от отец Андрей и тръгнахме към Следващата спирка в маршрута ни – девическия манастир „Света Богородица“.
В манастира има около 45 монахини, интересно бе обаче, че видях само една, която ни посрещна. Явно яко ред има по тия манастири и послушници, монаси, монахини са обвързани със сериозни задължения. В манастира има църква посветена на Свети Нектарий Егински, автор на много църковни песнопения. Всичко блести от чистота, няма капка претрупаност или нещо ненужно.
В храма има малко икони – само на иконостаса и в западния край на северната и южната стена на храма. Няма като тук – тая баба донесла икона, оная баба сложила в рамка икона от вестника – там всичко е много, много напред. Манастира като условия не отстъпва на някой 4 звезден хотел по морето. Как няма да има по 40 50 монахини? Тук манастирите са половината под земята, другата половина са пред срутване. Както и да е. Просто ми става тъпо като гледам хората как си гледат духовната и национална идентичност, а ние сме мишоци и не правим нищо.
Продължихме по пътя в посока Александропулис. Отново магистрали с размер на летище. Тук вече започна да се забелязва и средиземноморския ландшафт – голи хълмчета с маслинови дървета. Въздуха стана влажен и не след дълго Бяло море беше пред очите ни.
Преди да влезем в самия Александрополис, отидохме да видим един манастир, на който така и не разбрах името. Много интересно ми стана като видях, че в манастира има детски лагер, явно подпомаган от светата обител. Изобщо Църквата не спи а действа с пълни сили. Тук обаче късмета не беше с нас. Оказа се че в сряда и петък (постните дни) този манастир е затворен за поклонници. Нащраках няколко кадъра на новостроящата се църква и потеглихме към града.
В Александрополис спряхме на пристанището и се разходих из града. Снимах някой интересни неща, като например табло с некролози. Аз си мислих че тая простотия я има само в България, но явно и гърците имат такава традиция, макар и не толкова разпространена.
Денят бе ужасно горещ, но около една от най-големите забележителности, даже май най-голямата, а именно фара на Александрополис имаше фонтани и беше приятно прохладно.
Слязох и до плажа, където имаше един страхотен малък параклис, който детайлно заснех. Всичко отворено, няма катинари, няма затворени врати, няма продавачи на свещи… Колко сме далече………….
След разходката отидохме до плажа. Не ми хареса особено ако трябва да съм честен, но имайки в предвид, че последните години ходя на Иракли, няма как да ми се стори чак толкова хубав.
Бяло море, Гърция, църкви, манастири, параклиси, духовност. Много съм доволен от това пътуване. Скоро живот и здраве мисля пак да отида. Просто манталитета на тия хора и отношението им към православието ме смая. Дано да си помогнем сами и да си оправим нещата в нашата си Църква, че като гледам разликата ни е светлинни години.
Зависта прави българите злобни а злобата им помага да са прости!
От нашето или по-точно от „българската простотия“ по-жубава няма!
Реших да споделя впечатленията си и да ви запозная с красивия гръцки курорт Неа Врасна. Разстоянието от Благоевград до Неа Врасна е точно 203 км. Поне така показва Google Maps. Добре, че беше той, иначе мислехме да минем през Солун, при което разстоянието идваше около 240-250 км. В крайна сметка минахме през Серес.
Ето и точно очертание на маршрута, което лично съм цъкал точка по точка. Решихме да резервираме хотел чрез туристическа агенция „Оазис-А” (Благоевград).
Предложиха ни два варианта – Армирики и Анна Мария. Всъщност, в последствие се оказа, че свободни места има само за Анна Мария, за което се радвам, тъй като след пристигането ни видяхме, че другият хотел е по-лошият вариант. За Анна Мария ни показаха няколко снимки, хареса ни и срещу 175 лв. на човек го резервирахме. Добра цена при положение, че екскурзията беше за 6 дни, а и ние не сме кой знае колко претенциозни. Като транспорт избрахме личния автомобил, тъй като по наши сметки с автобуса щеше да ни излезе по-скъпо (40 лв./човек).
А и в последствие научихме, че след напускане на хотела, което става в 9 сутринта, автобусът идва да прибере групата чак в 12:30 на обяд, което е доста неприятно при положение, че трябва да чакаш с багажа 3 часа и половина някъде отвън. Това от агенцията ни го спестиха, а го разбрахме като пристигнахме. Както и да е, добре че имахме Алфа 156 под ръка.
Разбира се, тя беше лъсната. Решихме да тръгнем към 6:00 сутринта. За мое огромно учудване бяхме точни – Вероника се оправи навреме. Първа спирка беше бензиностанцията на OMV. Заредих Алфита за 100 лв., пък тя взе, че си вдигна стрелката на бензиномера до горе.
Досега на толкова дълъг път (400-500 км.) не беше излизала и нямах представа какъв разход ще ми даде. В крайна сметка изхарчи 40-50 лв. за целия пробег. Направо ме удиви! 80-те километра до границата минаха бързо, някъде около 6:45 ч. бяхме на Кулата. Починахме 15 мин. – кой на тоалетна, кой за вафли.
Към 7:00 представихме лични карти на пункта, при което нямаше проблеми нито от българска, нито от гръцка страна. Да сме чакали в колоната от коли не повече от 5 мин. Към 7:05 минахме на гръцка земя – Промахонас.
Миналата година, когато бяхме на Кавала, E-79 беше в ремонт, но сега е просто с качеството на магистрала – убийствено мазен е.
По пътя към Серес няма какво толкова да разказвам. Нямаше нещо, което да ни направи кой знае какво впечатление. Единствено пътни полицаи видяхме да засичат на едно място, което според мен е събитие в Гърция, тъй като виждам за втори път, откакто посещавам южната ни съседка. Бяха спряли някакъв софиянец, вероятно за превишена скорост. Колко нетипично, нали?
На следващите три снимки съвсем ясно се вижда, че хората обработват и поддържат това, което имат, за разлика от една друга нация. За съжаление от Серес имаме само една снимка в движение и тя не става за публикуване. Просто по пътя не сме спирали никъде.
Лека-полека към 9:30-10:00 при 90 км. средна скорост наближихме моренцето. В близост беше Аспровалта, но не минахме през нея, а решихме за по-бързо да се придвижим по магистралата. Гърците хвърчаха с над 130 км/ч, а ние бяхме на икономичен режим.
Стигнахме до отбивката към Неа Врасна и след още 4-5 км. бяхме пред хотела. Тук искам да спомена, че много се зарадвахме като видяхме в близост до курорта магазин от веригата LIDL, т.е. така си решихме въпроса с храната, но за това малко по-късно.
След като пристигнахме трябваше да изчакаме известно време, докато почистят стаите от предишните туристи. Чакахме може би около час, след което имахме възможността да си оставим багажа и да се настаним. Съжалявах, че нямаше паркинг, но пък имаше някакво „място” зад хотела, неасфалтирано, на което оставихме Алфита. На снимката се вижда.
За мое огромно учудване стаите и хотела се оказаха точно такива, каквито ни ги представиха от агенцията. Имаше си всичко необходимо за едно нормално пребиваване – кухненски бокс, телевизор, климатик, тераса, легла и баня/тоалетна, но обслужването беше самостоятелно.
Хотелът е буквално залепен за плажа. Не чухме чалга през целия ни престой. Имаше много благоевградчани и като цяло българи. Ясно се вижда, че всички коли пред хотела са предимно с благоевградска регистрация, но подчертавам, че не бяха посетители на хотела.
Сервитьорката в ресторантчето на хотела, готвачката и човекът по поддръжката също бяха българи. Обясняваха ни колко им било тъжно за България и че договорите им изтичали в края на август, та искали да се прибират вече, пък щели да останат до края на октомври. Нещо не ми се върза историята им, но тяхна си работа.
Като допълнителна екскурзия ни предложиха пътуване с малко корабче до Тасос или Атон на цена 20 EUR/човек, но по-късно се разбра, че няма достатъчно желаещи и пътуването се провали. Иначе бяхме първи ентусиасти за Тасос. Последните 2 години все се каним да отидем до там и все друг гръцки курорт избираме. Другата година може би…
Починахме си малко след дългия път и тръгнахме към плажа. На последната снимка идеята беше да пише Fiat или Alfa Romeo отпред, но едвам издържах.
Просто не се търпи, когато те гъделичкат пясъка и камъчетата. Иначе за плажа какво да кажа … изключително спокоен. Предимно уравновесени хора, няма просототия, каквато в изобилие се наблюдава по нашето Черноморие. Всъщност хора почти нямаше, освен в събота и неделя, когато гърците си почиват от работа. Не беше непоноснима жега, а приятно топло. Хванахме тен буквално за 1 ден. Заведения на плажа имаше не повече от 3-4. Става дума за мястото, което по принцип посещавахме, а не за цялата ивица. Пълно е със шезлонги, на които спокойно можеш да си легнеш и без да си клиент на заведението, което ги държи.
Дълбочината в морето се увеличава постепенно, не идва изведнъж. Сутрин беше доста спокойно, а следобяд малко по-буйно. Водата е кристално чиста и умерено солена.
В краката ти се мотаят малки рибки и рапани.
Най-красивото бяха делфините. Много съжалявам, че нямам техни снимки. Плуват доста близо до брега. Като се покажат над водата, чайките им кацат върху главите и един вид ги гонят. Гледката е просто незабравима.
След плаж се отбивахме до LIDL. Цените в LIDL са доста ниски в сравнение с цените в супермаркета до хотела и като цяло в курорта. Да – супермаркета, защото беше само един в цялата средна част на Врасна. Но за какво ти е супермаркет при наличието на LIDL. За около 30 EUR на 2 вечери хладилникът издишаше, но не сме се лишавали от нищо. Купува ли сме и сме яли каквото душа ни иска. Пълнехме цялата пазарска количка. Киселото мляко с ръка на сърцето мога да кажа, че е по-хубаво от нашето. На мен лично ми харесва повече. И не се продава в някаква умряла кофичка от 290-300 гр., а в цяла кофа от 1 кг. Общо взето всички стоки на гърците са такива – от всичко в големи количества. Кашкавалът им е невероятно вкусен, същото важи и за шпековия салам, за разлика от нашия, който е само сланина в последно време. Там определено качеството и количеството си отговарят на цената, което не важи за тук. Ще дам няколко примерни цени – кисело мляко 0,5 кг./1 кг. – 0,70 EUR/1,20 EUR, стек от 6 бутилки вода по 1,5 л. – 0,70 EUR, стек от 6 бутилки Free Cola по 0,5 л. – 0,60 EUR (тази Free Cola беше по-хубава и от оригиналната Coca-Cola), кутия със 16 сладоледа от сорта на „Ескимо“ – 1,6 EUR, кашкавал 400 гр. – 2 EUR, бутилка Узо 0,5 л. – 0,70 EUR, лакомства безброй на цени между 1 и 2 EUR и т.н. Ще обобщя, че цените са същите като тук, само че в EUR. Дори някои са по-евтини и в по-големи количества от тук. А обслужването – обслужването беше светкавично! Аз не съм виждал магазинерки с такива движения. За 10 сек. отчитат стоките от цялата количка. Направи ми впечатление как е направен паркинга пред магазина. Доста идейно, ако трябва да го сравнявам с паркингите пред нашите хипермаркети.
След вечеря тръгвахме на разходка по цялата ивица. Като цяло Неа Врасна е приятно и много чисто селище (краката ми бели след като съм ходил бос по улицата), залепено за Аспровалта.
Ниско строителство, кокетни къщи. По-скоро бих го определил като вилна зона. Постоянно живеещите там не мисля, че са много. Има доста стари хора, но не живеят живота на тукашните пенсионери.
А къщите?… за тях ми трябва цяла тема. Няма такава китност, красота и уют. Просто вижте снимките по-долу. Маслинено дърво в двора, зелена морава и цветя, гипсови фигурки. Не са високи, най-много двуетажни, но широки! Имат достатъчно добре подсигурени гаражи, но си държат скъпите коли отвън, отключени! Не видях нито една неподдържана или изоставена къща.
В заведенията е скъпо. Посетихме заведение, в което оставихме около 24 EUR за една пица, 2 порции пържени картофи, 2 Коли и 2 пъти Узо. Но пък да ти е кеф да си похарчиш парите. Обслужването, беше на много високо ниво. Примерно, забравихме да си поръчаме безалокохолно към Узо-то и сервитьорката ни донесе минерална вода с лимон напълно безплатно! В друго заведение пък по невнимание ни минаха с 1 EUR за сладолед.
Казахме си „Майната им”, но точно след 20 метра собственичката ни догони и ни върна еврото! Какво да му коментирам на това?
Като влезеш в магазин се чувстваш като човек, а не виновен, че си влязъл. Не ти вървят по петите и не те преследват някакви идиоти с противното – „Какво ще желаете?”… желая да се разкараш!
Нещо, което не трябва да Ви учудва ако посетите Врасна, е гласът, който наподобява обявяване на военно положение в Куба… споко! Така продават томатос и пипоня. Движат с едно камионче и с диктофон озвучават целия курорт.
Всяка вечер, след като хората се изнасяха от плажа, по крайбрежието прииждаха рибари. Въдиците на всички светеха. Не знам, може и да е нормално това, но не съм рибар и ми направи впечатление. Определено е доста ефектно.
Точно в края на курорта имаше и някакво поделение. Всяка сутрин към 5:30 над 100 „добичета” правеха тренировка и тичаха по плажната ивица. Определено е внушителна гледка, а и така го правят, че да не нарушават спокойствието на туристите. Аз го забелязах чак в деня, в който си тръгвахме, и то само защото се събудих толкова рано.
При над 400 снимки ми е трудно да подбера най-красивите, но дано тези Ви харесат. Повечето са привечер или рано сутрин, но предимно тогава снимахме. През останалото време бяхме на плажа или снимахме с камерата.
Ами, това е общо взето. Едва ли съм обвханал всичко, но ако някой се интересува от нещо допълнително, нека пише и с радост ще му отговоря. Доста време ми отне темата и се надявам да бъде полезна в избора ви за почивка следващото лято. Аз бих избрал отново Неа Врасна. Всъщност, забравих да спомена, че не издържахме и точно след 2 седмици се върнахме отново!!!!!!!!!